От Karakol до Altyn Arashan – магията да яздиш в планината

И така. Време е за резервирания тридневен трек за трите ни с коне високо в планината, със спане в юрта и всички екстри в контекста…

Преди това не мога да не отбележа прекрасната закуска в къщата ни за гости. И кафе! И отношение… Горещо, горещо препоръчвам Karakol Yurt Lodge (не получавам никаква комисиона от собствениците, просто съм очарована).

Нощувка със закуска, 10 US$ на човек (общо 30$ за трима гости).

Както споделих вече, Алмаз – собственика на нашите коне, беше мега любезен. Любезността му не дойде от друго, а просто чилякът онемя като ни видя и загуби говор и картина…

Сега… Първо, нито една от нас не язди на нивото, което се очаква. Да не кажа, че изобщо не яздим! Моя милост – която изпадна в тих потрес какви ги е натворила – взе няколко урока по езда. Те, в добавка с мършавия предишен опит, ме стресираха още повече – само беля си сторих и още повече се ужасих какви съм ги натворила. Останалите девойки са в блажено неведение и изобщо не обръщат внимание на плахите ми подканяния за някое уроче…

После, нито една от нас не е във физическата форма, която се очаква, а за високопланинска езда освен ентусиазъм са нужни и малко мускули освен прелестни, заоблени форми…

И накрая – на връх горните ни очарователности, средната възраст на малката ни групичка – макар и видимо е около 35 години (нали, нали?!), реално е около 50, а това за Киргизстан е явно доста преклонна възраст за идиотски приключения…

Този буламач от фактори се стоварва като чук върху главата на бедния Алмаз, който се чуди какво да ни прави, но правилно решава да не влиза в словесна битка. Само пояснява, че това, с което сме се захванали, никак не е лесно, а вторият ден е направо опасен, но като вижда опасните ни погледи, ни оставя да си чупим главите. Последното, боя се, е доста буквално. Единствено промърморва, докато сме само двамата: „Искам само да гледам как ще се качите на конете…“ Репликата, надлежно предадена на останите дами от мен, вместо обида предизвиква усмивка.

Ася поглежда Алмаз и с намигване му казва: Сега ще видиш!
Милослава изглежда уверена и хладнокръвна – другото име на смразена мълчаливост.
Вече стана ясно, че аз съм се сдухала вътрешно – щото аз натопих всички в тази караманела…

Горещо препоръчвам конната езда на Алмаз – Bulak Say Horseback and Trekking, и той не ми плаща за реклама. Просто съм дълбоко очарована, а освен ниската цена, всичко е толкова самобитно и автентично.

N.B. Ако искате лукс, този избор не е за вас.

Цената за трите за три дни 340 US$ с включена храна и спане

Междувременно Алмаз ни товари в джипа и ни закарва на една китна поляна, където ни чакат нашите кончета и киргизът – водач. Ние сме си приготвили по една раничка за трите дни и целият багаж, барабар с нас, ще трябва да се занесе горе високо, до юртения лагер.

Водачът задава най-смешния въпрос: Коя от вас е най-опитна?
Девойките ме поглеждат и аз смутено вдигам ръка. Смях в залата… Оставя ме за най-накрая.

Най-неопитна – най-смела в признанието си, по-скоро, е Ася, която се сдобива с най-кроткия кон и ще е първа в редичката.

Следва Милослава – и нейното конче е кротушанче.

Аз гледам жално – киргизът ми дава едно тригодишно жребче, с което ще се учим взаимно… Аргггххххх!

За удивление на Алмаз, всички успяваме да се покатерим по конете – с взаимна помощ. Ще ми позволите да не показвам кадри точно от катеренето… И тази наистина сериозна идиотия започва.

По програма днес трябва да имаме около 5 часов преход до Юртения лагер. Очевидно водачите се презастраховат – и са прави. Реално е по-малко, но със почивки, шегички, хапване и пийване го докарваме къмто четири часа…

Намираме се в „Небесната Планина“ Тяншан – на границата между Казахстан, Киргизстан и Китай, често срещана и като „Свещената планина“, с най-висок връх Победа или Jengish Chokusu, с надм. височина‎: ‎7439 м. Тя е разположена на юг от Алтай – люлката на тюркските скотовъдци. Именно от Алтай и Тяншан тюркските племена се пръскат от Северен Сибир до Кавказ и до Източните Карпати. Професор Васил Златарски сочи Тяншан като древната Имеон Имай, откъдето тръгнали на запад прабългарите източник. Един от централните хребети на Тяншан през 1861 г. се е наричал Болгар. Днес това наименование е забравено, но в най-източния й край сеиздига връх Омуртаг, а втори по височина в Небесната планина е Кан Тенгри, което на тюркски значи небе. Якутите го наричат Тангара, а монголците – Тенгерийн. (в. ЗЕМЯ, 19 СЕПТЕМВРИ 2012).

Тяншан не е изцяло свободна за обикаляне планина – има зони, където се изисква разрешително и местни хора като Алмаз се занимават с височинен туризъм и алпинизъм. Оказва се, че Киргизстан започва да развива ски туризъм. Това място е рай за хора, които обожават дивотията и нецивилизованата красота… Всъщност, Каракол е центърът на високопланинския туризъм в Киргизстан, откъдето тръгват огромно количество маршрути. Ние се движим по един от най-популярните. Достъпът с високопроходими джипове е само до определена зона (около 2500 м.н.в.), наречена Горещите извори, а после коне и крака само.

Преходът до Горещите извори е много-много красив и приятен. Е, ако не се намираш върху кон и се чудеш как да запазиш равновесие…

В интерес на истината, Ася и Милослава се справят чудесно! Плавно и без напрежение се наслаждават на гледките. Аз съм се стегнала като пружина на помпа за изпитване на налягане и (не)тихо пискам при всяко по-стръмно деренце и стресирам водача ни…

Освен това умирам от желание и да снимам, и в тази неравна битка на желание и възможности опасността да се люсна от моя жребец надвишава 90%. Освен това кончето е неопитно и непрекъснато подскача – докато следва по-опитните си събратя, което води мен самата до странно състояние между еуфория от Планината и стресирано от стрелба зайче…

Накрая спомнянето на един простичък съвет от близка приятелка прави чудото: „Ездата е нещо съвършено естествено, като секса. Просто се остави на коня и се наслаждавай“, и аз определено започвам да се чувствам прекрасно, макар че (не)тихото ми пищене си остава константна величина до края на нашата идиотия, за разлика от наистина тихите ми спътнички, които си яздят спокойно и комфортно.

Спираме за обяд – вадим дисагите и се опъваме изтерзани тела – макар че обядваха повече кончетата, а на мен мисълта ми е само как ще се качим обратно…

В интерес на истината, с времето се справяме все по-добре и по-добре. Водачът ни намира камъчета, от които да правим скок подскок – е, скок подскок с прилазване!, но накрая все се озоваваме на гърба на кончетата.

Маршрутът става все по-стръмен, макар че пътят си е достатъчно плавен, но киргизът далеч не винаги го следва. А когато рязко завива право нагоре по един баир, на мен просто ми се преобръща сърцето…

Панорамата, която достигаме, обаче, е просто разбиваща – особено преди самите Горещи извори, a при вида на юртеният лагер просто се размазваме…

Ние сме отседнали наистина в автентични юрти – базови, натурални, без удобства. Така, както спят и живеят киргизите в планината. Видяхме го още на следващия ден… Наоколо има и още няколко лагера, като някои имат индивидуални бани и тоалетни. Лошо няма!

Аз не съм аскет категорично, но там точно цялата атмосфера би се изгубила. А тя там е чудна-чуденичка! И ние се радваме като деца…

Питаха ме приятели преди време – а как се къпят? И аз питах. Точно както са се къпали по нашите села преди столетия. Заграждат зимата един ъгъл, стоплят вода и се редуват – жени, мъже… Лятото – лесна работа, има реки.

В нашия случай, обаче, имаме горещи извори и древна баня. Беше фантастично!

За нас се грижат няколко рускини – готвят чудни манджички… Няма да казвам как ни се услади всичко! Стана реч, че моите аверки са ми донесли бутилка ракийка – много си я тача!, и с удоволствие черпим киргизите, и те с удоволствие приемат. И никога, никога не изпиват повече от 50 грама, и изпитват истинско удоволствие да споделят питието с нас. Голям кеф!