И защото живея живия живот, не остава време да напиша това, за което не малко приятели ме помолиха. И все пак обещанията трябва да се спазват, отделно страстта за споделяне…
Тук ще разказвам за моите скитания, както и интригуващи интересности за тази изключителна държава. Изключителна не само защото има изключителна природа, а изключително отношение към нея от нейните жители; и изключителни инженерни постижения. Самата аз като техническа личност съм онемявала!
Ще разказвам понякога и за бита. Има интересни особености… Част от тях са били реалности, сега са митове и легенди. Само някои, другите са си реалности.
Един от митовете, за които съм чела, е: не можеш да пишкаш прав след 22 часа. Отнася се за джентълмените, аз нямам опит 🙂. Или да пускаш водата в тоалетната след 22 часа. Държа да кажа, че на мен никой не ми прави забележка за това, а живея в малко и типично Швейцарско село…
Не можеш да изхвърляш боклук в неделя (някъде и в събота), защото притесняваш другите. Известна е историята на Judith Schulte и нейната глоба от 250 франка или 2 денонощия в ареста за нарушаване на този закон.
Но да, шумът е един от най-големите грехове тук. И неспазване на правилата…
Не можеш да кръщаваш децата си със смешни имена – и да им рушиш живота. Не можеш да простираш гол, нито да се разхождаш в планината или катериш върхове гол. Не можеш и да рецитираш стихове, докато караш ски… 🙂
Ще развенчая и един друг мит – колко са нелюбезни швейцарците. А може би ние имаме грубо отношение, имаме очаквания към непознати и не го осъзнаваме?
И още един мит – тук английски не вирее. Аз самата бях негова жертва дълги години. Няма такова нещо. Дори в неанглийско говорящи области – ако прибавите шепа любезност, щедра щипка усмивка и искреност, ще се разберете всякак. Личен опит.
И за цени ще иде реч. Аз не съм пример за Оптимизатор на Разходите (открадната дефиниция от един доктор), но мога да дам мнение за оптимизиране. И най-вече за неоптимизиране и разкошна храна на върха на някой връх… 🙂
За два месеца живот в съвършенството (за мен), наречено Швейцария, успях да пребродя огромно количество красоти и красотища – с безценната помощ на мой специален приятел. Ще ги споделя всичките с вас във времето. В мой стил.
И неочаквано чудесният Цюрих…
И очаквано прекрасният Lucerne…
И Schaffhausen…
И изумителният Rhine Falls – не очаквах…
И романтичният Rapperswil…
И Прелестното Lugano…
И разкошното Locarno…
И Rochers de Naye, и Мontreux, и селцата наоколо…
И как се изгубих насред Алпите – пропуснах спирка от зяпане, и звънях на Швейцарските влакове, и отговориха, и си се прибрах ни жива, ни умряла в планинската хижичка… 🙂
И Kandersteg, и Leukerbad…
И Aletsch Glacier…
И Rigi Kulm…
И ахххх… St. Moritz!
И пропускам още много! Няма да ги пропусна в разказите си. Няма да ви казвам какво предстои. Всъщност, ще ви кажа. Цялата Швейцария. По много пъти. И целият свят…
А защо Моята Швейцария?
Защото живея мечтата си. Моята. Тя може би – и най-вероятно – не е вашата, но можете да гребнете лъжичка от езерата, да надникнете от някой трихилядник с мен, да се размажете като масълце върху препечена филийка при брутално красивите гледки от НАИСТИНА съвършените влакове тук… И да се радвате с мен. И да се осмелите да вземете вашата си мечта.
А и нищо такова да не се случи, дори само едно чисто удоволствие да остане – нима е малко? 🙂
4 Comments
Препрочитам, отново разглеждам и се радвам с теб, възхищавам ти се. Ти можеш!
Благодаря ги, любима докторке!
Милото ми Гале и Швейцария – ръка в ръкавичка ! Който не знае какво е любов трябва да чете тук ! Надявам се, че сърцето ми ще издържи .
Благодаря ти, партньоре, в средноазиатски чудесии!