Моята Швейцария

Домът на Шоколада…

Pinterest LinkedIn Tumblr

Няколко месеца искам да отворя тема за Швейцария и все не се решавам. Не можех да реша кое конче да дръпна от кълбото с очарования и неизвестности. Днес съвсем импулсивно реших да се разходя до едно култово място за швейцарците и да стопля студеното и мрачно време… с шоколад. И реших, че е едно прекрасно начало.

Разходката е буквална – главната квартира на Lindt и музеят на Шоколада се намират на няколкостотин метра от моя дом, и всеки ден ги виждам попътно.

Kilchberg е едно селце от градски тип – или градче от селски тип, на брега на Цюрихското езеро. Около 8-9000 жители, 3500 домакинства. Историята му води до 1248г. Хората се поздравяват на улицата – тази дума я казвам вече почти без акцент 😁, шофьорът на автобуса поздравява всички, когато се изсипем от влака и напълним селското возило 🙂.

Още няколко думи за селцето. Томас Ман е живял и е погребан тук. И разбира се, David Sprüngli-Schwartz, и неговият син, които са от Цюрих, но избират Kilchberg за свое седалище и не го променят дори когато компанията става световно известна, а те самите умират тук. Един от големите индустриалци на Швейцария (Sulzer), е роден тук и който е бил достатъчно голяма черна овца, но подарява на общността в Kilchberg една изключителна къща на брега на езерото. В момента безплатно се предоставя и достъпът до езерото, и разкошната морава за плаж, и тоалетната в къщата…

Това местенце ми го показа една местна шевейцарка, изключително чаровна и любезна дама, след като ме покани да плуваме на стария пристан на Kilchberg – достатъчно дълбок, за да скачаш и плуваш; с безплаен достъпен и направена стълбичка, около теб патки и лебеди, водата е брутално чиста, планинския масив Glarus на юг – когато е ясно, е прелест, отсрещния бряг с именити жители като Тина Търнър, корабчета…

Изглежда идилично – и всъщност е. И така – Lindt & Sprüngli.

Признавам, че за този шоколадов тур в Музея на Шоколада ме подучи сина ми – беше очарован. Признавам, аз също. Ако мога да го сравня като усещане, може би Музеят на Single Malts в Единбург е добро попадение 🙂

От Централната гара в Цюрих разстоянието с влак е 10 минути (4 спирки), а цената на билета за музея е CHF 15. Има и аудио гайд, безплатни клетки за багаж. За най-актуална информация използвайте уебсайта https://www.lindt-home-of-chocolate.com/en/

Сега… Аз искрено мога да припадна за сладко, и повечето жени ще ме разберат 🙂, но не съм огромен фен на сладкишите. И все пак се омагьосвам от света на шоколада, а тук той е изведен до виртуозно изкуство.

И още – трябва да призная своята огромна пристрастност към швейцарския технически гений. Той ще личи непрекъснато в описанията ми на технически решения – когато стигнем до лифтове и влакове, така че ме извинете за това. Тук също е намерил място… Интерактивните 3D музеи отдавна не са новост, но тук – ако броим течния шоколад, който се изсипва от едни водопадчета и можехме да опитваме без ограничение – можем да го причислим и към 4D технологиите 😄

Всъщност, това е най-големият музей на Шоколада в света и е отворен месец септември тази година – топъл топъл, а на входа ви посреща най-големият 9-метров шоколадов фонтан в света.

Домът на шоколада не само проследява историята на шоколада в Швейцария, но също така информира посетителите за „седемте шоколадови свята“, които какаовите зърна обикалят, преди да станат сладки. Изложбата започва с изследване как се отглеждат какаови зърна в Гана…

и завършва с производствената линия в самата фабрика. Аз, всъщност, наблюдавах как се прави шоколада.

Не съм от хората, които разказват сухи цифри, затова съм приготвила история в снимки. Мързелива работа 😄 И все пак няколко думи:

Корените на шоколада се простират хиляди години назад – следи от химикали, открити в глинени съдове, предполагат, че хората от Олмек в Южно Мексико са ферментирали, печени и смлени какаови зърна за употреба в напитки и каши още през 1500 г. пр. н. e.

Друга мезоамериканска цивилизация, ацтеките, се наслаждават на шоколадова напитка, която испанският конкистадор Ернан Кортес описва като горчива и пикантна, опитвайки я в началото на 1500-те години. Когато Кортес се връща в Испания, той носи със себе си какао на зърна и оборудването, използвано за приготвяне на напитката. Според Lindt, напитката скоро се разпространява по европейските кралски дворове. В крайна сметка сладкарите започват да експериментират с вкуса и формата на шоколада.

Това, че шоколадовата напитка е открита в Южна Америка, едва ли е новост и учудва някого. Това, че е била достъпна в началото само за привилегированите – също…

Лично аз бях очарована от факта, че шоколадът е бил даван като лекарство и теглен с аптекарски везни 😄

През 1819 г. в Швейцария се открива първото механизирано предприятие за производство на шоколад. Няколко десетилетия по-късно човек на име Даниел Питър изобретява млечен шоколад, добавяйки сушено мляко към сместа по време на производството. През 1879 г. – три години след като Питър си партнира с М. Анри Нестле, за да създаде компанията Nestlé, Родолф Линд изобретява шоколадовата конша, инструмент, който непрекъснато смесва шоколадови съставки в продължение на няколко дни.

Иновации. Талант. Инвестиции. Реклама. И светът е покорен с шоколад. Разказано е разкошно, а аз само ще го покажа…

Няма да казвам колко беше вкусен изливащият се шоколад за дегустация. Престъпно вкусен! Тъмен, млечен, бял…

Да споделя, че има възможност да се правят снимки на фона на шоколадов бонбон – направо се обвиваш в шоколад и станиол 😄, но аз не съм привърженик на снимки с маски (независимо, че ги нося съвсем съвестно) и пропуснах тази деятелност (Музеят беше пълен с хора, умишлено не съм ги снимала, но хигиената е на блестящо ниво).

Последната интерактивна зала беше съвършено очарователна! Размечтава те за света…

П.П. Знаете ли, че България е на 28-то място по изяден шоколад в света на глава от населението?

П.П.П. Никога не съм си представила, че ще купя толкова шоколад… 😁

Не за мен! 💖Споделени празници да имате!

2 Comments

  1. Невероятно страхотно!!!,Нямам думи с които да изразя всичко това!

    • galya.radeva

      Благодаря! Радвам се наистина!