Новогодишна Бразилска самба. Chapada Diamantina.

Преди това чудо на природата Chapada Diamantina, връщаме колата под наем на летището. Тънката подробност – оставяме багажа в Belo Horizonte, защото самолетът ни е на другия ден. Още по-тънката подробност: има проблем и ние не можем да разберем какъв е. Днешната служителка на Avis не говори английски език (международно летище…).

Като първо шофиране на друг континент – хеле пък Южна Америка – аз изключително бъзливо (или умно – в зависимост от личната ретроспекция) предпочитам пълна застраховка и съм съвършено спокойна. Всъщност, на база сериозния си опит с коли под наем очаквам само да оставя ключовете и да си тръгна. Девойката, обаче кудкудяка развълнувано и аз изпадам в ступор…

След като аз тъпо не разбирам какъв е проблема, но упорито искам да разбера – щото иди после се разправяй с бразилци от Англия – издирват човек с английски. Алелуйя! Младежът мнооого готин, но след въпроса му губя всякакви полови интереси и се гипсирам:

„Къде е талона на колата?“ „Ъ?“

Изумлението ми е фамозно. Никъде, в нито една държава, нито една фирма не ми връчвала талон. Обикновено, когато имам пълна застраховка, дори и хартиения договор смотвам някъде (лош пример, лош!). Няма да коментирам факта, че по-големият им батко Avis на летището в Дюселдорф (година по-късно) дори и едно листче не ми дава. Подписвам се на някакъв безличен таблет. Тези сега ми искат ТАЛОН!

Играя го хард: „Аз талон на кола не съм получавала! Бразилерото, обаче, клати глава в още по-хард несъгласие. „Ние по закон сме длъжни да даваме талона, всяка кола трябва да се движи с документи, иначе подлежи на санкциониране“.

Шах.

„Какво ще се случи, ако не ги намеря?“ Кукленското премигване няма да го омилостиви, кукло! „Ще ви удържим пари от кредитната карта“ и споменава една неприлична сума… „Мога ли да ги донеса утре, преди да отлетим“.

Тая смътни надежди да съм смотала талона някъде в раницата. Усилията ми да бъда креативна са похвални, но неефективни. „Тогава ще ви начислим глоба за един ден престой на колата“.

Мат.

Бърз консилиум с Руми. „Ако скочим сега за документите и ги върнем тази вечер, ще решим ли проблема?“ „Да. Ако е до два-три часа…“ Успявам да сменя пешка за дама.

С Руми си палим подметките и газ към автобуса, а после газ към раничката си. С треперещи ръце търся скъпоценната хартийка на единственото място, където може да е… Я, талонче! Разхвърлян Водолей такъв! Арггххххххх… Поне помни къде разхвърля!

Chapada Diamantina. Едно изречение, с което се сблъсквам нееднократно по време на моите проучвания: Usually not visited by western tourists – in contrast to Rio de Janeiro (Обикновено не посещаван от западни туристи, за разлика от Рио де Жанейро). Оказва се непосещаван и от много бразилци. По време на скитането си комуникираме без притеснения с местните – заболяват ни ръцете да говорим, но да не се фокусираме върху лингвистичните ни умения… И всички местни, до един, с огромен респект цъкат, когато ги осведомяваме за плановете си. То и да достигнеш до Chapada Diamantina е мания…

Месеци преди пътуването купувам директни билети от Belo Horizonte до Lencois – портата на Chapada Diamantina, и потъвам в преживно спокойствие. Две седмици преди да излетим с Руми, получвам мейл от Azul, че резервацията ми за въпросния полет е потвърдена. Е как бе, джанъм – вие ми я потвърдихте преди сума ти седмици… Едно по-дълбоко вглеждане в детайлите – и косъмчетата, които ги нямам, настръхват. Полетът е с един ден по-късно… То да е само полета. Колко още резервации са навързани…

Имам си грях на душата – няколко дни почти не подхващам работа, но за сметка на това си говоря с половината служители на Azul и собственици на къщи, спрягам и други маршрути. Руми слуша дистанционно воплите ми, ама какво да помогне детето… В резултат съм препотена емнайсет пъти, но след няколко дни имаме презаверени билети до Lencois – с двойно прехвърляне. Трансферното време е смешно, ама си внушавам спокойствие – на един билет са. Макар че ако изпуснем дори едната връзка, ще можем да летим след няколко дни… аргггхххх

Реалността се оказва леко по-различна… Първо, самолетите – пардон, самолетчетата! – са просто „ахххх!“ Нали помните, че ние с Руми сме само с ръчен багаж? Ама това не е малка раничка само, а куфарЧЕ с максимални размери дори за British airways, подозрително приличащо на чекиран багаж след моето натъпкване; плюс „раничка“, която минавам под мотото лични вещи (personal items) – една 35 литрова Ташевка, сама по себе си ръчен багаж. Малката чантичка за документи даже не я броя… И така накичени като Коледни елхи и ухилени като Душко Добродушков, се появяваме на гейта за полета на Azul: Belo Horizonte – Vitória da Conquista – Salvador SSA – Lencois; и стюардесите кротко припадат…

Самолетът се оказва ATR 72 – двумоторен пропелер, изключително очарователен и с нула място за ръчен багаж – поне за ръчен багаж като НАШИЯ. С Руми се правим на пациенти от 4-ти километър – зер да си изпуснем полета за тази „дребна“ подробност. Стюардесите, обаче, са изключително любезни и слагат куфарищата ни при тях, а после го превърлят в багажното. Няма да ви занимавам с тръшкането си от голямото закъснение на самолета на първия stopover, което прави връзката в Салвадор невъзможна. Бразилците ме успокояват, но аз си гледам тъпо. Оказва се, че СЪЩИЯТ самолет лети и след второто прехвърляне в Salvador. Изобщо, извади ме от зоната ми на комфорт и вземи пуканки да наблюдаваш сеир…

И така – Chapada Diamantina. Дълбоката Бразилия. Lencois. Представете си две бразилки. Говорят само португалски и след смяна на няколко местни автобуса се озовават в Карлово, за да се разходят до Голям Купен или в Калофер в посока хижа Рай. Заменете сега бразилките с моя милост и Руми, автобусите с местните самолетчета и неизвестните за масовите туристи красиви дебри на Стара Планина с Chapada Diamantina. Там, където бразилците говорят точно толкова английски, колко в Карлово португалски…

– Да попаднеш на швейцарец, зарязал живота си на комуникационен инженер – писва му на калинката от стрес, продава всичко в Европа и се премества тук (организира перфектни трекове със швейцарско качество!). След един ден в Lencois го разбирам перфектно.

– Да се къпеш във всеки срещнат природен водоем и вместо вода – кокосови орехи; да се катериш като гламав по древни пещери и най-старите скални образувания в света;

– Да се юрнеш на 24 километров трек по пресечен терен, смесица от Джендема и Триглав с анекс Пирин, при положение, че последното ти скитане в Балкана е през 2010 г., а в момента е налично само едно сочно „английско“ дупе – накрая на трека от стоичковизми минавам на сръбски език… Обаче. Шапка му свалям на водача ни. Оказа се, че са ни дали най-бързоходния планински гид в околията. Не че не му личеше по щиглецовидния дизайн. И точно на него да му се падна най-куцото пиле… Ама на. Бизнес. Аз съм вадичка от пот. Рекичка от пот. Океан от пот. Цялата съм пот. Мразя се в червата си. И Руми – дето щеше да ми извади гръцмуля за идеята ми – е отворила един 1.80 метров пергел, шпори вертикално с възмутителба скорост, само аз щапукам като патето Яки и си тегля майните. Всъщност, правим спомени.

– Вечерта да се завлачиш на четири крака в най-близката до своята pousada кръчма, която отварят специално за теб и една чудна Женоария ти приготвя местно ядене, плюс две кайпирини!, след което си изяждаш пръстите и я напрегръщаш едно хубаво после…

Всичко това са скромни оттенъци от Chapada Diamantina (Диамантеното плато). Една изключителна – и автентична – Бразилия.

Не по-малко автентичен е и известния Salvador, до който се добираме с нощен автобус. Самолети йок. Известен с огромната си престъпност – което ни кара да си наемем кола с гид да ни разкарва – и да си съхраняваме багажа, докато скитаме като алтави. Много умно решение от наша страна! Умното решение, всъщност е, че не пропускаме този нешлифован диамантSalvador, вместо да си хванем директен полет към известния диамант Рио, например.

Защото освен рядко уютната атмосфера на Стария Салвадор, тук виждам най-красивата църква в моята класация – а аз съм видяла МНОГО църкви… Оказва се, че The São Francisco Church and Convent (Convento e Igreja de São Francisco) е символът на Южна Америка. Един разтърсващ символ. Лично аз не успявам да си затворя ченето…