„О, ти, огромно светило! Щеше ли да познаеш истинското щастие, ако не бяха тези, които огряваш със светлината си?”
Когато преди години съм прелиствала “Тъй рече Заратустра…”, хал хабер съм си нямала кой е Той, неговите последователи и тяхната религия; нито че ще видя хилядолетния им огън и световното им ядро, както и техните Towers of Silence (Кули на Мълчанието) и че ще се опитам да проумея погребалните им обичаи с ококорени очи. Но поред на номерата 🙂
След изумителното скитане от Esfahan до Yazd, шофьорът ни – разбира се – ни стовари в хотела. Който се оказа в пешеходната и най-стара част на Yazd. Каква изненада, а? 😀 Хвърлихме чантите и хукнахме навън като невидели, но преди това като невидели похапнахме, защото бяхме умрели от глад след колосалното ни обикаляне на един сладолед само 😀 Старинният хотел имаше великолепна тераса с поглед към града и ние се размазахме от удоволствие с хубава храна и няколко чаши… айрян 😀
Сутринта имахме уникална – типично Иранска – закуска. А, имаше и някакви европейски стандартизми, ама кой да им обърне внимание 🙂
И след като си доставихме сетивното удоволствие, беше време за духовното… Аз си признавам, че само бях чувала за Зороастрийците – никога не съм се потопявала в тяхното учение. Язд е техния световен център.
Пророк Заратустра – роден през 1767 B.C. – наричан по-късно от гърците като Зороастър, основава зороастризма поради отвращение от околния свят (колко познато, нали…). Зороастрийците вярват, че човешките същества са създадени от 5 сили: 1 – тяло; 2 – енергия; 3 – дух; 4 – съзнание и 5 – Frahvahar (Faravahar) – Прогресивната сила. Frahvahar е част от Божията същност, поставена в хората в момента на създаването им и след смъртта им трябва да се върне обратно на Светата същност.
Ето това е символът на Зороастрийците – Frahvahar – с подробен разказ за символите му. Ще оставя на вас да ги прочетете, последното което искам, е да бъда досадна. И все пак не мога да се стърпя да споделя за молитвите им – 5 пъти на ден, в посока на слънцето, с чисти ръце, лице и тяло….
Всичко това научих в Зороастрийския храм Yazd Atash Behram, където гори вечният Зороастрийски огън. Този огън – единственият, разположен извън Индия, гори от 470 г., по време на управлението на Сасанидската империя. Първо пламъкът примигва в пожарния храм на Пар Карян, а след това е преместен в град Акда, където гори 700 години. Огънят продължава да се движи през годините, преди окончателно да се приземи в сегашния си дом през 1934 г.
Днес той се поддържа жив от човек, наречен Хироб, който храни пламъчно сухо дърво няколко пъти на ден. Незороастрийци могат да влязат в храма, но не им е позволено да се намират в зоната на светилището, която държи огъня…
В Язд – и съответно в храма – има една уникална водна система от канати – подземни акведукти, доставящи питейна вода на своите жители – с индивидуални сламки. И ние бяхме там, и ние видяхме, и ние пихме…
И след като надлежно ви просветих в тази древна философия, с огромно желание ще ви запокитя в Зороастрийските Кули на Мълчанието (Zoroastrian Towers of Silence), където ще ви говоря за смърт по Зороастрийски… 😀
Тези кули може да ги намерите и като Плато на гниене – там, където мъртвите оставени за обеззаразяване, преди да отидат до вечното си място.
Според зороастрийската разбирания, след като някой умре, тялото му веднага бива замърсено от демони. За да предотвратят това проникване, зороастрийците пречистват мъртвото тяло, като го излагат на стихиите и лешоядите на върха на плоски кули в пустинята, наречени дахми.
Несасаларите поставят трупа в Kулата на мълчанието, за да бъдe почистен – изяден – от лешоядите. На никого – освен на Несасаларите – не е било разрешено да влизат в Кулите и никой не знае какво всъщност се е случвало.
Според хилядолетната традиция, в кулите в три концентрични кръга са били подредени тела. Мъжете са поставяни във външния кръг, жените в средата и децата в най-вътрешния пръстен. След това телата биват оставени, докато костите им се избелят и оголят от лешоядите.
След процеса на пречистване костите се поставят в костници – дахми – близо до или вътре в кулите. Подобни съществуват и в Мумбай, Индия, другият световен център на Зороастрийците.
Допреди 40 години все още са можели да бъдат намерени остатъци от трупове на върха на Кулите на мълчанието. От 70-те години на миналия век използването на дахми е незаконно в Иран, което принуждава правоверните зороастрийци да се адаптират към новите методи на погребение. Много често зороастрийската общност погребват телата си под бетон, за да не се допускат замърсители…
Викам да приключим със смъртта, преди да ви завлека на други по-особени места, да ви покажа багрите от яркия Yazd. Ама първо да ви покажа моя спасител! Спасител на разпорения ми сандал, имам предвид 😀 – ама все едно мен спаси, защото темпото ни на обикаляне е много, много сериозно и единствено жалки останки на разум ме спряха да не хукна боса… И разумните ми спътнички! 😀
И така, багрите от яркия Yazd и черно-бяло-цветните му обитатели. Признавам – радвам се, че преди години почти успях да забравя черния цвят в облеклото си…
И да разкажа, че много преди изобретяване на климатика като спасение в жегите, персийските архитекти са изобретили една гениална охлаждаща система. Windcatcherс – ловци на ветрове – е традиционен персийски архитектурен дизайн, който създава естествена вентилация в сградите.
Язд има много горещ и сух климат – идеален за този тип охлаждащо устройство. И е известен като „Градът на ловците на вятъра“. Много стари сгради в Язд са построени с великолепни ветроуловители.
Най-често срещаният начин е охлаждането на вътрешността на сградата. Кулата има отвори, които са обърнати към вятъра и го „хващат“, създавайки въздушен поток вътре в конструкцията.
Когато се използва в комбинация с канат – подземните водни канали, въздухът се всмуква в тунела и влиза в контакт с по-хладната земя и студената вода.
В безветрена среда уловителите работят като слънчев комин, позволявайки на горещия въздух, който е по-лек, да тече нагоре и да излиза от върха на кулата.
Ловци на вятър все още могат да бъдат намерени и в някои други страни в Близкия изток и Персийския залив
Dolat Abad Windcatcher, обаче, е най-високият съществуващ ветроуловител в Иран. Издига се от сграда в градината Dolat Abad от 18-ти век, едно от бижутата на града – които нямаше начин да пропуснем…
И разбира се, не можем да пропуснем джамиите! The Jāmeh Mosque of Yazd е най-впечатляващата, с която се сблъскваме нееднократно, защото е точно да хотела ни. Между другото, в комплекса има изумителен музей!
В една друга – много по-скрита и нетуристическа – джамия, отгоре на всичкото в ремонт – в която обаче, беше доста по-трудно да влезем, по-точно го сторихме случайно, от задния вход. Поради тази причина си щъкахме с небрежното си облекло, обирайки всички погледи. Никой, обаче, не се осмели да ни спре. Оказа се, че е трябвало да бъдем обрамчени с по един чаршаф, но – разминахме се. Беше ни безкрайно интересно да наблюдаваме истинския живот там…
С ръка на сърце, в края на деня бяхме съвършено изтощени и когато се добрахме до едно фантастично кафе на един покрив, просто се разтопихме, а след това едва пролазихме до леглата. На следващия ден предстоеше много път… и много история. МНОГО!
Comments are closed.