Време е за следващото блюдо от трапезата Сицилия – рибното ястие Trapani 🙂
2017 година. Септември. Две седмици. Кола под наем. Вейнати коси. Сама. Свобода – изцяло в мой стил! И ТЯ. Рошава, опушена, мързелива, мръсна, приветлива, различна. Потна. Преексплоатирана. И непозната. Опипвам я с езиче. Моята Сицилия. Дано ви хареса.
След магията Палермо – направление Трапани. Какви чудни чудесии, открити плътно по протежението на брега – покрай Scopello и през рогчето San Vito lo Capo! И как обичам – както си карам по правия път – да дам десен мигач неочаквано и да се бухна в някое красотище…
Чудесиите бяха продължени в намирането на къщата ми за гости… Естествено, на пъпа на Трапани. Естествено, много очарователна и с дух. И естествено, хипер трудно откриваема. Галинкей, пиле кудкудякащо! Безмозъчната ми гургуличка убава! Кога ще почнеш са си наемаш нормални хотели ма, овцo мериносова! Вземи си леснодостъпна стая, а не на върха на тепето в Стария град на Пловдив 😀 Ма се оправих!
Собственичката една любвеобилна сицилианка. И ме гледа какъв съм изпаднал германец – щото по пътя спирах да се цопкам… и ми вика: Ама ти много щастлива изглеждаш! И ме прегръъъщааа! Добре, че не съм англичанка! (П.П. Тогава живеех в Англия и асоциациите ми бяха с околната ми социална среда…)
Изпадналият германец след един душ скочи в едни къси гащи (аз и къси гащи, ама сицилиански импулси! ) и газ към Ериче. Независимо от дъжда – който бързо отминава, гледките са фамозни!
Планирам поредната фамозна сицилианска вечеря, но след като погледнах наличния кеш (картите не ги броя… грррр), реших да видя как се хранят „бедните“. Не се оплаквам, но реших, че на следващия ден пак ще изтърся брашняния чувал, а.к.а. банковите карти!
Сутринта се впечатлих сериозно аз! Първо, закуска в „скромната“ ми каса. Аз обичайно игнорирвам – само кафе да има, но този път се не издържа!
И хвърлянето на боклука ми събра граматиката – да припомня, че все едно съм отседнала в Стария град на Пловдив, а не в Тракия 😀 Висящите торбички ме убиха тук!
Убиха ме и историческите артефакти. Особено в Selinunte – позволяваха да ги усетим без бариери. Много разбиващо емоционално!
И след историята си наврях носа в – оказа се – едни мноого известни мелници. По пътя на солта. Плътно по морския бряг. Понякога трябваше да си затварям прозореца, докато шофирам, при силна вълна (ураганни ветрове!) морето влиза в колата…
Стига салати! Да минем към красотиите след спиране на колата, демек с включване на алкохола 😀 Вчера пропуснах една улична красота – уличен винен бар. Този път не подминах!
Аргггххххх… Храна за Богове! Хлябът, отопен в зехтин – madre mia! Досрамя ме да го изям, затова седнах навън на улицата при останалите… Сервитьорът, обаче, мой чиляк. Искам още вино. Носи ми каничка. И чинийка с миди! Обичам го! Отопявам хляба в соса. Ритам от блаженство!
Което блаженство продължава. Предишната вечер – отново – си бях харесала кръчма. В мой стил. Която беше затворена. Днес не! Ма късметлийка! И след винения бар – след мършавата закуска и обикаляне като алтава цял ден, къмто 6 вечерта вече съм умряла от глад – цоппп там. И като се заприказвахме с чиляка от кръчмата – не че той говори английски, а аз сицилиански – малеййййй! Егаттти храната за Богове ми сервира!
1) Накусвам една брускета с маслинова паст – мамммма миа!
2) Мидите – престъпно вкусни!!! – ги олизах.
3) Местната риба беше предложена от моя „сервитьор – авер“. Е, няма такъв вкусов оргазъм…
3) На съседната маса сервират от ОНАЗИ брускета! Мразя ги!… 😀
4) Лелей, как се притесни сервитьорът, че не съм си изяла рибата. Ще пукна бе, човек, не могаааа!
Изнасям се с омазано от щастие лице. Утре ми предстои Корлеоне…
Следва
Comments are closed.