Да сътвориш Мечтата Патагония. Началото – Буенос Айрес.

Как се пише за Мечтата с главно М? Трудно. Защото тя се изживява, хора! Или пък лесно се пише. Защото мечтите – веднъж планирани и приети за реалност – се плъзват като масълце с медче по душевното ни небце. Давайте шепи, защото ще сипвам обемно! Дойде й времето.

2020 г. Януари месец. Полет Лондон – Мадрид – Лондон – Буенос Айрес. Правилно четете! 🙂 Тогава авторката обитава Албиона, а Островът не се слави с добри самолетни цени. Хваната брутална промоция от Мадрид за Аржентина веднага води до Остап Бендеровска комбинация и добавъчен полет от Лондон, докато се закача за основния полет от Мадрид – пътувам само с ръчен багаж 😀 Стачка на френските авиодиспечери (как не се настачуваха французите… арггхх!) за малко да обърка плановете, но все пак кацвам ОТНОВО в Лондон навреме – за да прегърна спътничката си Мария, която е дофтасала от София и междувременно ми е слушала опяването на тема стачки. Свикнала ми е девойката на стресовото ошашкване преди полети, от което смисъл никакъв, ама… Този път съм предвидила резервни варианти откъм време, ако Мърфи ни гостува, но не се налага. Стига съм ви пълнила шепите със шума 🙂 Време е за Буенос Айрес!

Освен с вдъхновение, ще ви черпя и с практически съвети 🙂

1) За разлика от всички останали места в света, където съм отсядала, в Буенос Айрес не се прави така. Центърът не се препоръчва категорично. Избираме Палермо, най-предпочитания квартал (благодарим на приятелите за безценния съвет!). Ще ви ракажа за него на края на скитането – след две седмици обикаляне в Аржентина и Чили 🙂

2) Поръчали сме си трансфер от хотела (5411 Soho Hotel) – както не говорим испански, вероятността да попаднем на неясно такси е повече от реална и това бяха нашите първи 5 стотинки за безопасност.

3) Валута – на място, в препоръчано обменно бюро (GIRARG) от хотела. От банка – не. Не ни стигна здравината на топки да обменяме на улицата, практикувано от доста хора 😀

Моята аверка е силно разумна и аз черпя наготово мозък. Предвид лошата слава на Буенос Айрес, екипираме парите и хубавите телефони в гащите – пардон в специална чантичка, навряна в гащите 😀 Взимаме по един смотан телефон, с който да се разделим уж без жал, поръчваме си такси чрез хотела – сигурни таксита тези, на които има реклама отгоре на купето – Радио такси, и тръгваме моменталически на лов за гледки…

Апропо, пълното име на града на испански e: Ciudad de la Santisima Trinidad y Puerto de Nuestra Senora de Santa Maria de los Buenos Aires и в буквален превод означава „Град на Св. Троица и пристанище на Дева Мария на Санта Мария в Буенос Айрес“ 😀

Ние си имаме разпределение на задачите: моя милост креативно се грижи за стратегията и всички ангажименти по скитането. На място оставям практицизмът и перфектно подготвените карти в телефона на Мария да властват и безгрижно клатя крака! 😀

Като стана реч за телефони, мога да кажа колко време издържахме с кьопавите телефони. Една снимка! И след като бръкнахме емнайсет пъти в гащите, теглихме по един стоичковизъм на престъпниците и започнахме да се държим нормално, разбирай поведение на японски туристи 😀

П.П. Аз в едно се убедих – че е съвършено глупаво да си мисля, че имам back up в лицето на моя стар Самсунг, или че мога да го издържа, след което удобно го разположих в кофата за боклук 😀

Да се върна на Буенос Айрес!  🙂 След Обелиска се бухнахме първо в Teatro Colón – всъщност, първо там спряхме, но билети се продаваха с определен час, така че след разходката и чаша Просеко с торта се разтопихме в това съвършено произведение на изкуството!

От Teatro Colón пеша до президентството и освен наслаждаването от Escalinata Puente del Bajo към Puente De La Mujer, попихме аржентинската улична култура: изключителни танцьори, ухание на музика и страст… Започнахме да усещаме с върха на сетивата си Буенос Айрес.

Сетивата ни рязко се разтвориха вечерта в аржентинския Steak House (Campobravo) – нямахме грам търпение да усетим и аржентинската кухня. Мога само да кажа: епикурейството е доведено до съвършенство там.

Следващият ден – неделя – беше толкова наситен, щото още се питам истина ли беше… Започнахме го с мотаене в традиционния и изключително известен неделен базар в Сан Телмо – Mercado San Telmo. Няма да казвам с какъв влажен поглед гледах танцуващите милонга! Имах желание и аз да опитам, имах и планове, но се оказа, че няма място в ръчния ми багаж  за обувки и рокля… Сакън, не че танцувам, просто имам огромна фантазия 😀

Следащата ни точка – разбира се, култовата La Boca! И разбира се – пеша, в 35 градусовата жега 🙂 Попътно, обаче, си навряхме носа в едни примамливо сини кубета – принадлежност на Руската църква – Russian Orthodox Church of the Holy Trinity. Със сериозен мазохизъм изчакахме неделната служба в двора. Искахме да видим църквата! Ужасни сме, когато искаме нещо…

След като ни се скараха за снимането, си подбрахме партакешите – и леви, леви, към най-красивата част – за мен – на Буенос Айрес. La Boca – също известна като Caminito.  

Хората имат различни усещания за La Boca, не задължително положителни. Отделно славата за много сериозна престъпност там. Моето усещане е: когато се върна отново в Буенос Айрес (защото ще се върна), първо там ще ида. Атмосфера. Ухания. Храна. Ама разкошни! Ще се опитам само да се наслаждавам, без да снимам пак, но не мога да се обзаложа 🙂

А следващата ни цел – друго култово място за Буенос Айрес. Recoleta Cemetery. Едно от 10-те най-красиви гробища в света. Ева Перон е също негов обитател… Наистина много грандиозно и луксозно обиталище на тленното.

Решихме, че ни е рано да се интересуваме горещо от него и оправихме вкуса си от срещата със смъртта с книжарницата  El Ateneo – в челните световни класации за най-красива книжарница. Хората, за разлика от нас – ние я разглеждахме като забележителност, но много й се радвахме! – наистина четяха.

Вечерята – отново типично аржентинска, с фантастичното аржентинско вино, съвсем оправиха вкуса ни за живот. Още повече на следващия ден летяхме към Края на Земята – Ушуая…

следва