И веднага първият съвет, преди да съм се разтекла в обяснения:
Когато купувате билети за Южна Америка, правете го в момента, в който вземете решение за пътуване, по възможност веднага след като се пуснат в продажба. Ранното купуване на вътрешните полети е на най-ниска цена – информация и от местни, и от личен опит.
Когато моята спътничка купуваше своите вътрешни полети – около 5 месеца след мен, билетите бяха няколко пъти по-скъпи. Тъй като билетът за моя полет беше потресващо скъп, тя купи по-ранен – щяхме да се изчакаме в Ушуая. Все пак реших да подпитам дали случайно няма място в нейния полет – така и така ще дремя в безбожно ранни доби на гейта. Място имаше, но когато ми оферираха USD 400, аз кротко припаднах и останах да си чакам моя полет 😀
Бруталното припадане, обаче, беше при кацане в Ушуая. Поради атмосферни условия – вятърът там е грандиозен – поради що ли, пилотът ни направи панорамна обиколка над градчето и залива Бийгъл. Пистата просто къртеше…
Усещането да си накрая на света е феноменално! Едно такси и вече сме в най-южно разположения град на планетата. Ушуая е бил построен, за да може там да се изпращат затворници – толкова е било диво. Сега е просто Краят на света, символ на стремителния пътешественически дух…
Последва хостелът ни Yakush – очарователен, а след това разходка по култовия проток Бийгъл (малка лодка на Patagonia Adventure Explorer – 40 долара). Кръстен на британския кораб „Бийгъл”, изследвал тези води през 20-те и 30-те години на XIX век с участието не младия Чарлз Дарвин. Разходката е 4 часа, няколко острова, препълнени с делфини и морски лъвове – и наблюдавани от разстояние; стотици снимки; местен ликьор… Не си мръднахме дупетата от палубата без оглед на времето – което все пак беше така добро и не заваля 🙂
Разходката на последният остров – за съжаление без животни – беше много приятна. Имаше разкази за местните обитатели, които разкази не помня 🙂 но помня панорамите… Снимките не са качествени поради облачността, но действителността е шокиращо красива!
В самата Ушуая вече ни запраска патагонски дъжд, който в комбинация с патагонския вятър не беше най-приятното усещане, но – част от цената на Мечтата 🙂
Nota Benne: Не спестявайте от бюджета на водонепропускливостта на якетата – ще сте ми благодарни!
Отдавна не съм ви информирала за кулинария и веднага се коригирам 😀 Вечеря в едно от най-посещаваните заведения на Ушуая – El Viejo Marino. Не приемат резервации предварително – идваш и сядаш, ако има място. Ако няма – дават ти номерче и чакаш, докато дойде редът ти. Жертвата си заслужаваше категорично! Любителите на екзотичните ястия ще бъдат зарадвани с кралски рак – сам си го избираш от аквариум. Ние се въздържахме – никога не съм била ЧИСТ победител в борбата с клещите 😀 Останалата храна беше също разкошна!
На следващият ден се изстреляхме в посока Tierra del Fuego National Park. Има автобус, но с нашите графици само такси беше решението 😀 (540 арж. песо). А отидохме там да се повозим на влакче! 🙂 Влакчето на Края на Света…
През 19 век президентът на Аржентина решава да изпрати тук 800 затворника, които да работят по изграждането на града. За да се строи, е имало нужда от дървета, които са били добивани от тук и релсите са направени за товарните вагони, които прекарвали трупите. Приятна разходка с красиви гледки – самият парк с неговите гори, реки, езера и ледници е разкошен. За наше голямо съжаление нямаше как да вмъкнем някой трек… Ако парите ви са кът, можете да го пропуснете влакчето (2100 арж. песо).
За сметка на това Пощата накрая на света – и залива Zaratiegui – ги препоръчвам повече от горещо! Добрахме се дотам пеша от последната спирка на влакчето. Денивелацията беше в наша полза, връщането щяхме да го мислим 😀
Самата поща e една очарователна барака, където работи ЕДИН човек – или поне него съм виждала само на снимки 🙂 Можете да изпратите картички от там – включително и на себе си, както и да си поставите един изключително красив печат в паспорта!
Връщането: стопирахме кола, за да ни извлече нагоре до пътя – велик мързел, мила моя майно льо! 😀 и втори стоп – микробус, който не се посвени да ни вземе 200 пари. Първият микробус надменно го отсвирихме, ама втория си го хванахме моменталически, че иначе пеша до Ушуая… Гледките покрай пътя бяха разкошни!
Кратък обяд – разкошни емпанадас и бира в Doña Lupita
а следобед последва… един от най-изумителните турове, които съм правила в живота си: пешеходен тур на острова с пингвините Martillo!
N.B. Има и целодневен тур – с корабче, който щеше да е наличен няколко дни след като си тръгнем. Ние успяхме да хванем на магия полудневния, с автобус (WALK WITH PENGUINS! Цена 132 долара – 2020 г.)
Думи нямам да опиша тази емоция! Няма да влизам в детайли – нито за Museo Acatushún като част от пътуването, нито за надуваемата лодка. Ще споделя само, че когато ни стовариха на острова, ми се взе акъла. Изпаднах в дълбок душевен оргазъм!
Няма наистина такова удоволствие! Ние просто се разхождахме сред тях… Признавам – бях тооолкова изкушена да ги пипна, че чувствах истински мазохист, когато почти се отъркваха в краката ми 😀 Правилата, обаче, са железни – не трябва да доближаваш пингвините повече от 3 метра. Ако те се доближат – защото нямат идея какво правиш там и са любопитни – се отдалечаваш внимателно от тях. Вървиш само по указаните пътеки, нямаш право да се мотаеш като муха без глава.
Служителите късат глави при нарушения и могат директно да те пратят обратно на лодката. За тях тях пингвините са на първо място! Мен ме нахокаха за близостта на фотоапарата ми до тях… Ако знаеха как искам да ги нагушкам, сигурно щяха да ме изгонят превантивно! 😀
И малко усещане за живост… И как плачат мъжките пингвини, когато жена им ги зареже, защото не са й осигурили добро жилище 🙂
Млъквам и ви оставям с един портрет на вятъра в Патагония. Тези дървета носят отпечатъка на целувките му. А утре ни очаква Чили…
следва
Comments are closed.