Извънземната Намибия – планове и планчета; джипове и палатки; мрънкане и щастливеене

„Е как може в този джип няма нито един инструмент!“ Разпознаваем и незаменим български речитатив! Чакайте англичанин да занича за отверки и клещи в един почти нов и мега здрав джип, предназначен за офроуд шофиране в Африка…

Tова е само една от култовите реплики на единствения мъж във великолепната ни женска компания, на които биваме свидетел през 16-те дни скитане в Намибия. И си го къткаме. Вкупом. Само аз се цупя яко, когато промърморва нещо за шофирането ми, ама минавам само с вътрешни стоичковизми 😀 С ръка на сърце признавам, че точно неговото присъствие е причина да приема поканата за това силно откачено – в личните ми класации – пътешествие. Сакън, нищо сексиситко. Аз женените мъже ги заобикалям. Само за страх от пукане на гума иде реч, че аз дори не мога да я вдигна гумата на това 4×4 чудовище, а за смяна – ще си изгния на някой пустинен път в чакане на помощ. Бяхме грандиозни късметлии и до смяна на чудовищната гума не се стигна, но боя се „нашият“ мъж нямаше късмет за други ежедневни задачки, но поред на номерата…

Намибия, юли 2021. Едно скитане с най-много „най“ във – бих казала – нескромната ми пътешественическа кариера.

Най-дълго резервираното пътуване: планирано в детайли от 2018 година и осъществено в 2021 😀

Най-рано резервираното пътуване: за първи път платих кола под наем и нощувки година и половина по-рано, преди самолетния билет, но – тогава – това беше единственият начин да имаме нощувки и джип.

Най-трудното за резервиране скитане: директна комуникация с африканците може да ти скъса нервите, а при нас тя беше МНОГО!

Най-бруталните гледки: брутално различни от всичко, което съм виждала изобщо по света, а то не е никак малко…

Най-отговорното шофиране: никога не съм правила safe-drive сафари сред диви животни, с крак върху газта и стремеж да осъществя най-добрите гледки за спътниците си и очи, ококорени в чудото, наречено дива природа.

Най-уморителното скитане: аз имам немалък опит в спане на палатка, включително и нейното разпъване, но никога върху джип – на който не мога му стигна покрива, в добавка с пустинен вятър,плюс приготвяне на храна – плюс шофиране по 500 км минимум на ден по намибийски пътища.

Най-рисковото скитане: в условия на пандемия имаше реална възможност Луфтханза всеки момент да канселира всички полети (останалите авиокомпании вече го бяха сторили) и шансът да артисаме в Африка беше много сериозен. Три седмици преди пътуването трябваше дори да си сменя полета през България – защото не можех да вляза в Швейцария (част от Шенген) от Африка. За риска от позитивен тест не ми се спомня…

Най-многолюдното ми пътуване: четири човека – ама не какви да е, а всички опитни пътешественици, плътно гушкащи се заедно и движещи се в пакет, си беше изпитание за всеки характер..

И последното “най”: Най-важното – пътуването, такова каквото го сътворихме, си заслужаваше отвсякъде!

Ще ви давам и моите 5 стотинки какво може да промените, в добавка на пътешественическите ни истории. Няма да давам цени, защото те се променят, но ще имате цялата информация да проверите сами, ако ви напъне пътешественическата страст 🙂

16 дни, 4422км., през (почти) всички най-култови места в Намибия.

Тропика на Козирога

…и Hardap…

…и Quivertree Forest…

…и Fish River Canyon…

…и Kolmanskop…

…и Sossusvlei…

…и Deadvlei…

…и Cape cross…

…и Damaraland…

…и Etosha…

…и Spitzkoppe…

и пътища, пътища, пътища!

Разкошен джип от Okavango Car Hire (https://okavango-carhire.com/) . Мога да кажа само най-добри неща за тази компания. С една уговорка – ако спазвате правилата. Машината е снабдена с gps и скоростомер и ако се изкушавате да правите глупости, тази агенция не е за вас… То глупости по този терен си е точно глупост, но да не ставам нравоучителна, че и аз не съм цвете за мирисане.

Спане в палатки, които разпъвахме всяка вечер. В добавка всяка вечер вадехме и всички багажи, но за тази физкултура нататък… Веднага казвам: мега романтично е, и мега бюджетно е, обаче в името на менталното ви – и физическо – здраве, силно препоръчвам да бучвате и по някое нормално легло…

Точно палатките и резервиране на малкото налични къмпинги, правят планирането изключително екзотично и еклектично. Толкова екзотично и еклектично, щото агентите на Националната им паркова управа (http://www.madbookings.com/) ми казват кои дни са свободни – около моите претенции, и аз напасвам маршрута. Интегралите пасти да ядат. Тази висша математика се оказа абсолютно излишна – къмпингите бяха почти празни. При нормални обстоятелства те се пукат по шевовете – защото са много, много малко и се резервират години напред…

И пътища, пътища, пътища… Феноменални!

Душата ми крещеше от брутален възторг. Понякога и тялото, с което стрясках спътниците си, но разбирате ли ме – няма, няма, няма, няма, НЯМА други такива гледки!