Извънземната Намибия – планове и планчета; джипове и палатки; мрънкане и щастливеене

„Е как може в този джип няма нито един инструмент!“ Разпознаваем и незаменим български речитатив! Чакайте англичанин да занича за отверки и клещи в един почти нов и мега здрав джип, предназначен за офроуд шофиране в Африка…

Tова е само една от култовите реплики на единствения мъж във великолепната ни женска компания, на които биваме свидетел през 16-те дни скитане в Намибия. И си го къткаме. Вкупом. Само аз се цупя яко, когато промърморва нещо за шофирането ми, ама минавам само с вътрешни стоичковизми С ръка на сърце признавам, че точно неговото присъствие е причина да приема поканата за това силно откачено – в личните ми класации – пътешествие. Сакън, нищо сексиситко. Аз женените мъже ги заобикалям. Само за страх от пукане на гума иде реч, че аз дори не мога да я вдигна гумата на това 4×4 чудовище, а за смяна – ще си изгния на някой пустинен път в чакане на помощ. Бяхме грандиозни късметлии и до смяна на чудовищната гума не се стигна, но боя се „нашият“ мъж нямаше късмет за други ежедневни задачки, но поред на номерата…

Намибия, юли 2021. Едно скитане с най-много „най“ във – бих казала – нескромната ми пътешественическа кариера.

Най-дълго резервираното пътуване: планирано в детайли от 2018 година и осъществено в 2021

Най-рано резервираното пътуване: за първи път платих кола под наем и нощувки година и половина по-рано, преди самолетния билет, но – тогава – това беше единственият начин да имаме нощувки и джип.

Най-трудното за резервиране скитане: директна комуникация с африканците може да ти скъса нервите, а при нас тя беше МНОГО!

Най-бруталните гледки: брутално различни от всичко, което съм виждала изобщо по света, а то не е никак малко…

Най-отговорното шофиране: никога не съм правила safe-drive сафари сред диви животни, с крак върху газта и стремеж да осъществя най-добрите гледки за спътниците си и очи, ококорени в чудото, наречено дива природа.

Най-уморителното скитане: аз имам немалък опит в спане на палатка, включително и нейното разпъване, но никога върху джип – на който не мога му стигна покрива, в добавка с пустинен вятър,плюс приготвяне на храна – плюс шофиране по 500 км минимум на ден по намибийски пътища.

Най-рисковото скитане: в условия на пандемия имаше реална възможност Луфтханза всеки момент да канселира всички полети (останалите авиокомпании вече го бяха сторили) и шансът да артисаме в Африка беше много сериозен. Три седмици преди пътуването трябваше дори да си сменя полета през България – защото не можех да вляза в Швейцария (част от Шенген) от Африка. За риска от позитивен тест не ми се спомня…

Най-многолюдното ми пътуване: четири човека – ама не какви да е, а всички опитни пътешественици, плътно гушкащи се заедно и движещи се в пакет, си беше изпитание за всеки характер..

И последното “най”: Най-важното – пътуването, такова каквото го сътворихме, си заслужаваше отвсякъде!

Ще ви давам и моите 5 стотинки какво може да промените, в добавка на пътешественическите ни истории. Няма да давам цени, защото те се променят, но ще имате цялата информация да проверите сами, ако ви напъне пътешественическата страст

16 дни, 4422км., през (почти) всички най-култови места в Намибия.

Тропика на Козирога

…и Hardap…

…и Quivertree Forest…

…и Fish River Canyon…

…и Kolmanskop…

…и Sossusvlei…

…и Deadvlei…

…и Cape cross…

…и Damaraland…

…и Etosha…

…и Spitzkoppe…

и пътища, пътища, пътища!

Разкошен джип от Okavango Car Hire (https://okavango-carhire.com/) . Мога да кажа само най-добри неща за тази компания. С една уговорка – ако спазвате правилата. Машината е снабдена с gps и скоростомер и ако се изкушавате да правите глупости, тази агенция не е за вас… То глупости по този терен си е точно глупост, но да не ставам нравоучителна, че и аз не съм цвете за мирисане.

Спане в палатки, които разпъвахме всяка вечер. В добавка всяка вечер вадехме и всички багажи, но за тази физкултура нататък… Веднага казвам: мега романтично е, и мега бюджетно е, обаче в името на менталното ви – и физическо – здраве, силно препоръчвам да бучвате и по някое нормално легло…

Точно палатките и резервиране на малкото налични къмпинги, правят планирането изключително екзотично и еклектично. Толкова екзотично и еклектично, щото агентите на Националната им паркова управа (http://www.madbookings.com/) ми казват кои дни са свободни – около моите претенции, и аз напасвам маршрута. Интегралите пасти да ядат. Тази висша математика се оказа абсолютно излишна – къмпингите бяха почти празни. При нормални обстоятелства те се пукат по шевовете – защото са много, много малко и се резервират години напред…

И пътища, пътища, пътища… Феноменални!

Душата ми крещеше от брутален възторг. Понякога и тялото, с което стрясках спътниците си, но разбирате ли ме – няма, няма, няма, няма, НЯМА други такива гледки!