И отново птички пеят та се късат, и нов ден от епичното ни покривно-палатково скитане в Намибия изгрява. Изгрява и катунът, който всяка сутрин ме депресира до мозъка на аксоните ми… И изключителните намибийски пътища – и прашни, и ръбати, и прави, и още по-прави, и.., и…, и…, които изтриват дори идеята за мрънкане! В допълнение спътниците ми вкупом се опитват да решат проблема ми с кафето, вместо да ми гледат киселата физиономия. Резултатът e малко смешно кафе, но КАФЕ – което връща сутрешната ми усмивка 🙂
Днешния маршрут не е тежък. Поне на теория… Не-теорията покрива изумителни настилки, които ми събират граматиката.
Граматиката ми събира и Canyon Roadhouse! Едно омагьосващо място, събрало ръждясали коли и носещо цялата романтика, която миналото може да носи. Когато видях номерата, полудях по тях и се тръшнах за един. В чудо се видяха с мен хората. Накрая ми връчиха една жълта тенекия – да не ми гледат насълзените очи. Театър Сълза и Смях ряпа да яде… Но имам разкошен сувенир! 🙂
Приближаваме Намиб – пустинята, дала име на държавата, на която се наслаждаме, и гледките са все по-извънземни. Имам добър речник, но силно се затруднявам да определя магнетичността на тази пустинна дъга. Цветността няма как да се бъде предадена от кадрите – или поне аз не мога, но бях ошеметена.
Влаковите коловози и влакчетата са не по-малък магнит за нас. Точно като децата – тичаме към линията и махаме на машиниста…
Пътят ни води през малкото пустинно градче Aus, което след едно кръгче изоставяме без съжаление. Aus е известен с дивите си коне, които понякога съзираме отстрани на пътя, докато джипът свисти със 120 км/ч. Отиваме на специално място, където се предполага, че идват тези прекрасни диваци. И наистина дойдоха до изкуствения водоем. Аз ги гледах леко подозрително – знам ли го дали няма да дофтасат до изграденото място за наблюдение, където се бяхме настанили и да се наложи да скоча на педала, но съвсем спокойно им се порадвахме и спокойно си тръгнахме.
Пустинята Намиб. Магия от самото начало. Пясъкът флиртува с джипа ни, засипва ни, гали ни, отвява ни. Наистина сме поразени…
Luderitz ни посреща усмихнат и слънчев, но усмивките за нас идват и от факта, че две вечери ще спим в легло! Какво щастие… Това са последните планирани легла до завръщането ни в столицата. Tази мисъл наистина ме втриса, но я навирам в някой ъгъл на мозъка си, за да се насладя максимално на цивилизацията.
Част от насладата е – разбира се – залеза! Намираме се на западното африканско крайбрежие и е грехота да не потърсим някой драматичен кадър. Такъв намираме съвсем близо до къщата ни за гости, по-точно Мария ни води да се катерим като кози.
Вечерята преминава като миг – защото бързам да се буууххххна в меките завивки. Същинска принцеса и граховото зърно! 😀 Докато вечеряме, спътниците ми ентусиазирано решават да гледат сутринта пингвини на съседен остров (Penguin Catamaran Tours). Ако се слизаше на острова, щях да се излюпя рано, макар и с неудоволствие, но след като съм се разхождала сред пингвини в Ушуая (Патагония, Аржентина) и Boulders Beach (Южна Африка), мързеливо решавам да поглезя кокалите си по-дълго сутринта. Де гьостерица, де!
След размазащо мързелива сутрин изчаквам пингвинаджиите и отпрашваме към Kolmanskop.
Градът-призрак. Жп спирка, кръстена на кочияш; най-богатият град в Африка и един от най-богатите в света – докато има „стъкълца“ (диаманти – бел. авт.). Разкошни, елегантни къщи в немски стил. Богат живот. Много, много пари за модерни болници и инфраструктура.
И изведнъж – край. Свършват стъкълцата… Пустинята превзема човешките творения. Природата е всесилна.
Бях запомнила града-призрак изключителните фотосесии на приятели. И наистина обстановката е сюрреалистична. Фотосесии продължават да се правят – като очарователните немци, празнуващи годишнина от сватбата си. И аз се покълчих, но боя се бях далече от чара на великолепната младоженка… 🙂
Разбира се, че се разходихме и в самия Людериц – наистина очарователен пристанищен град. Много ми хареса и Agate Beach – великолепен! И разбира се, две вечери там са много. Просто нямахме избор поради лимитираните възможности на къмпингите – независимо, че бяхме резервирали година по-рано, и трябваше да сътворяваме чудеса с маршрута. И се получи прекрасен. Точно както вечерта барбекюто. И погледа ни към следващите изумителни природни феномени.
Следва
Comments are closed.