Намибия

Извънземната Намибия – магията Cape Cross и смразяващият Skeleton Park

Pinterest LinkedIn Tumblr

Време е отново да пуснем Hit the road, Jack! Употрбявам символика, разбира се – при нас звучи винаги африканска музика. Отминалата нощ и двата дни в Сосувлей разтърсиха и обсебиха много сериозно емоциите ми, но Намибия щеше да продължава да ме шокира. И това се случва веднага – с магията Cape Cross и смразяващият Skeleton Park.

Пътят през Namib – Naukluft Park е точно толкова потресващ, колкото до този момент. Просто вече по-малко пищя (от удоволствие!) докато шофирам – то глас не остана. 🙂

„Сблъсъкът“ със Solitaire също не беше вече толкова драматичен – вече бяхме виждали такива ръждясали возила. За сметка на това се насладихме на най-вкусния ябълков пай, с което се слави мястото. И кафе, и кафе! 🙂 Solitaire, обаче, е живо място и осъществява живата връзка между Sosuvlei и Walwis Bay. Освен бензиностанция, има пункт за ремонт на гуми, поща, пекарна и смесен магазин.

След живителната почивка, пътят през планинския проход Spreetshoogte не беше никакъв дерт. Бяхме искрено очаровани!

Виж, съвсем откровено, последващият Walwis Bay не ми допадна изобщо. Много се радвам, че бях послушала инстинкта си и отседнахме другаде. Пътят към Swakopmund, обаче, беше повече от очарователен, а самият Swakopmund – прекрасен! Една прекрасна база за отсядане, за да види човек Sandwich Harbour. Ние нямаше откъде да изровим този един ден – не че не се постарах. Наистина, обаче, няма как да видим всичко и за щастие го приехме философски и се радвахме на това, което имахме, а то беше МНОГО.

Част от МНОГОТО е и следващата ни спирка – Cape Cross. Едно място на Кънда в Дивия, домакин на най-голямата колония на тюлени в света. Но преди нея спираме до заседналия кораб Zeila. Риболовният траулер е бил продаден за скрап на индийска компания, но засяда в плитчините, след като се освободил от теглещите въжета, докато пътува за Бомбай, Индия, малко след като напуснал Walvis Bay. „Die Walle“ е известно място за риболовците и не един местен джип видяхме със стърчащи огромни въдици…

И така – Cape Cross. Разбира се, резервирали сме къмпинга, и първото, което проверяваме, е вятъра 😀 И той е леко подозрителен. Дружно решаваме да се насладим на прекрасния хотел, намиращ се в средата на нищото (където е и къмпинга) – и който е пандемично почти празен. Разминаваме се с едно местно семейство, които играят футбол на плажа, а залезът над Атлантическия океан е размазващ… Съвършеното безвремие!

Ставането сутринта ни беше удоволствие. След 10 минути бяхме в Cape Cross Seal Reserve. Трябва да отидете веднага след изгрев! Феноменални гледки…

Районът е включен в списъка на националното наследство на Намибия. Най-голямата в света колония за размножаване на тюлени – около 210 000, преброени по време на размножителния им сезон през ноември и декември. Смайващо е!

Едва си тръгваме. Всъщност, ни гони уханието – и то е смайващо! 🙂 Време е за Skeleton Park.

Името произлиза от огромния брой заседнали китове, загубили живота си тук и чиито скелети се виждат навсякъде. Многобройни кораби и техните екипажи също намират смъртта си там. Не ги видяхме – заради пясъчната буря…

Усещането да пресечеш тази територия е потресаващо! Поне аз така се чувствах. Въздухът сякаш е наситен с духове. Обикалят те, усмихват ти се, осукват се около теб – с пясъка. Заслепяват ти очите, сетивата… И те питат: какво, по дяволите, правиш тук! Нямам отговор на този въпрос..

Имам, разбира се. Искам магията на непознатото! И разбира се, това е най-интересния – и пряк – път до Етоша: през Damaraland, земите на племената Дамара.

Част от наситения с напрежение въздух идва от липсата на път на картата. Maps.me отказва да ни прекара оттам! Аз съм проверила уж маршрута и поемам риска (с помощта на Google), но ми беше свито сърцето. А маршрутът е изумителен. Просто изумителен!

Добавя се и още едно напрежение – изведнъж горивото започна да свършва. Очевидно не изведнъж 🙂 , но изведнъж се изненадахме. А бензиностанция няма. То път няма… Вкупом почваме да мрънкаме. В този момент ми идваше да спра джипа и да хукна пеша сама, но се въздържам. Тръцвам се вътрешно – вече ще си пътувам единствено сама! Кхххх… Няма да казвам колко време продължава тръцването, освен да споделя факта, че в момента ми предстои нова джип авантюра с трима любими спътници. 😀

Всъщност, когато пътуваш, ти живееш със спътниците си като семейство. И споделяш всичко. Затова ми е безкрайно важно да се скитам само с хора, с които искам. Друга бира е факта, че в този джип не сме просто семейство, а и живеем и спим направо в една стая… 😀

Излизаме от Skeleton Park с истинско облекчение – поне аз вдъхвам въздух дълбоко! Картата вече функционира и показва наличие на някаква измислена бензиностанция. Право натам! Попътно виждаме селцата на местните. И разбираш колко си привилегирован със своя живот…

Бензиностанцията е изключително странна – намира се зад порта с охрана. Някаква специална зона с ветеринарен контрол. Едва ни пускат, а излизането е още по-странно. Проверяват ни, все едно, че не сме минали там 10 минути по-рано… Много ни беше смешно, макар в началото да се ядосахме! 🙂 Част от местните веднага ни заобиколиха. Купихме някои неща – да помогнеш поне малко не е чак толкова трудно…

И Hoada Campsite – там, където ще се приютим за нощта. Истински съм горда от находката си. За мен един от най-очарователните къмпинги, които съм виждала изобщо. С огромно лично пространство, изключително красив – то аз като видя камънаци… С баня и тоалетна в скалите. И без ток! 😀 Бяхме удостоени със специален бойлер, който ни запалиха местните. И се изкъпахме в пълен комфорт. Е, почти пълен… 🙂

Пълнолунието беше изумително и почти не ни трябваше осветление, а изгревът на сутринта беше още по-изумителен. На път сме за Етоша…

следва

Comments are closed.