След Новогодишната екзотика на Занзибар смятам да ви кача на самолета за Танзания, да ви стоваря в Аруша, след това на джиповете – и към най-известните сафари паркове на Танзания…
Казах – смятам. Защото на летището цялата група се озовава… без билети. Както казах, не мрънкам. Само си тегля безкрайно много стоичковизми как съм могла да си позволя някой толкова некомпетентен, никога непомирисвал същинска Африка, да ми ръководи пътуването, че и да ми се кара защо се ядосвам. Щото те в Африка така си правили все – оставяли хората без билети… Пък дали умният водач-европеец е проверил билетите, да не му е случайно работа я. Казах ли, че с агенция – ако ще да е top of the top – never ever? 😀 Толкова безпомощна никога не се бях чувствала.
П.П. Когато – ако – си избирате агенция, особено за Африка, бъдете особено внимателни! Бъдете сигурни, че човекът, който ви води, е точния за тази дестинация.
Сега ще дам няколко акцента за сафаритата по принцип – това е само мое мнение, без претенции за професионализъм. След Южна Африка, Замбия, Ботсвана и Намибия имам бегли наблюдения, както и съм съвършено влюбена в Африка и нейните свободни животни.
Ако искате да отидете съвсем сами на сафари, упражнението може да е изключително скъпо. Особено ако искате качество. Аз съм много претенциозна и бих искала да разполагам със собствен джип, но… Но съм само един работещ човек, на заплата, и подобни суми са ми непосилни. С двама човека е възможно, ако сте сериозно щедри. С повече хора – още по-възможно – да си направите частно сафари така, както искате.
Танзания, обаче, е едно от изключенията. Отивате на https://www.safaribookings.com/. Намирате си сафари, което пасва изцяло на желанията ви – с начална точка Аруша (ако искате най-известните паркове). Задължително сафари операторът да е с много високи оценки. Хващате самолет от Танзания, взима ви местния оператор с джип и се наслаждавате до мозъка на костите си!
Позитивът: Може да си изберете точно този вариант който искате – изборът е огромен. Може да го направите и по-сочно, и по-бюджетно – със съответните неудобства, разбира се, но няма проблем да се прилепите към произволна група.
Негативът: Не може да си избирате къде да отсядате, както и не е ясно с кого ще попаднете в група. Аз много, много държах да отседна в Нгоро-Нгоро, например. И не само на това държах.
Както е ясно, не избрах този вариант – а може би трябваше, но го бях изяла с кориците… В интерес на истината, местният ни оператор – от който зависи ВСИЧКО – беше блестящ, така че е станало каквото трябва.
В крайна сметка все пак излетяхме, след като ни натовариха – с огромно закъснение – на едно самолетче с прехвърляне – събрахме пари в брой за билети 😀 (няма ви казвам какви очи бях облещила да не ми оставят някъде по трасето чекирания сак…).
Проблемът на тези самолетчета е, че са много малки и ако сте в топ сезон, има сериозно количество жадни за приключения хора като вас и имате проблеми как да се предвижите до Аруша, цялото ви сафари може да пропадне, защото то е с график и всяка загуба е невъзстановима…
Самолетчето ни преминава покрай виждащият се в далечината Килиманджаро и безпроблемно ни оставя в Аруша, където два джипа ни очакват с нетърпение (нашето нетърпение беше десет пъти повече). Отпрашваме с мръсна газ към езерото Еяси (Eyasi)…
…и по залез се стоварваме с очарователната лоджа. Впрочем, всички лоджи бяха изключителни, както и местните рейнджъри – в това отношение изборът ми е съвършен! Палатката – защото това е палатка, но съвсем друг клас – е оборудвана по всички правила на 5-звезден хотел, а храната и напитките са повече от прекрасни. Завързвам приказка със собствените – млади бели хора, получили като завещание ранчото от родителите си и зарязали големия свет, за да направят свой свят. Бях очарована! А залезът… Единственото, за което съжалявах, е че нямах повече време там…
Еяси (Eyasi) е безотточно солено езеро в Северна Танзания, в непосредствена близост до кратера на вулкана Нгоро-Нгоро. То много плитко, със средна дълбочина не повече от 1 м,
има форма на правоъгълник с дължина около 50 км, като достига до 80 км през дъждовните периоди. Тук са регистрирани 35% от общата популация в Танзания на застрашеното от изчезване малко фламинго… За съжаление почти не успях да му се насладя, но наистина бях очарована!
Сутринта реалността ме изритва от леглото в 4.30 – ще ходим на лов. Вие луди ли сте бе! Сърцето ми спи! В програмата, обаче, е включена тази екзотика – заедно с изключително интересните племена датога (също наричани и даток) и хадза (още хадзапи, хадзабе). За хадза се предполага, че са потомци на най-древното население на Африка и че езикът им е изолиран и несходен с никой друг (ако прилича на някой, то това е езикът на бушмените, живеещи в Южна Африка).
П.П. Направила съм запис на един разговор с датога – безкрайно се забавлявах! Сякаш се озовах на снимачната площадка на Бовоете сигурно са полудели. 🙂
Общият брой на хадза е вече по-малко от 1000 човека, а любопитна статия за тях (и много снимки) бе публикувана в сп. National Geographic от м. декември, 2009 г. Датога са доста пo-многобройни – близо 100 000 човека, тяхната самобитна култура също е интересна, като представителите на тази народност лесно могат да бъдат разпознати по татуировките на лицата им и особено около очите.
Когато се обръщам назад и сравнявам с други племена – включително и масаите, които по-късно срещаме, определено оценявам автентичността на изживяването. Разбира се, племената ни придружават, показват живота си и ни разказват за битието си, за да помогнат на своето преживяване – и това е съвсем нормално, но това наистина беше техния живот. Семпъл. И реален.
Стига местна култура. 🙂 Време е рейнджърите да настъпят педалите в посока на кратера Нгоронгоро…
Comments are closed.