Време е да сложа последния щрих в прекрасното танзанийско скитане (януари 2022). Национален парк Tarangire. Един кратък щрих, но достатъчен, за да спомена масаите и културата им, на която бяхме свидетели – на път от Серенгети. Да, демонстрирано наследство и култура, за която местните получват пари. Човек ще каже, че в останалите части на света хората такива занимания са безплатни и с радост посрещат безвъзмездно гости в домовете си. Масаите бяха просто прекрасни!
Достатъчен, за да кажа, че Тангарире е изумителен дом на изумителни слонове и една камара други изумителности,
а котенцата съвсем пренебрежително си лежаха и само си подместваха ушите! 🙂
Maramboi Tented Lodge ни посрещна с усмивка, питиета и изключителен залез,
а летище Килиманджаро ни изпрати сякаш леко пренебрежително – на какво ли не се е нагледало… Аз бях просто щастлива, че се прибирам безпроблемно (годините 2020 – 2021 дано бъдат скоро забравени!). Всъщност, най-хубавата част на едно скитане е прибирането. 🙂 За да има ново заминаване…
Comments are closed.