California Dreamin’ – песен написана от John Phillips и изпята от The Mamas & The Papas през 1965 г.
California Dreamin’*: Highway 1 – the Pacific Coast Highway (PCH). Такъв е. Мечта е. Животът-приказка. Вероятно не вашата приказка, със сигурност не и моята, но на стотици други милиони хора. От Сан Франциско по крайбрежието през Monterey, Carmel-by-the-Sea, Santa Barbara, Malibu, Santa Monica, Los Angeles до San Diegо (ние не отидохме до San Diego – спряхме до LA, но ако вие имате време, направете го.) Две нощувки – Монтерей и Санта Барбара (третата е в Joshua Tree в посока дивотията, веднага след LA). Ако сега го планирам, ще прибавя още един ден (и нощувка). Този маршрут само изглежда бърз, а всъщност е наистина очарователен и изисква време да му се насладиш, а не да препускаш като изоглавен. И ние защото не препускахме, бяхме все в закъснение на графика. 😀 В началото, в своята неопитност, бях му цопнала само една нощувка (моето време винаги е ограничено). Поне съм достатъчно умна да искам съвети и в един американски форум ми казаха: Вие бихте ли шофирали в един ден разстоянието Цюрих – Загреб, с очакването да разглеждате и самия маршрут? 😀
Стига салати, време е за Hit the road, Jack. 🙂 Ранно излюпване, прецапуркване през култовите улички на Фриско, за да се озовем на крайбрежната магистрала. И още от самото начало започнахме със спирките. Пътят до Monterey много, ама много ни хареса! Излъчването за дивотия е запазено, а се движиш по един от най-известните пътища в света, докато достигнеш много известното полуостровче Pacific Grove, в което си дават среща доста богати хора. Но – както е видно – и люде с по-скромни възможности като нас.
На следващия ден: 17-Mile Drive. Тези 17 мили – по ръбчето на Pacific Grove, бяха един неправилно планиран маршрут. Неправилен не за друго, а това е изключително красиво място, което отнема половин ден – както и се случи, а аз не го подозирах. Не подозирах и специален вход с плащане на такса и гледах много тъпо. Таксата беше смешна – около 12 долара на кола, но трафикът по един или друг начин се контролира. Защото паркът 17-Mile Drive е великолепен! Има специални спирки – и за фотосесии, и лежерно да се разхождаш, и всичко… Аз поне бях дълбоко очарована!
След тази разкошна – ама наистина разкошна обиколка – и вече окончателно окъснели от графика (не че се трогваме) се стоварваме в небезивестното градче Carmel-by-the-Sea. Признавам, исках да отседнем точно там – и там го бях планирала, но беше силно недостъпно. Всъщност, напълно достъпно :), но срещу доста неприлична сума, която решихме, че няма да жертваме.
Кармел е прекрасно градче – макар че хората преливаха и ми дойдоха в повече, но те красивите места не са запазени само за нас. И паркирането на огромния джип беше зорно, ама се справихме. Бях направила списъче с разни местенца (Eastwood Trail, Cottage of Sweets), но всъщност просто се изгубихме по уличките и беше най-правилното поведение…
Carmel Mission Basilica, обаче, изисква неизгубване, а целенасочено шофиране до там и си заслужава всяка секунда в нея! Може би сте чували за монахините кармелитки. 🙂 Основана през 1770 г., мисията има много интересна история и посреща в годините не една и две световни личности, но наистина посреща с усмивка ВСЕКИ човек. И нас така посрещна…
И отново следва Hit the road, Jack – в посока Big Sur – един от символите на този маршрут. Мястото е много особено – не поради тези символи, а заради температурните инверсии, които образуват слоеве с мъгла и създават усещане за сюрреализъм…
Достигаме Santa Barbara – още по-голям символ, където отсядаме. Пардон – отсядаме в Carpinteria (предградие). 😀 Санта Барбара е много елитарно, скъпо – и красиво – място, с много малко – и много скъпи настанявания, и като нямаме общо с един низгвернат британски престолонаследник, се наслаждаваме на плебейския ни мотел. 😀 Всъщност, съвсем читав, нает преди N месеца (наемайте хотели навреме!).
Santa Barbara много ни хареса! Скитахме се по съвършено празните улици и беше само за нас… За съжаление трябва скорострелно да се изнесем в посока Malibu и Santa Monica, които само пресякохме – бяхме втрещени от количеството коли. Няма никакъв шанс да намерим паркиране до плажа и след обикаляне по хълмовете, достигаме LA (Los Angeles).
И да се разберем: Мра за Хубава жена, дума да не съм чула против сладникавата романтичност! 😀 Оттам нататък LA по никакъв начин не ме е привличал – и продължава да е така. Затова сме планирали само едно „пресичане“ – Rodeo Drive, Sunset Blvd. На Hollywood Walk of Fame телефонът ми звъни – сина ми. Ошашавена натискам копчето – при 12 часа разлика трябва да има сериозна причина да ми звъни. Има. Официално предложение за брак – ще си имам снаха. Щастлива съм Животът е прекрасен, когато има любов!
Сега… Да кажа, че Beverly Hills и Windsor Blvd не са прекрасни, означава грозно да излъжа, но там нормални хора не живеят. Всичко останало е един свят, за който знаехме, че няма да ни хареса, но искахме да го видим. И се радвам, че го направихме…
Comments are closed.