След Величественото Величие на Grand Canyon – и посрещнатия изгрев в 5:13 ч. (аррггггххххххх!) последва Desert View Drive и магията Antelope Canyon… Но тази магия беше предшествана от още една, не по-малко брутална: Horseshoe Bend, или иначе казано Завоят Конска подкова…
Каквото и да кажа, ще е малко! От задъханото тичане през пустинната местност с онова стържещо чувство на нетърпение в стомаха и до гледката, която просто те събаря емоционално…
Не искам да говоря повече. Защото думите са беззъби тук.
N.B. За хубава светлина идете сутринта – макар да е и място за залез, но тази бруталната красота трябва да е огрята от слънчевите лъчи…
Не по-малко беззъби се оказват и за Antelope Canyon (Каньонът на Антилопата). Каквито и снимки да си гледал, каквото и да си чел, съзнанието ти не е подготвено да се сблъска с действителността.
Форми, цветове, игра със светлината и светлосенките… Вадят ти мозъка и ти го връщат с премахнати речеви способности.
П.П. Много внимавайте с часовите зони! Индианците Navajo (помните ли навахите от индианските книги?), на чиято територия е тази извънземност, не признават смяната на часовото време (ерго, има разлика в часа, който очаквате да е) и много хора са закъснявали – и изпускали – своите турове поради тази малка подробност. И да, резервирайте рано този тур – интересът към него е грандиозен. Около обяд е най-доброто време заради слънчевите лъчи.
П.П. Участвах в лотарията и за каньона Wave, но съдбата реши да го остави за друг път…
И разбира се, четирите ненаситни пътешественички няма да останат да мързелуват в хотела (ще спим в България… аргхххххх), а бяха набелязали още прекраснотии в околността. Магично място! Всъщност, ще ми се налага да употребявам тази лексика не малко пъти в следващите дни. А най-магичното беше когато просто хванахме една от магистралите, водещи към хоризонта – без цел и посока. Ей, още не мога да им простя на момичетата, че не се съгласиха да махнем покрива на джипа! Каква липса на доверие в умението ни после пак да го сложим. 😀
Вечеря – в кръчма – какъв лукс! 😀 – и по леглата. За полягване, не за спане!
Защото предстои ставане в някакви безумни часове и… 1000 км. шофиране. Както се разбрахме, ще спим в България. Защото искаме да видим феноменалния Monument Valley…
Когато моята аверка Вася (Благодаря ти, Васенка!) подхвърля идеята за това изумително място и аз виждам, че трябва да шофирам едни допълнителни 500 км, преди да се отправим към Вегас, аз я отхвърлям категорично. Асан и той човек, не само шофьор, иска разглежда и почива… Сърцето ми, обаче, не издържа на изкушението. И си струва всеки, всеки сантиметър! Винаги ще съм благодарна на хората, които ме мотивират. Защото след ставането по нощите и едни скромни 250 км. за събуждане, попаднахме в една извънземност…
Това е една от най-величествените и снимани точки на Земята… Разположена в Северна Аризона, долината с шедьоври от пясъчници с височина до 300 метра представлява потресаваща живописна красота на пустинния пейзаж, отразява благоговението на племенните общности Навахо към земята. И може би ще си спомните тичащият Форест Гъмп през тази феноменална извънземност…
П.П. Идете, когато слънцето е високо, за да може да огрее добре скалите и да няма сенки.
И след като ни се взе акъла, и на мен ми се взе с още 750 км. И Vegas, babe!
Comments are closed.