“Обеща ми Луната над река Ропотамо – обещания щедри, обещания само…!” 😀
Упс, ако нещо е вярно за мен, то е, че си изпълнявам обещанията, пък макар и с година закъснение! 🙂 Послената част на великолепното скитане. И El Capitan!
Но преди него има толкова много… Стига да имаш време, разбира се! Ние имахме немного, но нямаше как да пропунем езерата June Lake, Gull Lake, Silver Lake, Grant Lake и… Mono Lake! И ако повечето бяха просто красиви планински езера (Де шамари де. „Просто“… Лигла!), то последното ми събра граматиката.
Mono Lake има излъчването на пустинята в Danakil в Етиопия. Със сигурност не толкова цветна и драматична, но ние бяхме шокирани от тази природа… И от надписите за мечки. 😀 Имаше ги навсякъде. С тях се забавлявахме, но със сигурност при жива среща едва ли щеше да ни е много забавно…
И обещах El Capitan. Трябва ви и късмет с времето, за да е отворен Tioga Pass. Ние имахме почти късмет. Всъщност, несправедлива съм. Имахме огромен късмет – проходът беше отворен няколко дни преди нашето скитане. Проходът е на височина 3,031 m и често по това време на годината затрупан със сняг. Само че ако е по-късно, предишните маршрути стават абсурдни – защото ще се опечеш… Късметлийки бяхме – и сме! Дълбоко вярвам, че съдбата обича смелите.
N.B. Ако не е отворен прохода, има едно скромно заобикаляне от 460 км…
А за „почти“ късмета – просто единият ден нямаше слънце и прехвърчаше дъжд малко, което вбесяваше някои фотографски сърца. 😀 И поради липсата на слънце красотата на този много известен проход в Щатите не е особено видима на снимки, но повярвайте ми – очарователен е! А гледките към Half Dome – повече от очарователни!
И – Yosemite Valley. И El Capitan. Еднокилометровия гранитен колос (914 метра). И Half Dome. Mеката на алпинистите. И на хората, обичащи драматични планини… И ако до Half Dome мже да достигнете с няколкодневен трек само, то El Capitan можеш да го пипнеш буквално. Фрапираща гледка…
N.B. Трябва ви резервация, за да шофирате през парка през пик часовете. Прави се в определени дни само и слотовете свършват за минути…
И още – настаняването. Ние бяхме отседнали в самия парк. Цената не е особено приятна, но когато сложиш в сметките шофирането от отдалечена точка, задръствания, паркинги – решението ни беше повече от правилно.
Истината е, че този фантастичен парк има нужда от минимум седмица, за да му се насладиш поне малко. Това е все едно да ми кажат – ние за ден и половина ще видим Швейцария. Ще ви оскубя!:D
Реалната истина е, че просто нямаме възможност да се мотаем толкова време там. Но ако човек има възможност, то е редно да си иде в сезона – юли, август (но само в Планината, не и по предишните маршрути). Ние решихме – колкото и каквото. И ни се получи чудесно!
Бяхме направили милион варианти – за всякакво време. Истината е, че се бухвахме почти безразборно във всяка гледка.
Tunnel View, El Capitan Meadow, El Portal, Valley View, Sentinel Bridge, Three Brothers, Mirror Lake … И още много! (Glacier Point и Washburn Point бяха разкошни, но недостъпни поради голям ремонт на пътя. Ако идете, непременно го сложете в планирането!)
Сега… Няма да казвам колко пешеходни пътеки бяхме набелязали. За тях няма да давам препоръки – баир-будалите сами ще си ги намерят. 😀 Но – липсваха време и щеки. Всъщност, щеки щяхме да си вземем, ако имахме време (както направихме в Нова Зеландия). В Yosemite – вероятно в някой друг живот, ама знае ли човек…
И защото сме реалисти и знаем, че подобни скитания – за нормални хора като нас – са в общи линии веднъж в живота, много ни се искаше да видим и Sequoia National Park. И защото нямаше как да разтегнем денонощието от 24 часа на 40, 🙂 намерихме един прекрасен компромис Mariposa Grove of Giant Sequoias. Насладете се!
Млъквам и спускам завесата за това представление. Вярвам да ви е доставило и удоволствие, и да ви е вдъхновило, и да сте взели няколко цента ценни съвети. Искаше ми се да се разходим по долината на Сонома. Както започнах моето пътеписание, аз съм огромен почитател на Джек Лондон. И какви разкошни винени ферми има. Като шофьор, обаче, наслаждението щеше да ми е нулево. Пък знае ли се, някога може да хвана някой полет. Аз много вярвам в приказките. Защото знам, че стават истина. Личен опит. 🙂
Comments are closed.