След разтърсващите емоции на дивото, едва ли някой град би се промъкнал лесно във вените ми. Освен ако не се казва Кейп Таун и приляга като мека ръкавичка на грубата африканска ръка…
Ще споделя моите усещания: на – тогава – сама жена пътешественик. За един сигурен град. За разлика от Йохансбург, който просто игнорирам. И независимо от сигурността, табели като тази просто бодат, а те са навсякъде.
Една интересна случица. Вечерям на пристанището – приказка. Хващам такси пред един от най-хубавите им хотели – кола, застанала малко встрани, в нелъскавата опашка (лъскавата е строена пред самия хотел). Сядам. Шофьорът, обаче, хич не ми вдъхва доверие. Ама хич! И няма апарат. И не знае адреса ми. Почва да го търси на картата, а хотелът е на прекрасно място, в стар, централен, аристократичен квартал. Не ми харесва. Като индианка съм относно интуиция. Изскачам, отивам до пиколото и искам ‘нормално такси’. Чилякът като почна едно успокояване, като се разтичаха. Признавам, дори се притесних. Но… Страхотна грижа за туристките. Някои може да се смеят – пикла, преувеличава!, и много вероятно в случая да е било така, но интуицията ми е спасявала живота нееднократно. И се сещам често за една моя моя уникална аверка и редактор Ганка Филиповска, застанала насред аерогара Осло, сама, без ничия помощ, без език – освен руски, изпускаща самолета – и без пари – крещи: Heeeeeeeeeeeeeelp! Горките норвежци – такова чудо едва ли са виждали, и евала на Ганюхин за акъла!
Южна Африка съвсем тихо ври и кипи вътрешно. Виждам гнева в очите – и думите – на белите рейнджъри в Крюгер: ние сме следващата Сирия (2015 г. – бел. авт.). Виждам безразличието – и прикритата омраза – в очите на чернокожите. Това, което е искал Мандела, не е съвсем правилно реализирано (цитирам местни жители или поне една от гледните точки).
Ще се въздържа от други коментари, защото не е редно външен човек като мен да дълбае, а и Кейптаун е наистина прекрасен. Само че да подмина тази щекотлива тема би било изкуствено и неестествено. Бях сама, обикалях много, пребродих всички известни места – от пристанището и V&A Waterfront:
През баровския Camps Bay Beach:
До очарователния и мега-цветен – като самата Африка – BО KAAP:
Не пропуснах дори ботаническата градина Kirstenbosch, макар че тези точно градини не са моята чаша чай, но след като автобусът “случайно” ме товари там, трябваше да си навра нослето 🙂, но тази много ми хареса!
Единствено Table Mountain – вятърът реши да ми запази повод за връщане…
Следвах всички близки до акъла предпазни (common sense – бел. авт.) правила на поведение – каквито спазвам в Лондон и Париж; чувствах се прекрасно и в безопасност. Просто има една идея специфично и тръпчиво притеснение…
Домакинът ми, немец, собственик на бутиковата къща за гости:
преди години наминава само и е решава да остане – твърдо и категорично. Защото е чудно. Климат, хора, слънце, море, храна, вино…
Аххххх, какви вина! Престъпление е човек да иде до Кейптаун и да не направи един винен тур в Stellenbosch. П р е с т ъ п л е н и е! Като моят винен тур. Където се започна едно ‘ядене на сирене’ от ранни доби – MCC Blanc de Blancs’10, Sauvignon Blanc’14; Cabernet Sauvingnon’13, Pineau de Laborie, Alambic Brandy… Млъквам.
И вятър – ахххх, какъв вятър! А когато се смъквам към Нос Добра Надежда – маршрутът е изключителен, апропо!,
разбирам защо моряците са се молели да оцелеят там. Да устоиш на напъните на ураганите в тази най-южна точка на Африка е сериозно предизвикателство…
Разбирам защо моряците са се молели да оцелеят там. Да устоиш на напъните на ураганите в тази най-южна точка на Африка е сериозно предизвикателство… И си мисля – нека надеждите ни да са винаги живи…
Попътно виждам изключителния Chapman’s Peak – шофирането там е магия – бих го дефинирала като африканското Амалфийско крайбрежие, и не по-малко известния Остров на тюлените Robben Island.
Не искам да препоръчвам конкретни турове и за Нос Добра Надежда, и за Стеленбош. Много са променени вече обстоятелствата, не искам да ви подведа.
Аз се моля да оцелея от емоциите, които ме налазват яко след колонията от пингвини на Boulders Beach така се захласвам , че ме залива океана и се прибирам джвакаща в бусчето. Добре де, вие няма ли да се захласнете?
Рядко красиво място. С магия. Ще се върна. Надявам се… Да се помотая по Table Mountain, да пия Shiraz, да гледам летящи акули… Да поскитам по пропуснатия Garden Route, пожертван за още няколко дни в Крюгер. Някога отново…
Време е, обаче, за Замбия – през Йоханесбург до Ливингстън – и водопадите Виктория.
Следва…
Comments are closed.