И след балоните, прословутите осмислени сетива ме карат да направя следващото много специално скитане в посока Monywа – Пещерните храмове Hpo Win Hill Shwe Ba Hill. Не знам какво точно да очаквам, знам само, че са на майна си Райна, достатъчно отдалечени от всякакви маршрути и недостижими с градски транспорт…
Моят гид ми е приготвил специална изненада. Ma Oo Ah Le. Едно типично мианмарско село. И селски труд. Просто ги гледам. Една картинка – повече от роман разказва… И не се учудва, когато моля джипът да спре до една нива, а аз отивам да си поговоря с местните селяни. Сега… Да поговоря едва ли, но да се потопя в света им за малко. Радвам се, че е за малко. Припомням си каква огромна късметлийка съм къде живея…
След селото гидът ме стоварва в Pakokku – ThiHoShin Pagoda и ShweGuGyi Pagoda. И онемявам! Толкова са диви и красиви, щото аз се омагьосвам и отказвам да тръгна дълго време. Навирам се в камънаците, докосвам времето. И си задавам въпроси, на които отговори нямам.
Имам усещането, че Господ – по-точно Буда – те бучва на края на света, в една палеща и суха пустиня, и ти дава цялата красота на света – сътворена от човек – стига да успееш да я смелиш…
Става реч за смилане и се присещам за смилането на погледите на местните, докато се храня в местна бойна кръчма. Гидът поръчва храна като за осми пешеходен полк – блюдо ориз и огромно количество сосове (местни и вегетариански), но като ми я строиха, аз кротко припадам, защото искам само бира. Жега, жега, жега… И пия директно от шишето. До момента, в който съзирам двама младежи и яко се загуцвам под съсредоточния им поглед…
Чувствам се като буболечка, напъхана под микроскоп и тихо сритвам – вербално – водача ми: „Абе тия какво аджеба са ме зяпнали?“ Мианмарецът се хили. „Що се хилиш бе, чоджум?“ „Бирата.“ „Какво бирата?“ „Ами те никога не са виждали жена да пие бира от бутилка!“ Пак се загуцвам… Обяснявам: „Чашите ще стоплят бирата (навън е 40 градуса), а и не са най-чистото нещо на света.“ Аааааа! Бирманецът започва да ме гледа с респект и аз се надувам.
И така… Пещерните храмове Hpo Win Hill Shwe Ba Hill. Дори не знам какво да очаквам. И безкрайно специални… Повече от специални се оказват – 947 малки и големи богато украсени пещери (14 и 18 век), издълбани в издънка от пясъчник, съдържащи множество издълбани статуи на Буда и стенописи с геометрични модели и приказките на Джатака (Jakata tales).
В превод от бирмански, местността означава Планината на изолираната и самотна медитация (Mountain of Isolated Solitary Meditation – англ.). Признавам, аз по-уникално място не съм виждала, а съм виждала немалко уникалности. Encyclopaedia Britannica подсказва, че Monywa е бил японски комуникационен център, завладян от британците през 1945, а гидът ми разказва за спасителната мисия на пещерите – запазва живота на местните през Втората Световна Война.
С местните комуникацията е очарователна – гледат ме изумени, дъвчат си бетела и се чудят какво, по дяволите, правя там. Голяма рядкост са белите, а сами жени – хептен. Аз, обаче, се чувствам много навътре кожата си и медитирам. Не буквално. Медитацията не е моята чаша чай. Просто се чувствам безкрайно благодарна за шанса да видя тези изключителности…
Гидът ме оставя да се разтопявам мълчаливо. Топене и буквално – жегата е драматична и се благославям, че не съм се стискала за комфортен джип… Избрала съм си най-хубавия хотел в Monywa (Win Unity Resort). Няма да казвам удоволствието, с което се бухвам с басейна и измивам умората и жегата.
Снимки от басейна няма. Мисля, че сте виждали немалко такива. По-добра идея са още няколко порции многовековна и дива красота…
Следва…
Comments are closed.