Интелигентната и мека реч на Абу тече гладко: “О, тук има много племена. Ние сме киргизи. Таджиките памирци имат кръвта…
Губи ми се отново словото за деня, който случихме. И на мен ми се случва да млъкна… Не, няма! Просто…
Този ден беше толкова изумителен – за мен, щото и досега си задавам въпроса как ми се случи. Много сериозен…