Ако този текст трябваше да бъде коректно поднесен, трябваше да се състои от три думи: дойдох, видях, припаднах. С послеслов: най-сниманата от мен забележителност. Ледникът Perito Moreno. Преброих около 1500 снимки, направени за няколко часа… Сакън, няма да ги презентирам! 😀 Все пак ще оставя малко повече от три думи…
2020 г. Януари месец. Как се пише за Мечтата с главно М? Трудно. Защото тя се изживява, хора! Или пък лесно се пише. Защото мечтите – веднъж планирани и приети за реалност – се плъзват като масълце с медче по душевното ни небце. Давайте шепи, защото ще сипвам обемно! 🙂
Беше време да взема останките от сърцето си – настояващо да остане в Torres del Paine – и да го пренеса отново през границата, обратно в Аржентина (автобус Bus-Sur до El Calafate 17 000 чил. песо.). Няколко месеца дебнах билетите и успях да купя най-любимите ми – втори етаж, първа седалка. Размазах се! А гледките… Дори сега се размазвам само при спомена!
Няма да досаждам излишно с El Calafate. Една-единствена причина има да сме там и това е една от най-големите забележителности на Аржентина. Опитахме се да открием и други заслужаващи вниманието ни гледки, но трябва да ви излъжа, че ги имаше – като Laguna Nimez – с колонии с фламинго – от които нямаше дори и следа. Гледките от следите на тътрения през угарта куфар или на традиционното агнешко печено по местна рецепта определено ни забавляваха повече… Докато не настъпи следващия ден с голямо Д.
Веднага един практичен съвет: освен ако не възнамерявате да се катерите по Ледника, не ви трябват никакви турове! Купувате си билети за автобус (Pasajes – 500 арж.песо), пътувате около час и половина в посока, а след това автобусът спира в началото на Националния парк и си купувате сами билетите на касата (800 арж.песо). Всички билетите се купуват с фиксиран час на тръгване и връщане (нашите часове бяха 8,30 и 14,00). А пътят е просто разкошен! Онемяването настъпва когато достигнете Ледника…
Разказът ми трябва да се побере в емоционалната рамка проза – поезия 🙂
Прозаично речено: Ако се озовете на това изумително място, горещо препоръчвам да хванете корабчето, а след това разходка по пътеките ще ви напълни сетивата до последната душевна алвеола.
Поетично казано: Не се занимавайте с прозаични аспекти, на място ще си решите всичко, а просто отивайтеееееее! 🙂
Лично аз смятам Ледника за едно от чудесата на Света. Чудо е и нарастването му – за разлика от почти всички други ледници… Кръстен е на аржентинският учен и изследовател Франсиско Морено, размерите му са феноменални – ледена стена с ширина 5 км, височина 74 метра, а дълбочина на леда достига цели 170 метра. А цветът… Няма такова ледено синьо! Няма такъв душевен оргазъм!
Гледките към Ледника от панорамната пътека на брега са не по-малко ошеметяващи. В движението си Perito Moreno смила всичко по пътя си и тази потресваща мощ ме води до мълчание, нарушавана единствено от грохота на откъртващите се ледени канари…
Пътят на връщане до Ел Калафате също премина в мълчание. Тишината се задържа до качването в следващия автобус, когато емоцията започна сериозно да бълбука. Очакваше ни още едно чудо. El Chalten – и Fitz Roy.
следва
Comments are closed.