Ако този текст трябваше да бъде коректно поднесен, трябваше да се състои от три думи: дойдох, видях, припаднах. С послеслов: най-сниманата от мен забележителност. Ледникът Perito Moreno. Преброих около 1500 снимки, направени за няколко часа… Сакън, няма да ги презентирам! 
Все пак ще оставя малко повече от три думи…
2020 г. Януари месец. Как се пише за Мечтата с главно М? Трудно. Защото тя се изживява, хора! Или пък лесно се пише. Защото мечтите – веднъж планирани и приети за реалност – се плъзват като масълце с медче по душевното ни небце. Давайте шепи, защото ще сипвам обемно! 
Беше време да взема останките от сърцето си – настояващо да остане в Torres del Paine – и да го пренеса отново през границата, обратно в Аржентина (автобус Bus-Sur до El Calafate 17 000 чил. песо.). Няколко месеца дебнах билетите и успях да купя най-любимите ми – втори етаж, първа седалка. Размазах се! А гледките… Дори сега се размазвам само при спомена!
Няма да досаждам излишно с El Calafate. Една-единствена причина има да сме там и това е една от най-големите забележителности на Аржентина. Опитахме се да открием и други заслужаващи вниманието ни гледки, но трябва да ви излъжа, че ги имаше – като Laguna Nimez – с колонии с фламинго – от които нямаше дори и следа. Гледките от следите на тътрения през угарта куфар или на традиционното агнешко печено по местна рецепта определено ни забавляваха повече… Докато не настъпи следващия ден с голямо Д.
Веднага един практичен съвет: освен ако не възнамерявате да се катерите по Ледника, не ви трябват никакви турове! Купувате си билети за автобус (Pasajes – 500 арж.песо), пътувате около час и половина в посока, а след това автобусът спира в началото на Националния парк и си купувате сами билетите на касата (800 арж.песо). Всички билетите се купуват с фиксиран час на тръгване и връщане (нашите часове бяха 8,30 и 14,00). А пътят е просто разкошен! Онемяването настъпва когато достигнете Ледника…
Разказът ми трябва да се побере в емоционалната рамка проза – поезия
Прозаично речено: Ако се озовете на това изумително място, горещо препоръчвам да хванете корабчето, а след това разходка по пътеките ще ви напълни сетивата до последната душевна алвеола.
Поетично казано: Не се занимавайте с прозаични аспекти, на място ще си решите всичко, а просто отивайтеееееее!
Лично аз смятам Ледника за едно от чудесата на Света. Чудо е и нарастването му – за разлика от почти всички други ледници… Кръстен е на аржентинският учен и изследовател Франсиско Морено, размерите му са феноменални – ледена стена с ширина 5 км, височина 74 метра, а дълбочина на леда достига цели 170 метра. А цветът… Няма такова ледено синьо! Няма такъв душевен оргазъм!
Гледките към Ледника от панорамната пътека на брега са не по-малко ошеметяващи. В движението си Perito Moreno смила всичко по пътя си и тази потресваща мощ ме води до мълчание, нарушавана единствено от грохота на откъртващите се ледени канари…
Пътят на връщане до Ел Калафате също премина в мълчание. Тишината се задържа до качването в следващия автобус, когато емоцията започна сериозно да бълбука. Очакваше ни още едно чудо. El Chalten – и Fitz Roy.
следва
Comments are closed.