Да сътвориш Мечтата Патагония. Punta Arenas и Puerto Natales.

2020 г. Януари месец. Как се пише за Мечтата с главно М? Трудно. Защото тя се изживява, хора! Или пък лесно се пише. Защото мечтите – веднъж планирани и приети за реалност – се плъзват като масълце с медче по душевното ни небце. Давайте шепи, защото ще сипвам обемно! 🙂

Никак не ми се тръгваше от Ушуая. Обаче Мечтата ме дърпаше за ръкавчето – чакаше ни автобуса до Пунта Аренас (PasajeBus – 35 000 чил. песо, купен онлайн два месеца по-рано). 12 часа. Никакъв друг приемлив – за нас – начин да стигнем до там. Пунта Аренас в в Чили. Време за тридневен круиз нямахме. Имаше някаква хипотетична самолетна връзка от едно чилийско островче, близо до Ушуая, но реших да не правя простотии 😀

Гледката от първата седалка на втория етаж – която дебнах като хищник – ни даваше фантастична гледна точка, а и аз обожавам пътища… Чили ни посрещна с очарователното гуанако, а Магелановият проток – символ на пътешественическия дух – ми разтупка здраво сърцето!

Фериботът щеше ме очарова изцяло, ако не се държах здраво за перилата да не ме издуха, а дъждът в Пунта Аренас нямаше как да наруши ококорените ми от удоволствие очи! Намирахме се на майна си Райна – там, където се събират ветровете… И мечтите!

Огромно удоволствие ни достави и избрания хотел Hotel Isla Rey Jorge – с разкошни чаршафи. Английският език, обаче, е кауза пердутта. Което е особено интересно, когато трябва да говорите с местните, за да издирите таксито, което ви е докарало, защото моя милост си е забравила раницата с твърде много ценности в него… Аггррррххх!

Lessons learned:

1) Радио такси в непознат град е винаги по-добрата опция от случайно на улицата, за да има опция за реакция при потенциален проблем, за каквото и да се отнася, а и самите шофьори са с една идея по-съвестни. Мое лично мнение. Донесоха ми невредима раничката!

2) Да не забравите предвидливостта да имате чилийско песо в брой (купено от моята спътничка от София). Иначе такси през крив макарон 🙂

И защото всички пътища в Пунта Аренас водят към Магелан и паметника му, след успокояване на сърцето ми и ние хукнахме натам. Гледахме пре-любопитно как единия му крак е яко излъскан. Проучването ни – и на място, и впоследствие – разкри, че хората целуват крака му. Има вярване: като целунеш крака му и тръгнеш на път, то ще имаш добро време и ще се върнеш жив и здрав. С оглед нашите скитания трябва май да се преместим да живеем до статуята… И аз го целунах крака, какво си мислите! 😀

Кулинарията: една домашна и много семпла кръчмичка Sabores De Mama – препълнена с хора. За определена сума – 5000 чил. песо – си избираш от подготвеното дневно меню. Напитките се плащат отделно. Nota Benne: Нямаше никакъв алкохол 😀 но храната беше много вкусна!

Вечерта и през нощта времето – и вятърът – бяха стряскащи! Вятърът искаше да бутне хотела… Не успя, но затвори пристанището и на следващия ден резервираният ни тур до островите Магдалена и Марта, за да се радваме отново и на живо на прекрасните пингвини (Solo Expediciones – 100 долара) беше отменен.

Разочаровано подсмръкнахме и тръгнахме да разходим в историческия Пунта Аренас (500 години!) – култовите табелки с разстояния до различни точки в света, крайбрежната улица, характерни монументи… докато стане 16 часа, когато имахме билет за автобус който щеше да ни заведе в истинското предверие към чилийска Патагония – Пуерто Наталес.

Пътуването между Punta Arenas и Puerto Natales (PasajeBus – 7400 чил. песо), е около 3 часа, а гледките са безкрайни пампаси…

Аз подскачах вътрешно, а в самото градче – и външно. Много ми хареса! Хареса ми и къщата ни за гости – Kaluve Patagonia – и арт инсталациите, и погледът през езерото към част от Мечтата – Torres del Paine National Park.

За храната отново ще се наложи да пея тържествени дитирамби 😀 Там култовото меню е агнешко, приготвено по специална технология, но и другата храна беше престъпно вкусна! Опитана и на отиване към, и на връщане от Torres del Paine. За виното мога само да въздишам!