Мисля, че едно тихо пианиссимо ще подхожда като финал на Патагонско форте-фортиссимо…
2020 г. Януари месец. Как се пише за Мечтата с главно М? Трудно. Защото тя се изживява, хора! Или пък лесно се пише. Защото мечтите – веднъж планирани и приети за реалност – се плъзват като масълце с медче по душевното ни небце. Давайте шепи, защото ще сипвам обемно! 🙂
Полетът от Ел Калафате до Буенос Айрес беше прекрасен – и с прекрасни гледки! Много, много ми беше трудно да си тръгна от Патагония…
Последва същото отсядане (Палермо, 5411SOHO Hotel Boutique), същата разкошна храна – в PARRILLA LAS HORAS. И различен финален акорд на скитането ни – Уругвай. След шеметната аржентинска столица нямахме желание за друг мегаполис като Монтевидео, а предпочетохме артистичната Colonia del Sacramento.
Бяхме купили достатъчно рано билети за ферибота (Buquebus, 50 евро двупосочен билет; 8,15ч. 17,01ч.), но отидохме достатъчно късно на терминала и на милимунда да го изпуснем. Отдавна не бях тичала за кораб 🙂 Просто подценихме опашките – денят е събота, време за плаж в Сакраменто, и администрацията при преминаване на границата. Поне два часа по-рано трябва да се отиде, но сколасахме – с лек галоп.
Пътуването е около час и половина, след което ви посреща Colonia del Sacramento – едно очарователно старо градче. Историческият му квартал е обект на Юнеско. Основан от португалците през 1680 г. на Рио де ла Плата, градът е от стратегическо значение за съпротивата на испанците. След като е бил оспорван в продължение на век, той е окончателно загубен от своите основатели. Променадата – изпълнена с палми – беше леко дива и великолепна, а архитектурата – както казват специалистите, илюстрира успешното сливане на португалския, испанския и постколониалния стил, а за мен – тя е всичко, което очаквам от нея…
След свирепата и изумителна патагонска природа, историята и изкуството определено ни донесоха баланс. Няма нужда от никакъв план за там – просто се изгубвате в уличките, за да се намерите в някоя галерия или обрасъл в пълзящи цветя заден двор.
Излишно е да казвам, че уважихме и местната кухня. Няма нужда от местна валута – аржентинското песо и американският долар чудесно се приемат, само да ги имате 🙂
А вечерта, отново в атмосферата на Палермо, си казахме Довиждане и с аржентинската кухня – абсолютно феноменална. И до сега най-феноменалния стек съм дегустирала именно там – с изключение на Т-стека в една кръчма в Тоскана :), но това вече е друга история, и друго вино, която ще разкажа някога с удоволствие.
Adiós Patagonia!
2 Comments
Wonderful!Браво!
Много благодаря!