И след потресаващия Monument Valley последваха 750 км. до Лас Вегас, в комбинация с Долината на Смъртта. Разбира се, нито е в комбинация, нито е в един ден, но се изкуших от символиката. 🙂
Vegas, baby! What happens in Vegas, stays in Vegas (каквото се случи във Вегас, си остава във Вегас). Култови фрази от американската кинематография. И ако имаше по-противоречива емоция за мен в това скитане, това беше точно Вегас.
Вероятно не е тайна за хората, които ме познават, е че обожавам природата, малките селца и градчета с атмосфера, и не дишам огромните бетонни мастодонти. Апропо, мразя в червата си и огромните хотелски вериги, но не винаги ми се предлагат уютни и романтични къщи за гости с местна атмосфера, бучнати точно където искам! 😀
НО. Това скитане нямаше да е същото без този остров на суетата, страстите, парите и разбира се, най-вече изкуствеността. 🙂 И после – истината е, че безкрайно се забавлявах. И с удоволствие бих се върнала! Е, в комбинация с още някой национален парк. 😀
И не, не се възмущавах, че ах – ама как може така бездарно да се копира Париж, Венеция, Рим… Може. Стига да не го приемаш насериозно и да не цъкаш възмутено за американската безвкусица. 😀 Присъствах на най-якото мъжко шоу – с пищящи жени, пиещи коктейли и пъхащи пари в слиповете на потните танцьори. И аз го правих. 😀 И хич не ме интересува какво мисли благопристойната и елитарна общност.
Да споменавам ли един вулкан, почти истински. 🙂 Един истински леден бар и феноменалните изложби на Титаник и човешкото тяло? Наистина ме впечатлиха експозициите… Най не ме впечатли, че малко залагах. Ще се поправя следващия път! 🙂 Ама като никой не ми се връзва на идеите и ми беше скучно…
Пет цента съвети, ако не сте ходили: Хотел задължително на Strip-а. Иначе не е Вегас. Вземете си хотел с казино. Нашият беше без. Вярнo, беше евтин, бе на крайчето на Strip-а, макар и да беше небостъргача на Тръмп, но беше мега скучен. Цената там никога не е крайна – гледайте внимателно за такса резорт. Задължително с паркинг. И най-най-вече: забавлявайте сееееееееее! И не приемайте нищо насериозно – най-вече себе си!
И след Града на Греха последва Долината на Смъртта. 😀 Края на месец май – и вече не се дишаше от жега и извън Долината, а в нея беше потресващо…
Всъщност, помните ли култовия филм от края на 60-те Zabriskie Point? И аз не го помня, но ви уверявам, че едноименната част на Dead Valley е повече от запомняща се…
Всъщност, всички части на Долината на Смъртта са впечатляващи. Впечатляващи – и подтискащо-горещи. Долината на Смъртта държи рекорда за най-висока температура на въздуха на планетата: На 10 юли 1913 г. температурата достигат невероятните 56,7°C. Което не ни попречи да се насладим на класиките на Американската музика и бруталната природа около нас…
След което да дам пълна газ в посока на El Capitan!
Comments are closed.