И моля ви, когато гледате тази карта на този маршрут, изобщо не обръщайте внимание на изписаните цифри за времето. В Намибия – и в Етоша – то не съществува. Или съществува, но е силно имагинерно. Всъщност, нищо философско не влагам 🙂 Просто там се пътува БАВНО.
И защото за Етоша мога да пиша само вижте, вижте – хлъц…, вижте-вижте – хлъц 😀 ще се огранича с много малко думи – надявам се на място.
- Ако се мотаете в района, не пропускайте племето химба. Няма значение, че те се хранят с туризъм. Щото само там се хранят с туризъм, а в Европа сме над материалното… Просто си представете, че сте в открит музей.
- Етоша е феноменален парк. Не препускайте, т.е. не правете нашата грешка да бързате (имахме далечна резервация). Добре, че навреме я отстранихме (приютиха ни в първия камп).
- Етоша е ОГРОМНА. Насладете й се.Пак ще кажа – не бързайте! Не са много парковете в света, където може да се мотаете сами (self-drive). Ние бяхме три нощувки и определено не ми стигна.
- Правете сафари с хора, които обожават животни в дива среда, защото понякога се дебне с часове и това не винаги е комфортно за всички, а трябва да бъде. Защото сафарито е привилегия!
- Спазвайте правилата. Не слизайте от джипа на неразрешени места. Не се правете на псевдо-пичове. Не рискувайте своя живот и живота на спътниците си. Това е дивата природа, в своята най-съвършена естественост. Пак да кажа – привилегировани сме да я виждаме!
- Моето предпочитание е за лагера Okaukuejo, защото животните бълбукаха, но ако искате по-малко хора, идете в Namutoni.
П.П. Ще се радвам да отговаря на всичките ви въпроси, ако има такива.
Остана последната ни отсечка – на път сме за Spitzkoppe…
Comments are closed.