Искам да ви разкажа за Ирландия. Ама много искам! Защото Ирландия е живот. Защото Ирландия е страст. Защото Ирландия е за споделяне. Така, както се споделя домашна ракия с разкошна домашна шопска салата. Не ме питайте защо тази асоциация 😀 Сигурно защото това е закодирано в гените ми. Иначе уискито ми е специална слабост…
Три пътувания. Надявам се да имам поне още 33. Първото скитане – и аз не знам как да го класифицирам. Да кажем – да си топнеш палците в морето и да спреш дотам. За два паунда билет до Корк – толкова! Всъщност, двата паунда станаха 222 😀 Два паркинга – бях объркала откъде летя и в последния момент хукнах към Станстед, а не към Лутън; разбира се, че си взех кола под наем – която за един ден беше престъпно скъпа. Която компенсирах с романтично спане в хостел, което спестяване се сгромоляса от цените на бирите в чудните пъбове… Тогава разбрах, че от мен бюджетен скиталец не става.
А може би така е трябвало – за да открия Ирландия с Вася, когато с нея на два пъти бяхме отнесени от Ирландските друиди. Wild Atlantic Road няма аналог. Няма аналог пропитата с дъжд, уиски и торф атмосфера. Мисля, че искаме още поне 2 пъти по 222 пъти да ни се случи. Сериозно сме се замислили да си завъдим любовник там. Не общ! 😀
Май месец, 2018 г. Четвъртък. Ден обикновен – ама не съвсем. Дофтасва моята спътничка. Вася. От Канарските острови. И двете рискуваме – първо пътуване заедно. Сигурно и двете сме вечеряли с Господ, защото се получава изумителна химия. П.П. Още помня хамона за подарък. По-вкусен така и никъде не намерих! А аз я гощавам с моите традиционни вкусотии и гостоприемство!
Петък, Банк холидей (дълъг уикенд в Англия). Изсулване от работа по-рано – ако 9 часа сутринта се счита за рано… Изумително нахална съм! 😀 Полет London – Kerry, пристигане в 15.30. Кола под наем – една ню-ню Сеат Ибиса. Ужасна! Мърморя против испанските коли, Вася мълчи виновно – сякаш тя я е проектирала и сглобявала… Взимаме съвместно решение, че испанска кола няма да си купувам и повече не й обръщаме внимание.
Отварям скоба! Преди да сме я зарязали ментално, да споделя как се зарежда тази Ибиса… По-точно как не се зарежда! Една бензиностанция хора – начело с мен и Вася – се беше надупила, за да отвори капачката на резервоара. Йок! Фиаското беше потресаващо, а най-потресаващи бяхме ние и нашите погледи, след като всички се предадоха – след като гледахме и в Интернет. („Наиграхме се! – Вася :D) Свикнала съм да си признавам провалите и с подвита опашка решихме да се върнем на летището в Кери (не бяхме далече), за да ни я отворят. Срам, майка, ама каквото сме си сготвили… Което сготвено все пак успяхме да „опечем“ случайно – спряхме на втора бензиностанция да пишкаме и профилактично попитахме дали, таковата, може да опитат… Ирландецът само я докосна и тя – хоп! Готова веднага! И тя разбира от мъже 😀 Как не го удушихме от радост горкия чилак, и до сега не знам… Затварям скобата 🙂
Следва бегом през Tesco в Killarney и бухване в къщата ни за гости Inveraray Farmhouse. Мра за такива котиджи просто!
А защо бегом? Просто имам програма за вечерта. Фермата – както наричам тези котиджи – е залепена за Gap of Dunloe.
Проучванията ме бяха залепили за облегалката от удоволствие и нетърпение – а самият Gap of Dunloe – още повече. Вася изобщо не подозира къде ще я водя – което прави изживяването още по-прекрасно, аранжирано с възклицанията й от сорта на, „De puta Madre!“ 😀 (Това е висш комплимент на испански!).
Правя малка подсказка – изследвайте Gap of Dunloe или много рано сутринта, или късно вечерта, иначе няма минаване (говоря за светлата част на деня, разбира се – но в Ирландия – така, както и в Шотландия и Англия, се стъмва много късно и лятото денят е прекрасно разтеглив). Популярното превозно средство там са каруци с коне, което просто ще ви съсипе преминаването с кола.
Ако имате достатъчно време – един ден, всъщност – и сте в спортна форма, минете го или пеша, или с колело, но имайте предвид, че денивелацията е много сериозна, а разстоянието не е малко (за лаици). На нас отне един час с колата в едната посока – с фотопаузите, разбира се – които бяха доста протяжни. Пътят сам по себе си е изключителен за шофиране – макар че имаше моменти, когато нищо не виждах, дори изправена права на седалката… 😀 Изключително място!
След една прелестна-ошеметяваща домашна вечеря на зелената поляна – с основен акцент Tullamore Due 🙂 – последва един наистина ошеметяващ ден. Прословутите Ring of Kerry, заедно с Ring of Skellig. Иначе казано – ето това полуостровче, следвайки Wild Atlantic Way, който Way е… абе едно от чудесата на света e!
На картата Ring of Kerry и Ring of Skellig не изглеждат фамозно огромни, но реалността е съвсем различна: това е една много сериозна обиколка. Тук не коментираме километрите – около 260км. – а изключителните гледки, заради които се пътуват тези километри, а тези гледки искат време да се потопиш в тях, а не да препускаш като алтав.
Освен това планирането на самото шофиране по тези пътища не е за пренебрегване категорично. Смея да твърдя, че съм опитен шофьор: 30+ години (което е интересен факт предвид, че се чувствам на 35 :D), опит на няколко континента и мега интересни пътченца, но признавам – когато ти изскочи мега огромен автобус на мега тесен път и се навреш в тръните, усещането не е очарователно! Прекрасното е, че има пътченца, забранени за автобуси, но те далече не са всички пътченца, а и не редно да мрънкаме – не всички могат да шофират и те имат нужда от такъв транспорт. И тези дертове могат да се премахнат в голяма степен с много ранно тръгване – тук говоря единствено за летния период – след м. май, и особено дългия ден на Север.
N.B. Не препоръчвам турове с автобус категорично! Нищо няма да видите… Ако нямате кола, поне бусче потърсете. Иначе само ще си мислите, че сте видели нещо…
Заради горните две причини се изритахме от леглата в престъпно ранни доби и в 6 часа сутринта вече шофирах Ring of Kerry. Избрах движение по посока на часовниковата стрелка – тук различни препоръки ще срещнете, включително и заради автобусите, за които има стриктни правила как да карат, но това ми предпочитание – освен че спазва препоръките, позволява да се движим откъм морето и да не ни се пречкат разни други коли – то не че се движим по магистрали, ама пак! (Движението е отляво напомням). Глезена съм аз откъм детайлите…
Аз определено бях си казала – никакви програми максимум, плюс свободна програма – за нещо, ако не ни впечатли особено или пък много ни хареса. Бях разпределила отсечките по часове. Сакън – не заради следене на минутките! 😀 А за да направя балансирана програма относно времето. 12 часа шофиране и разглеждане не е за подценяване – ако искаме да запазим удоволствието. Мисля, че се справих прекрасно (пу-пу, умря циганката!) 😀
И се разложихме по маршрута!
Ross Castle, Killarney…
…разкошното шофиране с изумителни гледки, част от които Ladies View и Molls Gap…
…Derrynane House home of Daniel O’Connell and Derrynane Blue Flag beach…
…изумителният Bolus Head…
…Portmagee and Valentia Island.
Не успяхме да видим всичко – не ни беше цел, а и беше невъзможно. За Killarny National Park ви трябва поне един ден още… Тръгнахме в 6 часа и се приземихме обратно в 18 часа – в местната кръчма – достатъчно изтощени да оценим една-две бири и достатъчно неуморени, за да ни държат емоциите по най-прелестния възможен начин…
На следващият ден направих подарък на спътничката ми – ирландска закуска. Не че аз я приготвих, сакън 😀 – просто тръгнахме в нормални доби. Под един сериозно проливен дъжд… Ами Ирландия! Който след час спря и ни накара да се усмихнем. Ами Ирландия… А маршрутът – от Killarnеy -> Ring of Dingle, включващ Slea Head Drive, Conor Pass, а след това Североизток през Adare в посока Limerick до Bunratty, където отседнахме в прелестния Courtyard Guesthouse, който горещо препоръчвам на всеки – на пешеходно разстояние от крепостта и култовата кръчма Dirty Nelly’s.
А самият маршрут – много як сърцетуп! Планирах – съвсем хипотетично – да се разходим в морето, за да видим делфина Fungie, но може би заради първоначалния дъжд – или по-скоро лежерността на сърдечния мускул, която те обзема в Ирландия – просто искахме да се мотаем и да се размазваме от удоволствие. Красив сърцетуп бяха и някои от подранилите автобуси, които избягвахме с финес, но някои не бяха чак такива късметлии… Добре, че бяха забранени по Conor Pass! (Е, сега се наиграхме! – любима реплика от любимата Вася, когато се гледахме очи в очи с кола или камион отсреща :D)
Ох, хора, там е вълшебно! Просто вълшебно… Не е да не съм гледала красиви маршрути, просто Ирландия носи магия.
И малко визуализация на подскачащите ми възхитени слова от прелестното градче Adare – част от историческото наследство на Ирландия…
А вечерта… ммммммм…. 😀
За мое най-голямо съжаление, следващият ден беше последен в малкото ни бягство до Ирландия – но по-добре малко, отколкото нищо. Категоричен принцип за пътуванията ми. Полетът ни беше от Shannon (EUR 50 за оставяне на колата под наем на друго летище), което ни даваше по-голяма свобода на скитане, но не чак такава, каквато исках.
Имах еретичната идея да обиколя ето това полуостровче по Wild Atlantic Way – и разбира се, с фокус върху Cliffs of Moher. Навреме се спрях – беше прекалено много за половин ден, а и искаме да разглеждаме с удоволствие, не да тичаме. Затова направих едно кралическо кръгче
Без да исках я направих – бях решила да шофирам по крайбрежието докато мога – и после към Shannon. Получи се прелест! Изобщо, целият ден беше прелестен. Ирландска закуска. Слънце, пухкави облачета… Прекрасно настроение. Скалите на Мохер са безкрайно известна забележителност – и смея да твърдя с основание. Насладете се…
След порядъчно дупене отпрашихме по Дивия Атлантически Път. Ох… Исках да продължа до най-северната му точка и точка! Някой друг път ще го бъде. Но ще го бъде! (П.П. Прочетете следващият ми материал за Ирландия!)
Последва Burren. Признавам, не знаех какво да очаквам, имах смесени чувства. Различни хора ми дадоха различни оценки. Моята… Моята е – аз бях очарована! Много особено място за мен. Имам усещането, че вещици си правят срещи на тези камъни. Една дива атмосфера усещам с върха на косъмчетата си Като прибавим дивата ирландската музика от новозакупения диск от Мохер, изумителния път… ох, просто е изумително. Размазах се, вярвайте ми!
Не сме ходили забележителности. Нямах желание. Самата Ирландия е забележителност! Имах желание просто пътят да не свършва…
Какво пропуснахме с Вася? Единствено ирландски танци. 🙂 И в двете кръчми, където се мотахме, трябваше да има, но… аз явно много остарявам, а същото май важи и за спътничките ми. Лягаме си с кокошките, пребити от умора, но признавам – щастливи. Иначе все много се каним, и после заспиваме като трупове. И това от години. Много съм възмутена от себе си… А английските и ирландските кръчми започват с жива музика след 22 часа. Категорично смятам да се коригирам при следващо бягство на Зеления остров – пък ако ще да лазя по пода! 😀
Пропуснах(ме) и останалата част от този остров, което още по-категорично ще бъде коригирано. (П.П.П. Прочетете следващият ми материал за Ирландия!)
И да. Ирландия е от тези редки места, за които казвам – със сигурност ще се върна. Защото знам, че ще го направя. И няма да е заради любовник. Поне не само 😀
Comments are closed.