Когато се отдръпва океанът в Занзибар…

Помните ли „Когато гръм удари, как ехото заглъхва“? Такова е сякаш усещането, когато настъпи отлива в Занзибар… Целият подводен свят – който може да оцелее, докато чака прилива, изведнъж блесва.

Виждаш всички морски таралежи, които могат да ти вгорчат живота, а и не само тях виждаш.

Виждаш местното население, плъпнало с кофите за прясна храна.

Виждаш живота – без маска. Такъв, какъвто навън за обикновените хора.

Извън литературните философии да оставя малко акценти. 🙂

Казах ли, че в Занзибар не се ходи без аква обувки? Сега го казвам – и го натъртвам.

Казват, че не е добре да се пипат морски звезди. Аз се борих със съвестта си, но не издържах на изкушението. Беше неочаквана емоция. Няма да влизам в морални спорове, всеки решава за себе си. Аз просто не исках да се преструвам, че не съм ги докосвала.

Местните предлагат турове в отдръпнатия океан – с обяснения, демонстрации, че и песни. 🙂 Песента беше сериозно смешна – ако се приемаш насериозно, но всички обяснения за поводния свят и демонстрации бяха безкрайно интересни! Горещо препоръчвам.

В Занзибар има една порода маймунка, ендемичка за острова. Не ви трябва тур, за да я видите (такъв се предлага и е доста известен), но изисква кола под наем, или такси. Внимавайте с последното.

Нова Година в Занзибар има чудно тропическо очарование – и храната е великолепна, и коктейлите, и музиката, особено ако няма сънародници, които да снимат как хората тропкат хорце и да ги публикуват в социалните мрежи без разрешение.:D

Ако искате да посетите култовият Рок ресторант – много е красив наистина, трябва ви резервация. И аз исках, но когато ме води някой „опитен“ водач друг и забрави за резервациите, можеш само да се ядосваш на себе си, че си позволил някой друг да държи контрола ба желанията ти. Успокоението – ако пропуснете – е, че казват – не било вкусно, и било скъпо. За мен не беше успокоение. 😀
Ако искате само да видите ресторанта като красива картинка, проверете кога е прилива, за да ви е фотогеничен спомена.