Досега само „храна“ сервирам в Сицилианското ми скитане. А къде са „напитките“? 🙂
2017 година. Септември. Две седмици. Кола под наем. Вейнати коси. Сама. Свобода – изцяло в мой стил! И ТЯ. Рошава, опушена, мързелива, мръсна, приветлива, различна. Потна. Преексплоатирана. И непозната. Опипвам я с езиче. Моята Сицилия. Дано ви хареса.
Да не би случайно да сте забравили за Каката (скъпоценната ми навигация – бел.авт.)? А не бива… Апропо, оригиналната Кака е обидена, щото я замених с телефонната, но все тая – при мен всички каки се държат особено 😀 Този ден хептен! На два пъти обръщам колата заради непроходим път. Но пък гледките от новото прецапуркване през дивата Сицилия, са умопомрачаващи… И това само за една снимка с надпис Corleone. Браво Галино, браво Радева! 😀 Всъщност, исках да опитам наистина дивата Сицилия. Признавам, че този път с леко облекчение дадох десен мигач към цивилизацията – да дам почивка на ноктите си.
Засилвам се веднага към Агридженто. Пука се по шевовете от хора (препълнен огромен паркинг!) и от жегаааа!, и хем са ме предупредили за жегата, но като не слушам. Отлагам го за по-хладно и газ към прословутата Scala dei Turchi.
а после едно цопппппппп в San Leoni! Плаж, какъвто обожавам – без навалица, спокойно да си се къпя по… абе както аз обичам! Толкова е хубаво, щото ми едни продажни мисли да зачертая историческите артефакти в Агридженто утре и да си се плациииикам до обяд, преди да се запилея в новата посока, но скитническата ми порода ще се разфучи яко.
И да – фантастична сицилианска кухня в траторията под балкона ми – особено за гладен човек. И вино!
И да, животът е за живеене…
На следващия ден губя граматиката си – и защото местата са феноменални, и защото съм изрод! Хората са опънали кълки на плажа, аз като въртоглава обикалям най-жегавата част на Сицилия. Погледнах после крачкомера – над 20 км. Нагоре-надолу; пак нагоре, пак надолу! И жега! Края на септември… Но какви места!
Agrigento. Долината на Боговете. Имах закачка с една статуя, докато накарах едни американки да пищят като кармелитките от филмите на Луи дьо Финес.
Scicli. Искрено съжалих, че нямам един ден. Уникално местенце! Влюбих се! И егатттти катеренето падна! Едва ли имах суха частичка на тялото…
Modica. Една фантазия. Бисквити най-специални и местни купени за Коледа.
Ragusa Ibla. Отседнала съм точно срещу нея. Квалифицирам се за коза 8-ми разряд! Щом си оставих ръчния куфар в багажника на колата – не питайте как паркирам там, и взех един парцал и четка за зъби само, смятайте! Хазяйката бъкел не вдява английски – както почти всички, ма си се разбираме perfecto! А изгледът е…
Няма да казвам как с капеща кръв отсвирих една кръчма с два мишелина. Забравила съм си милионера в Кралството. Пълзенето наобратно няма го споделям…
Следващият ден съм го наплюла да мятам краци и дупе по плажовете, макар че моите плажове не са баш като нормалните… Естествено, първо направих една Ispica
а после към най-труднодостъпния плаж Calamosche – що трябва да ми е леко, като може да е трудно, егати! Истината е, че знаех, че е в защитен резерват и се ходи пеша, но нямах идея колко точно се марширува. Е, теглих си няколко майни, ама после…
А още по-после открих най-вълшебната сицилианска кръчма – в същия резерват, където просто се разложих… Една мараня като се е стелнала, една обедна жега – въздухът е замръзнал от мързел. Аз тоже – под най-фантастичната сицилианска сянка, лед студена бира, пармиджано, домашна паста с морски дарове… аргггхххххххх!
Изсулих се как да е, за да дофтасам до прелестното рибарско селце – изключително арт и много бутиково във всеки смисъл на тази дума Marzamemi, където захвърлих колата, метнах раничката в къщата за гости и отново – цопппппп! А после пообиколих винените остерии. Животът е за живеене!
Следва
Comments are closed.