Mia Sicilia – основното ястие Палермо

2017 година. Септември. Десет дни. Кола под наем. Вейнати коси. Сама. Свобода – изцяло в мой стил! И ТЯ. Рошава, опушена, мързелива, мръсна, приветлива, различна. Потна. Преексплоатирана. И непозната. Опипвам я с езиче. Моята Сицилия. Дано ви хареса.

След Катания и първоначалното загубване на слово и картина, съвсем онемях аз – докато прецапурквах Сицилия от изток на запад, за да видя Mistretta…

Mного красиво! И лууууд път! Каката (навигацията ми – бел. авт.) по едно време ме хвърли офроуд. Аз съм магнит за откачени пътища! Ама пък най-красивите!

Е, плажът ми в Чефалу се провали – появи се някакъв смешен дъжд. Изобщо не си го сложих на сърце – компенсирах с пица 😀

А виж, в Палермо времето светна – за да не се спра! Се разглобих. Но такъв град! Аз рядко припадам, но… Палермо е харизматична магия. Изключителен! А храната е mamma mia! Повечето от нея консумирах с очи и нос – беше достатъчно да се разтека…

Kогато, обаче, Джина (собственичка на траторията, която си харесах) ми сервира патладжан по сицилиански, а после паста с един милион сицилиански „идиотии“, слабостта ми към Палермо постигна 10 от 10.

П.П. Платих си да ми пазят колата – мини сицилианска мафия в действие. 🙂

П.П.П. Искрено се забавлявам! Очарована съм от атмосферата. Палермо прилича на италиански любовник…

Навлизам в дебрите на Палермо… И както се влача бетер народна песен по напечения калдаръм на задните улички на лов за интересности, ушите ми дочуват акапелно мъжко пеене… Прелюбопитният ми нос се навря в извадена сцена от 30-те или поне сцена от филм на Копола: кръчма без надписи, вътре няколко бойни маси ала хоремаг, струпани бутилки по средата, одимено, плющят карти, и само мъже – диапазон 25-75, които ме гледат с лека усмивка в крайчето на устните, докато един младеж пее с микрофон в екстаз, притворил очи… Сакън, не съм снимала! 😀 Че не го виждах като особено безопасно действие… Това е Палермо.

Палермо е и това: изключителни катедрали, изключителни! Този ден специално си завлякох дупето до Монреале. И сватби, сватби… Заразяващо красиви! Чак аз се замислих. Ще взема да се повредя на стари години 😀