Mia Sicilia – предястието Катания

2017 година. Септември. Единадесет дни. Кола под наем. Вейнати коси. Сама. Свобода – изцяло в мой стил! И ТЯ. Рошава, опушена, мързелива, мръсна, приветлива, различна. Потна. Преексплоатирана. И непозната. Опипвам я с езиче. Моята Сицилия. Дано ви хареса.

Невинно пристигане на летището в Катания 🙂 Забирам си возилото (N.B. Пълни застраховки  в Катания са невалидни). И питам аз: „Къде е резервната гума?“ Сицилианецът – престъпно секси като всички сицилианци, дъвче една тревичка и ми посочва небрежно компресор,  в найлонова торбичка. Гума няма. И това доживях. Не го проверих – може да е крачен. Надявам се да не се наложи да проверявам 😀 Miа Sicilia…

Апропо, италианците са изключителни джентълмени!

Апропо, шофирането е наистина изумително. Истината е, че се забавлявах – и забавлявам. Истината е, че ако си учтив на пътя, ще получиш същото. И това е проверено на четири континента в държави с откачено шофиране. Е, теглят ми със сигурност, ама тайно. Ние явно ги теглим 😀

Апропо, докато чаках за един паркинг, даже не бях видяла каква опашка съм направила. Чакаха хората, наистина търпеливо…

Апропо, храната е престъпно вкусна!

Удоволствието да прецапуркаш през забраненото заради задръстване в центъра на Катания – ала сицилиана – безценно! Само да не ми стане навик другаде… 😀  Рано пиле ранило – в прелестната Таормина. Очарователно градче, но приyнавам – не бях впечатлена истински. Беше ми леко изкуствено. Някак твърде лъскаво за Сицилия… Ако посещавате с кола, идете рано, защото паркингите са кът.

За сметка на това околните  селца – ах, аххх! Шофираш по някакъв смешен път. Отляво забулената в мляко Етна, вдясно кафявите чукари на Сицилия, напред змиевидни вертикални шосенца.  Да спреш колата някъде в нищото (между Таормина и Месина), да се изсулиш за цопппп в морето, а после рошава, с мокро дупе, рокля презглава и откачена усмивка, да продължиш…

И последваха изключителните сицилиански планински селца! Savoca, Motta Camastra…

В уникалното Motta Camastra се разхождахме само един слънчасъл черен котарак и аз… Срам ме е да кажа как съм спирала за снимки!

А моята сеньора в касата (местната ми къща за гости – бел. авт.), като разбра, че не съм яла – направи безценна физиономия, все едно ще се свърша! Все едно слушам майката на Вито Корлеоне… Как си говорим, не питайте! 🙂 Тя, завалата, не знае за уменията ми наваксване с храна. Приложени надлежно доказателства!

П.П. С предястието ме шокираха, егати!

П.П.П. Не е истина какво сицилианско вино пих!

Утре се гмурвам в дълбините на Сицилия…

следва