Mia Sicilia – предястието Катания

2017 година. Септември. Единадесет дни. Кола под наем. Вейнати коси. Сама. Свобода – изцяло в мой стил! И ТЯ. Рошава, опушена, мързелива, мръсна, приветлива, различна. Потна. Преексплоатирана. И непозната. Опипвам я с езиче. Моята Сицилия. Дано ви хареса.

Невинно пристигане на летището в Катания Забирам си возилото (N.B. Пълни застраховки  в Катания са невалидни). И питам аз: „Къде е резервната гума?“ Сицилианецът – престъпно секси като всички сицилианци, дъвче една тревичка и ми посочва небрежно компресор,  в найлонова торбичка. Гума няма. И това доживях. Не го проверих – може да е крачен. Надявам се да не се наложи да проверявам Miа Sicilia…

Апропо, италианците са изключителни джентълмени!

Апропо, шофирането е наистина изумително. Истината е, че се забавлявах – и забавлявам. Истината е, че ако си учтив на пътя, ще получиш същото. И това е проверено на четири континента в държави с откачено шофиране. Е, теглят ми със сигурност, ама тайно. Ние явно ги теглим

Апропо, докато чаках за един паркинг, даже не бях видяла каква опашка съм направила. Чакаха хората, наистина търпеливо…

Апропо, храната е престъпно вкусна!

Удоволствието да прецапуркаш през забраненото заради задръстване в центъра на Катания – ала сицилиана – безценно! Само да не ми стане навик другаде…  Рано пиле ранило – в прелестната Таормина. Очарователно градче, но приyнавам – не бях впечатлена истински. Беше ми леко изкуствено. Някак твърде лъскаво за Сицилия… Ако посещавате с кола, идете рано, защото паркингите са кът.

За сметка на това околните  селца – ах, аххх! Шофираш по някакъв смешен път. Отляво забулената в мляко Етна, вдясно кафявите чукари на Сицилия, напред змиевидни вертикални шосенца.  Да спреш колата някъде в нищото (между Таормина и Месина), да се изсулиш за цопппп в морето, а после рошава, с мокро дупе, рокля презглава и откачена усмивка, да продължиш…

И последваха изключителните сицилиански планински селца! Savoca, Motta Camastra…

В уникалното Motta Camastra се разхождахме само един слънчасъл черен котарак и аз… Срам ме е да кажа как съм спирала за снимки!

А моята сеньора в касата (местната ми къща за гости – бел. авт.), като разбра, че не съм яла – направи безценна физиономия, все едно ще се свърша! Все едно слушам майката на Вито Корлеоне… Как си говорим, не питайте! Тя, завалата, не знае за уменията ми наваксване с храна. Приложени надлежно доказателства!

П.П. С предястието ме шокираха, егати!

П.П.П. Не е истина какво сицилианско вино пих!

Утре се гмурвам в дълбините на Сицилия…

следва