Най-красивите пешеходни маршрути в Швейцария. Петте езера на Pizol (5-Seen-Wanderung)

В Швейцария има два легендарни пешеходни маршрута – с 5 езера, които се знаят от ВСИЧКИ. Единият – в Zermat. Другият – в Pizol. И ако първият е много красив и съвсем достъпен за всички, то 5-те езера в Pizol са не по-малко красиви, но далече не толкова достъпни… Сега ще ви разкажа точно за тях. Петте езера на Pizol (5-Seen-Wanderung).

Помните ли Хайди? И Клара – момичето с инвалидна количка. Едни разкошни, зелени алпийски пасища със стръмни върхове в далечината… Земята на Хайди (Heidi land). По романа на Йохана Спири (Johanna Spyri)… С ръка на сърце, отново гледах филма, докато писах. А съм го гледала много пъти. Една приказка по истинската история на Heidi Schwaller, която отрасва в околностите на Chur в Швейцарските Алпи. Самият филм е заснет в любимия ми кантон Graubünden – в Sufers, Latsch и Stugl-Stuls, но затова друг път. Защото ще ви върна в приказката, и върховете няма да са в далечината, а ще се сблъскаме челно с тях.

И така – време е за физзарядка 🙂 Ще ви оставя цялата полезна информация накрая на материала, а сега първо ще се полигавя словесно. Защото по самия маршрут нямах грам шанс за лигавене…

Като най-бавната баирбудала в Швейцария – убедена съм в това свое рядко качество, но като няма кой да ме настъпва по петите и да ми дава зор, слабо ме вълнува – подготвих добре домашното си. Нямам желание да викам REGA (спасителните хеликоптери – бел. авт.) да ме обират от някой баир, макар да имам абонамент 🙂 Този алпийски маршрут е известен като душегубка. В добавка на безобразно пресечения – и безобразно красив – терен, работното време на лифтовете е строго ограничено и ако се зальохаш по пътя да ядеш, да снимаш или да зяпаш в небесата, като нищо може да слизаш още една четирицифрена денивелация.

И след като подбрах прекрасно време – не че пак не се нацупиха за малко някакви облаченца – но Алпи! – суйна буйна хванах най-първия влак от Цюрих с идеята да изгрея първа на лифта. Изгревът – истинският – над Цюрихското езеро беше разкошен!

Не по-малко разкошна беше опашката за билети, която заварих на все още затворените каси и се опулих. Знаех, че това е култов маршрут; знаех, че хората отиват много рано, знам, че швейцарците са луди за Алпите, но наистина бях леко шокирана. Написаното домашно, обаче, и електронния билет (обяснила съм накрая на материала) ми дадоха възможност наистина първа да се кача в първата кабинка и да залепя нос в прозореца в посока панорамата на масива Sardona – обект на Юнеско…

Три последователни лифта, които от 500 м.н.в. ме качват за около 45 минути до Pizolhütte (2227m), което е и началната точка на тази алпийска разкошотия. Със замах се засилих да извадя фотоапарата си… и установих, че не съм му сложила батерия 😀 Което беше огромен късмет! С оглед фанатизираната ми страст към снимките по време на скитане – и особено катерене, освен с телефона сан докуз ми е и апарат – тамън да изпусна лифтовете както се е случвало при едно катерене…

Панорамите, които те посрещат, са наистина зашеметяващи! На Pizolhütte освен панорами има и чудни кръчми и аз като виден хедонист жално погледнах в тази посока, но се сритах по дупето – щото баирите мен чакаха. Първите баири бяха нормални, но аз знаех какво ме чака – бях чела уж. Знаех за профила на катеренето.

Уж знаех – защото като видях първата стена пред мен, с ръка на сърце признавам – започнах да гледам в обратна посока. Смразих се. Не от страх, от мързел 😀 Обаче срамът – че съм се отказала от “една баирчинка” надделя над мързела и започна драпането и литрите пот.

Да споделя, че швейцарците редовно използват алпийските пътеки за тичане и като ги видя там да подтичват – където аз лазя на четири крака, яко се депресирам 😀 И тъкмо си виках – абе поне ме изпреварват нормално, с ходене, и пак видях едни подтичващи… Аз бях щастлива, че изобщо издрапах до премката!

А там ме чакаше първото езеро – което просто беше ошеметяващо! Всъщност, това е второто езеро – първото се намира до Pizolhütte на половин час разходка – в обратната посока, но то се вижда и отдалече, затова много хора пропускат разкарването до там и поемат по основния път. Магията на катеренето е именно в тези моменти. Издрапваш и се разтреперваш…

Когато съм сама, не се оливам в снимане – не че не правя по няколкостотин парчета пак, но не се кълча много в лично позиране 😀 затова след кратката фотосесия продължих по невероятно очарователна пътека, която прерастна в очарователни камъни в посока надолу. На мен токът ми спира само в посока нагоре, та се израдвах на малката почивка и се размазах от удоволствие, а когато съзрях второто – пардон третото езеро, просто припаднах!

Тук вече имаше 5 метра – снимка; 5 метра – снимка; 5 метра снимка 😀 Просто беше нечовешки красиво…

Когато подготвях маршрута, прочетох, че няма вода по трасето. Освен това знаех, че не мога да си позволявам дълги пикници – спортистите могат, аз съм костенурка с непресъхваща любов към гледки 😀 и бях взела само един шоколад с два литра вода. Тук беше момента да си доставя още една ударна доза серотонин. Аз пак повече снимах, отколкото ядох, ама това е вследствие на увреден мозък…

Да допълня, че на четвъртото езеро видях извор с вода, да не говорим че всяко езеро само по себе си е брутално чисто и става за пиене, но хората имат различни критерии за здравето си и някои не пипат извор, който не е каптиран, така че за тях – носете си повече вода! А повечето вода определено ми трябваше при второто катерене… На снимки ми изглеждаше прилично. На практика – арггхххххх! Признавам, обаче, че панорамите бяха размазващи!

И след като изкатерите второто “връхче“, грейва още една панорама – с Pizol  и четвъртото езеро някъде долу… И хайде пак надолу – след половин шоколад и клатене на краците 🙂

Когато, обаче, се спуснеш до езерцето и видиш третия баир, определено ти прималява – поне на хора като мен, де. На мен буквално лошо ми стана… Има и железни де, не като мен! 🙂 Има и откровено нежелезни – като една чернокожа девойка, с дупе като моето, ама гаджето й – снажен швейцарец, буквално я дърпаше нагоре. Помня само как изохка при вида на третия баир: Oh, no, not again! (О, не, не ПАК!) 😀

Издрапах де. Когато видях каменните пирамидки, ми идеше да ги разцелувам! Защото знаех, че вече надолу е само спускане. 1000 метрово спускане, да сме по-конкретни… И последното – петото – езеро, и парашутистите, и погледът от птичи поглед, и облекчението, че ще си хванеш лифтовете…

Признавам, когато видях станция Gaffia долу далече в ниското, ми идеше да заподскачам от радост, ама откъде енергия 😀

Всъщност, имах и достатъчно време да се насладя на прекрасна бира на лифта, но реших да си доставя това удоволствие във Wangs, когато безопасно – и с избягване на тълпите – щях да съм стигнала ниво влакче и спокойно можех да се размазвам в мой стил, а след това да се завлача протяжно обратно в Цюрих, разперила опашка като паун в замъка на Isola Madre 🙂

Полезнa информация:

Маршрут: 5-Seen-Wanderung

Местоположение: Източна Швейцария, Pizol

Влак: Zurich – Sargans и автобус Sargans – Wangs, Pizolbahn

Начална точка: Автобусна спирка Wangs, Pizolbahn

Пешеходна начална точка: Wangs-Pizol (Pizolhütte)

Пешеходна крайна точка: Wangs-Pizol (Gaffia)

Крайна точка: Автобусна спирка Wangs, Pizolbahn

Трудност: висока

Разстояние 11 km

Изкачване: 640 m

Слизане: 1000 m

Продължителност Официално чисто време 4.5 часа, но реално е 5 – 6 часа чисто катерене и спускане, без почивките.

Ключови елементи: 

1) Теренът е силно пресечен, води се труден, но е напълно постижим за хора със средна физическа форма.

2) Маршрутът е сезонен и отваря, когато снегът се стопи – понякога се случва след 10 юли. Дори да е отворен, не го правете във влажно време, колкото и да сте опитни – има хлъзгаво-опасни отсечки, а денивелацията е сериозна и има опасност от контузии.

3) Лифтовете затварят в обявените часове. Реалният прозорец е около 7.5 часа – от 9 часа до 16.30 часа. Ако тръгнете късно или надцените себе си, може да се наложи да марширувате още няколко хиляди метра в посока надолу – повярвайте ми, няма да искате да направите в един ден 2000 метра спускане по оня терен…

Билети:

1) SBB предлага пакетна цена на сайта си. Можете да си го купите и онлайн и ако имате Swiss Pass, директно да го качите на картата си – спестява изключително много време, а то ви е най-ценното в това катерене.

2) Може ползвате еднодневен Swiss Pass – особено ако сте отседнали в Цюрих, но ако имате карта с 50% намаление, вероятно ще ви бъде по-удачно, защото лифтовете са скъпи и се заплащат отделно – с намаление, но не влизат в Националната обшествена мрежа (както почти всички гондоли).

2) Ако сте с кола, адресът на паркинга е Letzistrasse 7323 Vilters-Wangs; 47°01’47.3″N 9°26’01.3″E, и оттам директно първия лифт.

Линкове:

https://pizol.com/experience-summer/hiking/29/5-lake-hike?lang=en_GB

https://www.myswitzerland.com/en-ch/experiences/route/5-seen-wanderung-1/

https://www.schweizmobil.ch/en/hiking-in-switzerland/routes/route-0931.html