Артър Конан Дойл – Изгубеният свят. Усещането на онова плато. И звуците на джунглата, и крясъците на птиците, и уханието на динозаврите… Абсолютно същото усещане получих, когато съзрях Кратера. Няма друго такова усещане! Реалността надхвърли очакванията ми…
Малко сухи факти: Кратерът Нгоронгоро е калдера (вулканичен конус, сринал се навътре в себе си при изригване) на угаснал преди около 250 хил. години вулкан. Диаметърът му е с дължина 20 км, което го прави най-големият вулканичен кратер на Земята. Стените на кратера се издигат на височина 610 м от заравненото му дъно. Дъното е с площ 260 кв. км и е едно от най-гъсто населените с диви животни места в Африка – срещат се над 50 вида едри бозайници (лъвове, слонове, носорози, хипопотами, няколко вида антилопи, африкански маймуни, павиани, брадавичести свине, хиени и леопарди), както и около 200 вида птици (щрауси, патици и токачки). Местните масаи имат правото да пасат стадата си в тези земи и често могат да бъдат забелязани с добитъка си. Нгоронгоро е обявен за резерват през 1959 г. и е под егидата на ЮНЕСКО от 1979 г.
Сухите факти се превръщат в жива приказка още със стъпване в кратера. Почти веднага ни посреща един леопард, небрежно изпънал тяло на огромно дърво. Това е и единственият леопард, който успяваме да видим по време на танзанийското ни приключение. Капризни красавци! За сметка на това оргомно друго количество животни минаваше на парад пред нас…
Всъщност, в този ден успяваме да видим всичките Големи Пет (The Big Five): Лъв. Леопард, Африкански Бивол, Слон, Носорог. Последният не го броя, обаче – беше толкова далече щото и бинокълът трудно го хващаше. Не тъгувам особено много – с тях се запознах съвсем отблизо в Южна Африка (разказвала съм). Феноменални животни! Големите Пет изобщо не изчерпват интереса ми. Има огромна друга популация от красив див свят, в който просто се разтопявам. За мен да съм част от света на животни в Африка няма аналог…
Още един акцент, който няма аналог – местата за настаняване в самия кратер са малко, и са много специални. Споменах в началото на пътеписанието огромното ми желание за някои конкретности. Това беше едно от тях. Абсолютно небюджетни, но безкрайно впечатляващи лоджи! Изградени в самата калдера, сливащи се с природата и с гледки, от които ти спира тока! Да си пиеш питието, докато нощта пада над Кратера беше магия… Изгревът, обаче, беше брутален! Пия кафе, наблюдавам как се събужда това Чудо на Природата и чувствам чисто щастие. Привилегия е да виждаш с очите си това Чудо и аз дълбоко го оценявам.
Време е за Серенгети, а пътят до там е зашеметяващ. Просто зашеметяващ! Мога единствено да ви пожелая да го видите, защото кадрите са бледо подобие на живия живот…
Comments are closed.