Всъщност, тази (пред)последна част за Бразилия – защото аз се връщах и пак ще се връщам там – едва ли се класифицира за пътеписание. Просто ченето ми остава увиснало в (почти) всички дни в този изключителен мегаполис. Не защото Рио е много красив град – а аз не си падам по градове (по правило), така че това признание означава много. Просто животът блика, клокочи, изригва от всички молекули там.
Може би изконните символи (Corcovado, Sugar Loaf, Copacabana, Ipanema), които надничат от всяка бразилска снимка – и се щипеш наистина ли си там, прави усещането толкова специално.
Няма да слагам поредната тухла в кулата с разкази за Рио – има ги милиони. Споделям само нашата визуална емоция…
Може би прословутите опасности по улиците и скитането във фавелите – единственото място в Рио, където наемаме гид (и охрана), през останалото се движим с градски транспорт – прибавят бодливи тръпки, даващи усещането, че сме живи. Там, където купих изумителна картина от уличен художник и все още е една от перлите в дома ми.
Може би разкошният избор, който правя с артистичната къща за гости в артистичната Санта Тереза (една година по-рано, и всички платено в брой) прибавя онези акценти, нужни за попиване на Атмосферата Рио, и самият безкрайно артистичен Рио.
Обичах да се наминавам привечер в местното бистро на чаша кайпириня и да наблюдавам местния живот. Или вечер с Руми да се запилеем в местен салса клуб и да танцуваме точно с бразилска страст. Не съм сигурна, че оттогава съм го правила…
Може би скитането до Маракана, и излежаването на плажа, и издирването на местни съкровища в Ипанема, и в Ботаническата градина, и просто като станахме част от Рио, ни даде това безгрижие, което прави живота прекрасен.
Може би усещането да виждаш как една мъничка мечтичка – считана за невъзможна – облича белите си дрехи на 31-ви декември (бразилска традиция), качва се метрото (специални пропуски, купени седмици по-рано), слива се с новогодишната фиеста на Копакабана, а после си намира прекрасно местенце (със защитено гръбче – да е спокойна) точно там, където правят кайпириня – евтина и с фантастично качество, и дивее, дивее, дивее цяла нощ!
И когато фойерверките избухват, и милионите хора на пясъка също избухват, и мечтичката избухва. Защото нейната цена цена няма.
Хора, това е фамозноооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооо!
1 януари. Време за нови мечтички. И пак си мисля – има ли някой нужда от такива писания? Ами да, има.
Сигурно поне един човек с 5 лева в джоба ще го прочете и може би ще разбере, че желанията му, които дори на глас не смее да изрече – да не разсмее Вселената, не са смехотворни.
И няма никакво значение какво другите смятат за вашите желания. И няма никакво, кьоравко значенийце колко откачени ви смятат. Защото в огледалото сте само вие. За да отидете от вашия бряг на вашата Темза до вашата Копакабана.
Comments are closed.