От Altyn Arashan през Karakol и Bishkek до Osh

На следващия ден се сбогувахме с хората, които се грижеха за нас. Невероятни! Грам сервилност нямаше, а искрено желание да ни направят щастливи. И всичко толкова семпло, а с такава любов приготвено. Възхитена съм…

Признавам, че на мен последният ден сякаш ми беше най-труден. Всичко ме болеше, и такива чупки правех, не е истина! Дори и смяната с по-опитно и спокойно конче не помогна – бях уморена много… А Милослава се усмихва! Машина бе, казах ви!

Няма да обяснявам усмивките ни, като видяхме джипа на Алмаз. И колко още по-мазно му се ухилихме – че беше ни отписал, ама ние отписваме ли се… Нашата юрта ни чакаше, а също и Каракол. Просто цивилизация.

След като се освестяваме за един час в старата ни юрта и успяваме да изправим краката си – поне аз лежа бетер „Жив е той, жив е…“, Милослава и Ася по-курназ го раздават, успяваме да се сритаме по дупетата и да си наврем носовете в Каракол за половината ден, който имаме. И на секундата живнахме…

Цивилизацията, всъщност, не беше ТОЧНО цивилизация… Аз все още не мога да дефинирам Киргизстан – и в частност Каракол. Нямам аналог… Разхвърляни и неподредени улички с разностилни къщи – някъде преливащи в юрти, а другаде в пост соц стротелство; азиатска хаотичност и европейско мислене; изумително красива дървена църква, която другаде би била носена на ръце, за да привлича хора като нас; най-странната джамия, която съм виждала, близнак на някой китайски храм – не че не ни увиха в шалове,и накрая ресторант тип съвършен Балкантурист, с възможно най-вкусните манджи и усмивки от девойките… 

Защото ние бяхме безбразно гладни и отново отидохме в същото заведение, този път с резервация. Останахме безкрайно доволни и нахранени!

Цените в това заведение са над средните в Киргизстан – скъпо е (за техния стандарт), но за нас си струваше всяка похарчена пара…

На следващата сутрин предстои полет до Ош – само където трябва да се занесем 400 км обратно до Бишкек. Таксито уговорено през хостела – един бабанка, както и маршрута – този път по южната тангента на езерото. Бабанката един спокоен, спира където кажем, идилия какая та…

Пътят, всъщност, е прелест! Планината Тяншан в цялата й – макар и далечна – прелест. Боя се, това няма как да се види, но може да вярвате и на мен, и на Милослава, и на Ася. Не беше само Планина, а купчина от странни забележителности, и езеро – тяхното Черно море, и магистрали, и шарении… Хакуна Матата по киргизстански.

Хакуна Матата има една особеност – не държи сметка за времето, а пък самолетите имат странната особеност да се движат по разписание… И след едно непредвидено спиране – бабанката отиде да се помоли, а нас остави да хапнем…

…моя милост започна да влиза във филм!

Сценка от риалити: Главната героиня се пули в телефона и започва леко да отписва полета от Бишкек… Шофьорът на таксито наблюдава с усмивка тихото кудкудякане на клиентките си. ”Не безспокойтесь!’ Е как няма бе джанъм – и му соча данните на maps.me.  Негов ред е да се пули… Киргизът: И колко километра има още по твоята машинка? Героинята: ”120. А според теб колко са?” Киргизът (се кокори): “Откъде да знам.! Аз просто карам, за да пристигна.” Философия в каданс…

Всъщност, данните сочеха, че пристигаме половин час преди полета, а имаме и чекиране на чанти. Не влизам в обяснителен режим. Само Хакуна Матата леко се понацупи, но не чак толкова много. Знам, че след нас има още два полета, което е сериозно успокоение, както и цените не са драматични, но все пак кому е нужно. А ако няма билети…

Киргизът в един момент се усети, че стана напечено положението и започна да кара като изоглав (като спазваше тайните места на полицаите). Стоичковизмите бяха на всяка сричка… Хванахме на милимунда полета. Отдавна не бях препускала с такъв умопомрачителен тръст през аерогара…

П.П. Maps.me се оказа твърде точен. Така че кадансът е точна дефиниция на тази философията.

Ош ни посрещна с гостоприемството на стопанина ни, който ни чака с колата си на аерогарата (срещу заплащане, разбира се, но удобството е невероятно). Домакинът ни, лекар, с огромнен ентусиазъм разказва как се развива Киргизстан – ама с такава гордост и надежда, че едно мило ми стана – сякаш се върнах в 1990 г… Дано те имат добър път като нация.

Това е първата ни къща за гости – със самостоятелни бани и тоалетни. Kаква щедрост от моя страна – защото аз избирах нощувките… Няма да ги показвам, щото легла и баня вярвам сте виждали, но се бяхме размазали от кеф на топчана в двора.

Аз съм наясно, че поставям на изпитание начина ни на живот с това пътуване и в Ош искам да имаме поне част от нормалните ни навици. За останалите нощувки такава опция не съществува. Ася и Милослава грам никога не се оплакват по този повод, с което печелят моето дълбоко уважение…

И трите, обаче, независимо от „топките“ си, сме като минали през тепавица и след вечеря в прилична кръчма на 10 метра, се трупяваме. А, да – жегаааааааааааааааааааааааа!

На следващия ден директно от къщата ще ни взимат водачите ни за следващите 5 дни – Турат и неговия син. И те окончателно ще бетонират представата ни за планинците киргизи…

Следва…