От Osh по Пътя на Коприната към Памирската магистрала…

На следващия ден директно от къщата ни взимат водачът ни за следващите 5 дни Турат и неговия син. Средна Азия ми беше Terra Incognita. Всъщност, още е. А хората, населяващи тези земи, съвсем ми бяха непознати. Сега… Просто съм очарована от тях. И очарованието се „бетонира“ от личността на този киргизец, живеещ в Таджикистан…

За Ош я имаме, я нямаме няколко часа. Оставям планирането на водачите ни, като освен дрънкулки, храна и вода, искаме да видим само Свещената планина Сулайман-Тоо (Sulaiman-Too Sacred Mountain; Sulaiman – библейският Соломон), която е призната за обект на световното наследство.

Свещената планина Сулайман-Тоо е известна като място на свещено значение, което се потвърждава от петроглифите на планината. Мюсюлманите все още вярват, че това светилище е от магическо значение, като дава на тези, които идват тук, с молба за благополучие, здраве, потомство…

Планината е с дължина почти 1 км и височина 1110 м. На върха й се извисява параклисът „Бабурска къща“, построен през 15 век и реставриран от местните жители през 1989 г.. За предодоляване на денивелацията помага едно влакче…

но пръхтенето е сериозно и някои мрънкаме сериозно, други снимат…

На Сюлейман-Тоо има свещени места за поклонение, всяко със своя собствена стойност – минаваме през всички тях (извинете, че няма да ги соча всичките с пръстче).

Ене-Бешик е дупка с ширина 2 м, която засяга плодовитостта на женската половина на човечеството.
Според легендите Сиратският мост е път към задгробния живот, на който може да мине само човек, който няма грехове.
Tamchy-Tamar е люк, който преминава 8 метра дълбоко и помага да се лекува от безплодие и очни заболявания.
Кол-Таш – дупка от карстови скали, лекува болести в ставите.
Бел-Таш е плоча с дължина 3 м, в средата минава улей, за да се лекуват заболявания на гърба, трябва да карате поне 3 пъти по него, което се прави успешно от деца и възрастни хора.
Баш-Таш – дупката до пътя, според легенди, лекува за главоболие.

На върха на планината стои Бабуровата къща. През 1497 г. 14-годишният Захируддин Бабур, ново коронованият цар на Фергана и бъдещ основател на династията на индийските могули, построява убежище за своята чила – 40-дневно оттегляне на мълчаливата медитация за суфите с просто хляб и вода за ядене…

Приютът е бил възстановяван два пъти, първо след земетресение през 1853 г. и най-скоро през 90-те години на миналия век, след като през 1961 г. е разрушен от експлозия, за което местните жители обвиняват бурната по това време съветска кампания срещу суеверия.

След като сме се разтекли до вадички – жегата е просто разбиваща – се спускаме на юруш, без да се занимаваме с влакчета, с желание да се измъкнем час по-скоро от „равнината“ (963 м.н.в.). Абдулмажит, синът на Турат – за по-лесно Абу – е хвръкнал преди нас и джипът ни чака, за да започнем най-после пазаруване…

А пазаруването е емоция! Как се оправят двамата тихи мъже с три кудкудякащи, подскачащи и разливащи се от емоция дами, идея си нямам! Пазарът просто е прелест! Аз лично купувам количество зеленчуци за малък консервен цех, а през останалото време си оставям очите по сергиите…

Само Абу си знае какво търпение му струва да ни измъкне от тази шарения, а само Турат знае колко път ни чака този същия ден… И аз знам, но предпочитам да не мисля, а просто се оставям на емоцията. Време е за Пътя на Коприната…

Не мога да се себеизразя достатъчно, когато иде реч за чукари. Изключително неадекватна ставам при техния вид. Първият „чукар“ по Пътя на Коприната ме обездумява до мозъка на капилярите ми. Имам съмнение, че така са се чувствали моите спътнички, щото моето е патология, но искрено вярвам, че много – ама много! – се изкефиха.

А после… Фамозният Перевал Талдьiк. Божееее… Ние полудяхме! Аз поне откачих. Виражи. Катерене. Яко. Не ние се катерихме – джипа катереше! А аз пищях вътрешно. После външно пищях. Нали ви казах за чукарите… И после се сетих, че исках Karakorum Highway. Която ми се изплъзна – засега! Но преди нея исках Памир. И Ася рече – драснатото си е било написано. И Милослава се усмихваше интровертно – и беше щастлива. А аз продължавах да пищя – вътрешно и външно. От хармония.

А после водачите – навъпреки времето – ни заведоха до подножието на връх Ленин, което искахме. И пак пищяхме. И от вятъра, и атмосферата, и от биволите – пардон, якове – ако някой ни беше казал, че някога ще ги яздим, много, ама много щях да ми се смея, но за това после…

А после пътят към Таджикистан…

Може би тук е времето да разкажа за митичния национален киргизки герой Манас. Легендарната личност от епоса, която обединява Киргизстан. Летището носи неговото име, както и най-ярката перла в Киркизстанската литература е поемата “Mанас“ – и носител на Гинес за най-дълга поема в света. Легендата говори, че никой не знае къде е неговия гроб, защото китайците го издирват. Тази легенда още говори, че в момента в който Китай намери неговите кости, Киргизстан ще се разпадне, а Китай ще завладее неговите земи. Затова китайците издирват неговия гроб, а киргизите пазят в дълбока тайна къде точно са неговите останки. Това ми разказа Абу…