Губи ми се отново словото за деня, който случихме. И на мен ми се случва да млъкна… Не, няма! Просто не искам да оставям само картинки – макар те да са мега-достатъчни. Желателно е – за моето писателско его – да изцедя поне 1% от шока, който ни се стовари на главите, макар да го очаквах – поне аз. Не, не ни се стовари. Премина през нас като валяк, а ние останахме с отворени очи и залепени в Планината ириси.
Сутринта, бетер пресни морковчета, се строяваме в мега ранни доби пред джипа (с ръка на сърце признавам, че ги строявам строго моите любими спътнички, ама това е положението, как‘ Сийке) и се навираме прелюбопитно в джипа, за да се наврем в самата Светая Светих на Памир. Ася и Милослава може би са нямали хал хабер на идея какво ни очаква, но аз съм изяла с кориците Памирския атлас и припадам от вълнение.
Налага се да припадна съвсем. Стотина метра след началото на пътя Турат прави рязък завой и се озоваваме в пълен офроуд. Имам предвид, че така подскачаме, щото и трите се хилим бетер Душко Добродушков пред огромна, печена тиква и не можем да си затворим устата, какво остава и да снимаме. Ама снимаме… Не стреляйте по пианиста, той толкова си може!
А гледките са потресаващи… Освен гледки има и ухания, обаче. Турат ни е завел в поле с гейзери..
Оказва се, че това не е стандартен маршрут за Pamir Highway, но е „стандартен“ за Турат. Просто показва невидимите части на Памир, извън Пътя. Отварям скоба: с моите спътнички – освен покана за скитане в Афганистан (за него после) – имаме покана за скитане в непроходимите части на Памир, ловуване на разрешени животни и снимане на неразрешени, огън, прясна мръвка, водка – за който пие, от нашата групичка само аз съм грешна… Оффф, размазах се!
И след невидимостите се озоваваме до едно от най-красивите езера Булункул (Bulunkul lake), които съм виждала в живота си. Не само като езеро, а излъчване, полет на духа, всичко… Признавам – и се смирих, и откачих!
Турат продължи да ни води по разни Памирски потайности – нямах никаква идея за съществуването на язовир, който може да потопи целия Таджикистан… Когато видиш езерото Сарез (Sarez Lake), не би ти хрумнало, че е една от световните опасности. Не го видяхме, само ни разказа за него Турат. За Сарез трябва специално разрешително… Видяхме Яшилкул, а после започнахме гмуркането е Памир…
За мълчанието при преминаване на поста, намиращ се на един дъх от афганистанския – и на които афганистанци направо виждахме автоматите и не мърдахме даже – мълча! И може би ето тези кадри ще кажат какво съм искала да кажа – и какво чувствах, когато се сблъсках с Памир…
Пътеписание за Wakhan Valley e такава емоция, с която и аз не мога да се справя. Една извънземна палитра от дивотия, планини, разбиващи гледки, нестандартна – и за много хора непонятна – красота. Вторачване в Афганистан и сравнявняването му с Таджикистан – обикновено не в полза на Афганистан.
С Ася и Милослава толкова упорито разпитваме за там и изразявахме очаквания (колко е зле там), щото дори и кроткия Турат се намесва – отново тихо, но с очеизвадни знания, които не намират особено голямо място в съвременната преса. Апропо, Турат говори няколко местни езика, включително урду, както и няколко афгански диалекта…
„Афганите – обикновените, селски люде, са работливи и добри хора. Използват всяка педя зема – точно като таджиките (вярно е, виждаме отсреща на какво ниво в планините афганите са построили нивите си – бел. авт.). Набедени са за тероризъм, от който самите те страдат. Наркотиците са тяхната съдба – твърде много пари има в тях. И ако не ги пренасят, ще бъдат убити. Афгано-таджикската граница не може да се опази – тя е сурова и огромна. И тя е основният път за наркотиците към богатите западни държави. Когато е дефинирана границата им със Съветския Съюз, твърде много киргизи остават заключени на афганистанска територия – без паспорти, без бъдеще. Когато преминат границата, биват връщани веднага. Има афганци, които живеят все още в племенен строй. Те не знаят какво се случва в света, а вождът на селото е реално техният собственик. (преразказът на текста е мой, ако има неточности, упреците нека са към автора – бел. авт.).
(Бележка под линия за история на афганистанските граници: Afghanistan’s northern border, along with the boundaries of all of today’s Central Asian Republics, were drawn by Josef Stalin. Formalized in the „Settlement of 1922,“ a series of treaties between the Soviet Union and its southern neighbors, the new borders carved up a region, „comprising modern day Tajikistan, southern Uzbekistan and northern Afghanistan,“ that, according to Rashid, had been „one contiguous territory for centuries.“ Like Sir Mortimer Durand, Stalin was apparently keen to create his own buffer zone against the Pashtuns (and the Raj) by stranding sizeable Tajik and Uzbek populations in what thenceforth became northern Afghanistan. With the same purpose in mind, Stalin forcibly relocated millions of ethnic Russians to Central Asia http://hnn.us/roundup/entries/964.html), и още един източник: http://www.iranicaonline.org/articles/boundaries-iii)
После Турат споделя последната си идея – да бъде водач на малки групи в безопасния Северен Афганистан, до границата с Пакистан и Китай. Има възможност да извади виза за Афганистан от Кхорог – нещо много трудно през посолствата в Кабул. Кхорог е историческа пресечена точка между Афганистан и Таджикистан, независимо от конфликите. И неведнъж е минавал историческия мост – който и ние виждаме на следващия ден. Нещо, което е правил няколко пъти, включително и с телевизионни екипи. Но никога с жени…
Аз – признавам – съм изключително и въодушевена, и изкушена за такова скитане. Моите спътнички подскачат и те екзалтирано и започват да правят планове… Да докоснеш недокоснатото е страст за номади като нас. След известно време последното изречение ми се закарфичва в мозъка – „Но никога с жени…“, заедно със замисления поглед на Турат към нас.
Една последваща проверка (отнасяща се само за мен) показва, че ако вляза в Афганистан, мога да бъда съдена в UK – като английски гражданин – за тероризъм, особено ако не докладвам за посещението си (отнася се за няколко държави в света, включително и Сирия). Аз, разбира се, нямам и намерение да показвам и крайчето на английския си паспорт в Афганистан (така, както направих и в Иран), но това не отменя факта, че съм подвластна на закона, дори да използвам българския си паспорт.
Извън закона, обаче, стоят реалните опасности в дивия, макар и миролюбив Северен Афганистан, макар и с изключителен водач – опасности, които не знам дали съм готова да поема. Но пък в този момент – съвсем безопасно и с огромно удоволствие, наблюдаваме дивата красота отсреща…
Wakhan Valley е Животът с главна буква за Памир. Вода, земя, храна…
Ние, всъщност, сме се отклонили от същинския Pamir Highway – ще преминем през него на връщане, но маршрутът на пътешествениците минава точно по долината. Попътно виждаме историята на Wakhan Valley, включително Yamchun fort, и бъдещето – включително Babi Fatima Hot Springs, които ужасно мързеливо пропускаме, след като сме се наслаждавали на изворите в Киргизстан…
За катерене, обаче, не ни мързеше чак толкова много и навряхме носа си тук и таме…
Wakhan Valley е икона за нестандартните пътешественици. Оказва се, те не са никак малко, след като попадаме на цяло рали… Mongol Rally (https://www.theadventurists.com/adventures/mongol-rally/)
А докато се забавляваме искрено с въпросните прекрасни пътешественици и фамозните гледки, достигаме селцето, в което се установяваме да спим – Ishkashim. Такива готини идиоти видяхме там, че не е истина! Задавам си въпроса дали и ние изглеждаме такива в нечии очи… Едни бяха пристигнали в Лондон – началната точка на Ралито, чак от Нова Зеландия и Австалия. Имаше едни натурални англичани, четири парчета, всеки от тях поне 1.90 и 120 кг. Наблюдавахме ги как закусват в къщата ни за гости. Ние останахме в съвършено неведение как са се събрали в тяхната количка…
Следва…
Comments are closed.