Приказката Узбекистан

Искате ли приказка? Ще се опитам да ви разкажа…

Ще започна с узбеките, и с една тяхна черта, която ми е силно неприятна – блъскането. Особено на опашки. Няма ви казвам какво е по самолетите. Същото наблюдавах в Киргизстан. Моето лично мнение: наследство от социализма. Веднъж в една банка направо ми се бяха качили на врата – а място колкото искаш. Вдигнах накрая ръце и се отстраних – и с извинителна усмивка един мъж вика: Ама тя само да попита!  😀 Тук вече прихнах на глас…

И точно в противоположната скала на усещанията – изключително щедри хора! Едни непознати направо започнаха да пренасят храната от масата си на нашата и да я споделят с мен – да опитам!  Ама така, от сърце го правеха!

И още – изключително честни. В шок наблюдавах как ме пуснаха от един ресторант, без да си платя – за да си взема пари. Галенце, пиле дългошиесто – ама не лебед! Как може да вземеш някакви пари, без да ги преброиш дори, ма! И никой не ме попита – абе ти ще се върнеш ли, ще платиш ли… Бях шокирана.

Иначе не знам как би се оправил човек без руски, но сигурно както навсякъде, където не знаят английски.

И така – самият Узбекистан. Горещо препоръчвам Хива (Khiva), Муйнак (Muinak), Бухара (Bukhara), Самарканд (Samarkand), Шахрисаб (Shahrisabz), а Ташкент (Tashkent) използвайте основно като транспортен хъб.

Ташкент

• Обменете валута на летището, оттам си вземете и  SIM карта – ще ви трябва; такситата ги договаряйте винаги предварително (освен ако не резервирано онлайн, но за летишето е малко  по-трудно). Разпечатайте името на хотела на руски.  🙂
• Задължително идете в Chorsu Bazaar и се насладете на един истински местен пазар. Опитайте сомсите, печени на място – вкусът им е феноменален. Внимавайте да не се окапете с цвъртящото масло. 🙂

• Използвайте онлайн такси Yandex – свалете си приложението (и не само в Ташкент, а в целия Узбекистан). Не подценявайте разстоянията в Ташкент – огромни са. Разгледайте Holy Assumption Cathedral Church, Tillya Sheikh Mosque, Minor Mosque, Amir Temur Avenue, Memorial Square, Mustakillik Square и решете предварително кои искате да видите, ако имате един ден, а не обичате да препускате.

Муйнак

• За да достигнете Муйнак , вземете сутрешен полет Tashkent – Nukus с Узбекистанските авиолинии, а след това тур Аралско море с Мурад http://islambektravel.uz/ (Звъннете му по телефона предишната вечер да напомните!) Бившето пристанище на Аралско море е потресаваща гледка – с корабите, които „плуват“ в пустинята. Една екокатастрофа, предизвикана от човека. Прочетете непременно.

• Кажете на шофьора, че искате и селска кръчма (почерпете го с обяд, няма да се разорите), където накусих изумителната супа кукси – с южнокорейски корени (благодаря, Иво Радев!), а шашлиците – няма такава вкусотия. Онемях аз. А когато ме почерпиха с бял амур, си глътнах цялата граматика… Храната им беше умопомрачителна, една от най-добрите в целия Узбекистан!

П.П. Пардон, граматиката си я глътна моя водач, когато започнах да си хортувам с едни чиляци на съседната маса. Умираха от любопитство към персоната ми, завалите! А когато извадиха водката и започнаха да ме черпят и с нея, водачът вика: А, тя ще си пие бирата! 😀 Щях да се задавя…  А после въпроси като: Кажи сега каква ти е заплатата в Швейцария? или Ти сега на колко години си? или Хайде сега да правим бизнес с теб!, съвсем го омъглиха. И му викам: Спокойно, човек. Аз съм преди всичко българка и после швейцарка. 😀 А те мрат от любопитство и като ми викат – хайде да ни поговориш на английски, а аз се благодарих, че не поискаха немски език… арггхххх! И тези хора си живеят на Кънда в дивия, ядат изумителна храна, пият наистина добри питиета, не ходят никъде другаде и смятам, че се чувстват много, ама много добре!

П.П.П. Няма да казвам за тоалетните – да не ви развалям носталгичната приказка…

• На връщане в посока Хива задължително минете през Миздахкан (Mizdahkan) –грандиозният комплекс от антики от различни епохи и включва едно от най-древните гробища в Централна Азия. Повярвайте ми, безкрайно впечатляващо е – включително Световният часовник, издигнат над мавзолея на Шамун-Наби, който – казват –  отчита живота на човечеството.

Хива

• Най-фантастичният плов, който опитах за целия си престой, с не по-малко фантастична бира. Бирата продължих са я дегустирам перманентно. 🙂 Апропо, бирата им е по чешка технология.

• Поиграйте на местна сватба – прекрасни са! Сигурно съм на няколко десетки узбекски телефона. И на кого му пука? Животът е обидно кратък, и не трябва да се приемаме насериозно. Е, все пак хубаво, че няма да ги видя тези клипове… кххххх! 😀

• Ако имате два дни, ще може да видите всичко в Itchan Kala – Kalta Minor Minaret, Juma Mosque, Juma masjid с Jummi Minaret, Islam Khoja Minaret; Pakhlavan Makhmud; Kuhha Ark, Mohammed Amin Madrassah; Stone Palace (Tash Khauli); Tomb of Sayid Allauddin; Alla Kuki Khan Madrasah; Nurullaboy Saroyi; Qutlugh Murad Inaq Madrasah, но извън забележителностите: отседнете в местна къща и опитайте домашната им закуска; помотайте се без бързане, цел и посока сред история, музеи и древна архитектура; гледайте за Авицена и древните мислители по тази земя (изумена бях!); хлътнете в произволни медресета и напазарувайте за любими хора – най-добрите цени са там…

Бухара.

По пътя на Коприната. Мисля си – как са живяли. Всъщност е било просто. Имаш храна и вода – живееш. Убиват те – умираш. И мимоходом твориш философия, наука, поезия… И смяташ гостенина си за свещен. Друг свят. Заговорихме се с шофьора ми, който ме чакаше на гарата. И вика чилякът: И слънце имаме, и ябълки стават, а какво грозде става; и храна хубава имаме. Не се оплакваме. Само пари няма, ама и това ще стане някога…

• Пътувайте с влак от Хива до Бухара. Аз избрах полу-нощен, за да се насладя максимално на Хива. Влаковете трябва да ги резервирате веднага след като ги пуснат в продажба, иначе свършват.

• Посетете най-известните забележителности – Qo’sh Madrasa, Bolo Hauz Mosque; Kukeltash Madrasah; Chor-Minor; Lyab-i-Hauz; Maghak-i ‘Attari Mosque; Fayzulla Khodjaev Museum; Ismail Samanid Mausoleum; Monument to Hodja Nasreddin; Ark of Bukhara; Mausoleum Bakhautdin Naqsband; Ismail Samanid Mausoleum; но се отдайте и на емоции: изпийте кафе с с кардамон и чай с шафран с местни сладкиши; идете на древен хамам – абсолютно автентично усещане; посетете винен тур – wine tasting, с четене на рубаи от Омар Хаям.

П.П. Хамамът, който аз посетих, беше само за жени. Първо, ме курдисаха в натурална сауна – каменна зала и гореща вода. И едни наплескани с кал девойки на земята… Имаше една притеснена бледолика – белгийка се оказа. Прие ме като лек спасител! Белгийката я отнесоха. Чуваше се само шляпане…Върна се ошашавена и с блеснали очи! 😀 После мен отнесоха. Първо, ме изтъркаха до блясък, после ме пльоснаха на камъните – и бой, бой, боййй! Добре, че ми е сочно дупето. Тъничките девойки не мога ги мисля… После ме натъркаха с кафява луга. И ме цопнаха до другите узбечки на каменния под. Едни сочни сарделки… Викам им: Здравствуйте. Те ме погледноха натровено. 😀 А после изчипкване. И коса измили. И сресали. И изсушили Как успели – не знам! Не мрънках!

П.П.П. Wine tasting и четене на рубаи от Омар Хаям. Хора, беше феноменално! Виното в Узбекистан е световна класа. Стига да опитате добро вино. Аз опитах 6 вина, 2 домашни и 4 коняка. Значи… Била съм на такива турове в Тоскана и Южна Африка. Тук далдисах! 😀 Как си намерих хотела – не знам! Щото не слагаха по 5 грама…

Самарканд.

• Място на митове и легенди. Много летя душата ми. И ходилата. 🙂  Всъщност, това е смисълът на скитането по света… Да летиш. Казват, че тук е написана една от версиите на Библията. Казват, че мощите на Свети Данаил са тук. И гробницата му расте непрекъснато – тя вече е дълга повече от 18 метра. Казват, че расте, за да защити света. Други казват, че расте, за да не бъдат намерени мощите му. Всеки с вярата си. Тук тя среща миролюбиво всички религии. И лековит извор има. И аз вода пих, и се измих. То вяра трябва само…

•        Пътувайте с влак от Хива до Бухара – непременно. Апропо, високо-скоростните влакове на Узбекистан (последна отсечка Самарканд – Ташкент 2.20 часа) са категорично и по-хубави, и по-бързи от швейцарските! Шокиращо, но факт. Най-високата скорост, която видях, беше 229 км/ч. Заснех „само“ 209.

• Забележителностите са много, и са много впечатляващи (oтделете по възможност два-три дни). Bibi-Khanum-Moschee; Shah-i-Zinda (много очарователен, най-големият духовен и религиозен център в Централна Азия, като поклонничеството в него  можело да замени хадж до Мека);  Ulugbek Observatorium; Mavzoley Svyatogo Daniila; Hazrat Khyzr Mosque, Gur-Emir-Mausoleum, и още, и още…

• Най-известната забележителност – площад Регистан (Registan), включващ три отделни сгради – Sherdor Madrasa, Ulu Bey Medresesi и Tillya-Kori Madrasah – е най-сниманото място в Самарканд. И с основание. Няколко часа гмуркане и наблюдаване на местните. Ако за нас, пришълците, това е еуфория, точно такова е и за тях…

• Компенсирах нетленното в чудни кръчма. Умряла от глад жена, след 22 км (минимум) обикаляне като гламава и с току що обменени пари – да обръщаш швейцарски франкове в сомове беше интересно упражненение – заслужава да бъде наблюдавана с възхищение! 😀 Хапнете в Zargaron и Bibikhanum Teahouse.

П.П. По време на една жадуваната вечеря си поръчвам една специална салата – с червен хайвер. И вече си представям един елеганс, и една студена водка… Водката супер, но салатата… Пристигат едни домати с краставици и репички, поръсени с червен хайвер – и аз гледам като натровена! 🙂 Обаче беше мега вкусна и я опосках без грам суетност!

• Shahrisabz. Родното място на Тимур, най-великата личност за Узбекистан (1336-1405). Дълбоко се впечатлих. Уговорете кола на място.  Непременно спрете до пазарите на пътя.

Тръгвам си от Узбекистан. На изпроводяк направих едно протяжно мотаене по пазари. Не можах да се надвия да си купя кафтан, или рокля, или каквото там. Всичко, което ме ужасява като китки и цветови комбинации, е струпано тук! Но пък си говорих с местните, разказваха ми – и ми показваха – облеклото им през вековете. А! Обучавах една узбечка, съдържателка на кръчма, че хладното време навън не е повод да стопля бирата! 😀

На изпроводяк ще ви разкажа за любовта между Тимур и Биби ханъм. Обещах ви приказка за любовта. Според преданието джамията „Биби ханъм“ в Самарканд е построена от любимата жена на Тимур в чест на победоносния му поход в Индия. Архитектът, който ръководел строежа, безумно се влюбил в красивата царица и се бавел с издигането на главната арка. Тимур трябвало да пристигне скоро и Биби ханъм настоявала да завършат в най-кратък срок. Архитектът поискал висока цена, за да изпълни желанието и – да му позволи да я целуне. Биби ханъм заповядала да му донесат боядисани яйца.

– Счупи ги и ги опитай – казала тя. – Само отвън са различни, а отвътре всички са еднакви. Мога да ти дам която робиня поискаш, за да удовлетворява желанията ти.

В отговор архитектът поръчал да донесат два еднакви бокала. Единият бил пълен с вода, другият – с бяло вино.

– Виж тези бокали – казал той на царицата. – Ако изпия единия – няма да изпитам нищо, ако изпия другия – ще ме изгори. Такава е любовта!

Биби ханъм се видяла принудена да приеме условието и му позволила да я целуне по бузата. Но целувката му била толкова страстна и гореща, че оставила розов белег на бузата и. (Според някои версии позволила да я целуне през възглавничка, която целувката му прогорила.)

Тимур бил възхитен от подаръка на жена си, но не могъл да не забележи предателското петно на бузата и. Заповядал да убият дръзкия съблазнител и да го погребат в подземното помещение, където поместил библиотеката си.

Сега… Ако трябва да съм реалист, ще посоча и други истории, като започна и с факта, че Тимур е имал неясен брой жени. И ако наистина я е обичал, е щял да я вземе в неговия си мавзолей, а не самотно и далече от него да преживява вечността си, но… времена и нрави.

И все пак нека вярваме в красивата приказка, защото имаме нужда от приказки!