На какви страхове трябва да си подвластен, за да объркаш два пъти полета си на таблото с други полети – преди излитане и ключови самолетни връзки?
Това, че са ключови – разбирам в последния момент. Тоест, проумявам какви съм ги забъркала. Дотук с навирения ми пътешественически нос. Не просто го обелих, а направо го разбих на летище Станстед… Добре, че пусна само малко кръвчица, а не го смлях. Спирам с метафорите и се впускам в одисеята Иран!
Разбира се, това не е началото й! В типично моя стил на планиране, тя започва 8-9 месеца по-рано. Пак не е 2 години по-рано, каквито навици имам. Забола съм пръст в Иран и не го отмествам оттам. За честта на истината, не възнамерявам никого да подкокоросвам – очертава се тегаво планиране и ще ми е тегаво и натоварено да го съгласувам с други хора. Но… Обещала съм на моята любима аверка Вася винаги да й казвам плановете си – и какво да правя! Само споменавам родината на зороастрийците и приятелката ми вдига пулс 140. След 1 ден се озовава с купен билет Канарски острови – Мадрид – Истанбул – Техеран. Аз летя от Лондон същия ден по направление Техеран и срещата ни е в Истанбул. Времеви отрязък до следващия полет: 2-3 часа. Следващ – резервен – полет до Техеран няма. Знам, знам, спестете си усмивките. Надминах себе си в това идиотско планиране и накиснах и Вася – да бъде още по-интересно.
Най-интересно стана, когато няколко месеца по-късно друга сърдечна аверка не издържа на този очарователен идиотизъм и Мария също се оказа накисната с билет. Нейният полет е от София, същият ден, среща също в Истанбул, същия времеви отрязък. Казах да не се смеете така подигравателно!
Няколко слова за планирането. Иран е евтина дестинация – по моите – и не само мои – оценки. Бюджетните – и/или смелите – пътешественици намират покрив над главата си на място и с пазарене цената става харизматично ниска. Аз и търсене на покрив на място, и/или пазарене – това е огромен оксиморон. Не се чувствам добре в кожата си, ако не съм се погрижила предварително. Затова изнамирам очарователен местен сайт за нощувки – и не само, и започва великото резервиране.
Действам изцяло по интуиция – не познавам никого там. Никой не ми иска плащане – щото тогава щяхме да я оплескаме 😀
Маршрутът го къдря повече от година и накрая се спирам на най-най-класическият. За повече няма време, а да пропуснем класиката – трудно…
Ето така изглежда:
Техеран (директно от аерогарата) – Кашан
Кашан – Исфахан
Исфахан – Варзанех
Варзанех – Язд
Язд – Шираз
Шираз – Техеран
В промеждутъците чудни селца и изключителни забележителности, за които специално ще разкажа…
Както споделих, Иран е рай за бюджетните пътешественици – разкошен и безкрайно евтин обществен транспорт, сигурност… Тази опция има един недостатък – твърде бавна е, а понякога и невъзможна, ако искаш да видиш по-отдалечени селца. Тогава идват такситата и частните коли. Аз си признавам, че при тези цени на бензин, услуги и температури да не ползваме коли си е чист грях и безцеремонно ангажирам и тях – в разговора си с иранците. Езикът за общуване няма да го коментирам, защото си е дерт, но ще се оправите. Цени не искам да цитирам умишлено – няма как да предвидя бъдещето ви пътуване, но ви давам всички важни линкове.
Само Шираз – Техеран беше с нощен автобус, но някои хора нямахме доверие на иранските авиолинии, иначе си има самолет като слънце 😀
Предпоследната – и мега важна грижа – VPN. Ако държите на социалните мрежи де 😀 Тук избирате по сърце. Важното е да сте включили частната мрежа ПРЕДИ да влезете в Иран.
Последната – виза! Последно – ама не баш де 😀 Използвахме тази агенция, и сме много доволни. Не ги познаваме лично.
Да се върнем на началото на одисеята. Летище Станстед. На какви страхове трябва да си подвластен, за да объркаш два пъти полета си на таблото с други полети? 😳
Първо, решавам, че е закъснял. После – че е (почти) канселиран – тоест излитане след няколко часа (което е същото за мен) и си изпускам връзката за Иран, с което вкарвам себе си в як филм. Патка!
Междувременно съм съобщила новината на моите аверки – едната на летище Мадрид, другата на летище София. Чак от Лондон виждам как Вася придобива цветността на пребелено платно, докато им предавам цялата информация и резервации. Като похлупак Мария – докато мъдрува опции за мен – промърморва, че няма гаранция и за нейния полет. Вася, завалата, е готова да ревне. Няма хал хабер идея къде отиваме, и как отиваме, и само с този испански в Иран… Има ми пълно доверие и изведнъж… Аргггхххх! Виждали ли сте дете, на което сте изяли сладоледа? Не че Мария много има идея от детайлите, ама тя по-окумуш, пък и силно подозира, че ще се оправя. По-скоро би съжалила иранците, които ще имат работа с мен :D. Ще се оправя, ама баш в Иран, айде холан…
Девойките отлитат и аз изведнъж “откривам”, че и моят полет си е навреме… Патка! Пиша съобщение – да ги чака в Истанбул – и се изнасям в конски тръст към гейта.
В самолета – оня, „канселирания“ – имам въпиюща нужда от питие – и си заръчвам едно, плюс чудна салата. Зер на летището само до ядене ми беше. А после елегантно отварям контейнерчето със зехтин и лимон и още по елегантно опръсквам по слабините – пардон, панталона – турчина до мен…
На ужасения въпрос: “Зехтин ли е?” почти хуквам да търкам слабин… панталона с вода и салфетки, но се спрях, че имаше опасност да стане съклетлък. 😁
Съзирам сол – до салатата и почвам да ръся слабин… панталона на господина. “Ама защо ме ръсите с черен пипер?” Онемявам. Второто пакетче вече е солта…
До Истанбул при всяко мое мърдане горкият чиляк подскачаше 😳 И грам не ми се разсърди! Че и ме успокояваше – зер аз взимах давах вече…
На летището в Истанбул Вася ме посреща като месия – зер не е видяла съобщението! Качваме се на самолета за Иран, забулваме се прилично…
Иран, идваме!
Comments are closed.