Полет Истанбул – Техеран. След емоционалното начало и трите сме се ококорили и спокойно наблюдаваме какво се случва в самолета. И нас ни наблюдават – не са много европейките в кабината, така че и ние сме обект на кокорене…
Твърдя, че и трите дами сме широко-скроени и предвид хобито ни да се мотаем по целия свят, сме мега любопитно-знателни за всичко, но в Иран боя се това не е комплимент, така че гледаме да си постесним зорлем кръгозора… 🙂 Успяваме да не предизвикаме (явно) възмущение с пърхащия си, подскачащ стил на експресия и безобидно се изсипваме на летище Техеран. Иранците изобщо не обръщат внимание на визата ни (язък за притесненията) и суйни-буйни се изсулваме сред множеството посрещачи. Очакваме всичко! И всичкото не ни излъга…
Бъркотиите започват от салона за посрещачи (има Интернет – о, Боже, ти си милостив!) – макар още да не разбираме за тях. Свързвам с шофьора на таксито. Щастливи и доволни. После се оказва, че това не е нашия шофьор на такси…
И досега за мен е непристъпна загадка откъде този чиляк е докопал моя WhatsApp с данни за пътуването. Беше не по-малко изумително и за домакините в хотела – които са изпратили друга кола да ни чака. Това го разбираме чак в Кашан. Тогава и разбираме, че всъщност нищо не разбираме. Преди това обаче Кум (Qom)…
Нашият чиляк е леко изненадан, че искаме да се помотаем в Кум – явно тази част от програмата ми му се е изплъзнала 😀 Ама какво да ни прави. Договаряме още 5 евро – целият път е 30 евро (200 км) и се изсипваме в събуждащият се свещен мюсюлмански град…
Навираме се в самата Светая Светих на иранската вяра. И разбира се, мрем от желание да се наврем навсякъде и да снимаме всичко. Нито едно от тези неща не се случи – или почти не се случи 😀 За честта на истината, опитахме – и не бяхме напъдени, трябваше да изчакаме „работното време“ на екскурзоводите. То ако искахме екскурзоводи… Опитахме се да се промушим оттук и оттам, но ни сгащваха навсякъде. Някоя и друга троха снимки закачихме – като внимавахме да не си изядем боя все пак. Бой не отнесохме, ама особени погледи – с килограми 😀
Всъщност, понятно е. Хората искат усамотение и молитви, ние обикаляме като котки паница мляко и сме тръгнали – буквално – на зей пазар. Ама цивилизации…
През 8-ми век Кум е бил един от центровете на шиитския ислям – религията, изповядвана в Иран. През 816 г. Фахима (Fāṭimah), сестрата на осмия имам от дванадесетте имами (Twelver Shiʿah), Ал Ал ал Рина (Alī al-Riḍā), умира в града и е погребана там. Той се превръща в място за поклонение през 17-ти век, когато владетелите на Фафавид (Ṣafavid ) построяват светилище със златни куполи над гробницата на Фахима.
Стига ни толкова религия – време е за древния Кашан.
Нашият натрапен – но точен – шофьор ни стоварва в очарователния Khademi Traditional Hotel. Сега… Да напомня на непознатите, че аз имам една особеност – обожавам къщи с атмосфера, не обичам хотелски вериги и винаги отсядам в местни къщи. За мен хотелът не е място за преспиване, а част от преживяването. В Иран хотели с атмосфера да искаш 🙂
A! И още една особеност – не се пазаря. Просто не го мога, и не го обичам, както и намирам 19 евро за чиста и голяма двойна стая в старовремска къща за гости, със собствена баня за твърде прилична сума… Ако, обаче, сте любители на това близкоизточно изкуство, в Иран ще имате тази възможност в цялата му пълноценност.
След като побъркахме леко къщата със суетнята си и закуската, сервирана от чудесните домакини, се потопихме с мазохистично удоволствие в жегата и прахоляка на Кашан…
Кашан има забележителна история – с чиито подробности няма да ви отегчавам, и много очарователни легенди, свързани с неговото основаване и развитие. Една от тях нарича Кашан място, откъдето „тримата мъдреци“ тръгват към Витлеем, за да поздравят новородения Христос. Известно е, че на това място е имало селища още през 5-то хилядолетие пр.н.е.
Интересна история е свързана с арабското завладяване на Кашан през 7 век. Арабите, водени от Абу Муса ал-Ашари, намират укрепленията на града твърде силни, за да бъдат преодолени по конвенционален начин. Абу Муса заповява да се донесат скорпиони в глинени съдове и да се хвърлят по стените един след друг, с което предизвиква бърза капитулация. Градът преживява монголска инвазия, след нея тюркменска, после сарафидите…
Мисля, че ще ви по-интересно да видите живия Кашан сега – поне на нас ни беше много интересно. Не е в моя стил да правя списък със забележителности, но искам да споделя магията на персийската архитектура и нейни изключителни представители.
Borujerdiha House.
През 2014 г. президентът на ЮНЕСКО я номинира за най-красивата историческа къща в Азия. През 2015 г. е посочена за най-добър избор на обект за посещение в Иран. За последната титла смея да твърде много обекти могат да претендират…
Построена е през 1857 от Seyyed Mehdi Borujerdi, търговец от Кашан. Сейед се влюбва в момиче от заможното семейство Tabatabaei . За да впечатли семейството си, търговецът посвещава тази къща на момичето, което става и негова съпруга. Строежът отнема 18 години и 150 майстори. Изключително впечатляваща сграда!
Архитект е Устад Али Мариам (той построява и Tabatabaei House няколко години по-късно). Къщата има всички типични черти на традиционните персийски къщи, а също и 40-метрова вятърна кула или „badgir”. Благодарение на това инженерно решение въздухът в къщата остава хладен дори през най-горещите летни дни.
Главната зала на къща Borujerdi е покрита с куполен таван, украсен с изключителни орнаменти. Отвън покривът прилича на приказен замък, а къщата е сравнявана със сгради, проектирани от Гауди в Барселона… Какво не прави любовта, в съчетание с пари 🙂
Вече сме разтопени като деца в сладкарница! В една е потресаващо гореща сладкарница! Краят на септември в Иран е неособено ласкав за пътешественици, но не се трогваме особено, макар че и трите сме като препечни кифлички. Препечени, ама с крем брюле! Брюлето във формата на шал 😀 Няма да казвам каква борба пада с шаловете на главите ни, ама цивилизации…
Затова е време за баня 🙂 Тоест, хамам. Тоест, Soltan Ahmad Hammam.
Банята на султан Амир Ахмад (Hammam-e Soltan Amir-Ahmad), известна още като банята Qasemi, е традиционна иранска обществена баня. Построена през 16 век, тя е изключителен представител на персийската архитектура и декорация. Изумително фотогенична!
Тайната магия на хамама, обаче, е неговият покрив и спираща дъха гледка към Кашан! Направен е от множество куполи с изпъкнали стъкла, които позволяват естествена светлина в сградата, но блокират гледката отвън. Бяхме ошеметени, повярвайте ми…
И като стана реч за Tabatabaei House, да ви заведа и до нея…
Къщата има всички класически характеристики на традиционната персийска жилищна архитектура. Състои се от четири двора и е разделен на две части: „Birooni“ – обществена зона и „Andarooni“ – закрита зона за жени. Общата площ на къщата е около 5 000 квадратни метра и включва 40 стаи и разполага с 3 вятърни кули, така наречените „Badgir” – средствата за климатична система. Благодарение на тези уникални конструкции въздухът в къщата остава хладен през горещото лято…
Екстериорът е украсен с мазилки и невероятно гравирани дървени врати и прозорци. Интериорът включва многоцветни мозаечни прозорци и картини. В сюжетите на декорациите се появява легендарната птица Хома (Сфинкс), посветена на съпругата на търговеца, собственик на къщата.
Признавам, сетивата ни просто преяждат от красота и решаваме, че толкова забележителности са ни достатъчни. За съжаление, денят е петък и известният базар кашански Bazar е затворен, но пък компенсираме с мотаене в града – зер малко бяхме ходили до този момент – и привечер се озоваваме в Agha Bozorg Mosque, привлечени от прекрасната архитектура. Няма да ви разказвам за нея, само показвам… В скоба – успяхме да си наврем любопитните носове в молитвената част на джамията. И още една скоба – с респект.
Забравям ли нещо? Разбира се – храната! Няма да мога да съм ви достоен гурме водител и обяснител, но поне ще напълните зеници в вкусотии.
И напитките… Последната дума е казана с леко горчива самоирония. Ако нещо липсваше до умопобъркване, беше чаша бира или вино в акомпанимент на разкошните вкусове, които ни сервираха. Едната прекрасна дама беше благословена с непиещите си навици, ама съдба… Такова безразличие към алкохола само в Мария съм виждала 🙂 Виж, двете с Вася все едно една майка ни е раждала 😀 И съответно двете гледахме жално и милно великолепната храна и съпътстващите напитки… Боя се, червата ми ръждясаха през тези дни и по никакъв начин не захаресвах живота на идеалния трезвеник.
Имаше едно добро в злото – обожавам айрян!
Другото добро – горещите вадички от пот в омотаните шалове, които издърпвахме във всеки подходящ момент и безкрайно много се забавлявахме със себе си, защото знаехме, че отнетата ни лична свобода е по наш избор и за малко…
„До утре, до утре, до утре, до утре вечер в другия спектакъл“ – пардон, следващото Иранско чудо 🙂
Comments are closed.