*Исфахан е половината свят.
Аз рядко се затруднявам чак до мозъка на костите колко и как да разказвам. За Исфахан (Есфахан) изпаднах в лек ступор. И да си кажа веднага – ако не ви се чете задълбочено, подминете. Сакън, няма да пиша докторат, един стига! 😀 Просто Иран е древна, непомерна красота – както изключително точно го дефинира моя аверка, а Есфахан… Ще го изразя така:
На върха на езика на всеки Есфахани (жител на Исфахан – бел. авт.) е стара персийска поговорка: Esfahan nesf-e jahan – Есфахан е половината свят.
Защото Есфахан е някогашна великолепна столица на Сафавидната империя на Шах Абас.
Защото Есфахан е изпълнен с исторически изкушения, датиращи от предислямския Иран.
Защото Есфахан е ошеметяващ сетивата!
След закуската – пардон едното яйце 😀 (справка Тъй рече Заратустра, или три прекрасни дами в Иран. От Abyaneh до Isfahan. Там, където има руини, има и надежда за съкровище.*) трите дами се изстрелваме по маршрута, зададен от Мария – а той е изумително амбициозен (сефте, комендантски!) и разкошен!
Ако сте се цопнали в истинския оазис – и най-стара част – на Исфахан, както сториха трите героини на този романтичен „докторат“, то ще сте на една ръка разстояние от една от най-древните и религиозни структури на Персия. Великолепната (скоро ще свърша епитетите!) джамия Atiq Jameh е комбинация от няколко архитектурни техники от различните исторически епохи. Този факт прави сградата изключително уникална. И да, разглеждаме обект на ЮНЕСКО за световно наследство.
Още преди времето, когато това място е превърнато в джамия, то е било огнен храм в ерата на Сасанидите. Археологическите открития, включително дъното на стълб, са доказали предислямската история на сградата, но точната дата на основаването й остава загадка. Най-добрата оценка е, че изграждането на това място датира от преди 2000 години…
Разбира се, през цялото време сме усърдно омотани в хиджаб. Всъщност, искрено се забавляваме с тази несвойственост – едва ли щеше да е така, ако беше до края на живота ни, и експериментираме с цветове, материи, кифлеем… До степен да не забележа еклектично и небрежно показалите се презрамки на сутиена ми. Не ме арестуваха 😀
За паметливите – бях обещала да разкажа за арменския геноцид. Разбира се, че не мога. Не ми достигат знания и емоция… Мога да докосна темата само, докато ви показвам изумителната Vank Cathedral – следващото вълшебно място, което сме набелязали. Не мога да не споделя с какво се занесохме дотам, обаче 😀
Арменците в Иран са основните представители на християнската религия в страната и това е тяхната църква… Построена е през 17 век, когато тогавашния падишах нарежда изграждането на арменския квартал Джулфа. Разказват, че по неговата заръка арменските свещеници проявяват деликатност спрямо околната мюсюлманска среда и не афишират силно християнските символи на църквата. Затова катедралата има скромен външен вид и дори куполът й наподобява куполите на персийските храмове. Вътрешната украса, обаче, е потресаващо богата.
Казват, че катедралата е шедьовър на архитектурата – коя съм аз да ги оспорвам, още повече бях онемяла, когато я видях… Комбинация от иранска и арменска архитектура. Единствената, построена с местни материали като глина и тухли. Великолепни плочи с позлатени украшения. Издълбани дървени кръстове…
Тук се намира и музей за арменския геноцид. Не му е мястото да правя оценки на историята и коментари, затова и се въздържам от визуални кадри, но уверявам тези, които са свързани с тези събития, че въздействието на експонатите е огромно…
Не по-малко е въздействието – но в съвсем друга гама на емоциите – на християнската катедрала Bedkhem Church (Bethlehem), намираща се на една ръка разстояние – и все пак трудно откриваема… Построена и завършена през 1627 г. с инициативата и финансовата подкрепа на богат арменски търговец Хаджех Петрос. Стените й са уникалните колекции от красиви стенописи, изобразяващи истории от свещената Библия и Тора. Всъщност Витлеемската църква е определяна като една от 23-те най-красиви църкви в света (The Daily Telegraph, 2016).
Не знам за вас, но аз имам нужда от емоционално-визуална почивка – преди да ви завъртя в следващите още по-шокиращо емоционални кадри на Есфахан.
Например, една лежерна разходка до Chehel Sotoun Palace през чуден зелен парк ни срещна с чудна архитектура и още по-чудни господа на възраст, които ни пяха песни и ни задяваха, но по оня старовремски начин, за който сме чели само в романите 🙂 Иран не винаги е била мюсюлманска държава…
а самият Chehel Sotoun Palace е едно сетивно удоволствие! Построен като павилион за удоволствия и приемна в стил талар – колонна веранда, този красиво пропорционален дворец от 1614г., има Тронна зала – един скъпоценен камък, богато украсен със стенописи, разкошно изобразяващи дворния живот, миниатюри и керамика. Тези необикновени произведения оцеляват от инвазията на афганистанците през 18-ти век, които варосват картините, за да покажат своето неодобрение от такава екстравагантност… Да завърша много кратката си презентация с градината на двореца – отличен пример за класическата персийска градина и в списъка на ЮНЕСКО за световно наследство…
И нека да ви върна на площад Naqsh-e Jahan. Фрапиращо впечатляващ. Всъщност, впечатляващото е не едно, а няколко архитектурни чудеса. И Grand Bazaar, и двореца Али Капу, и безкрайно красивите джамии! Преди тях, обаче – живият живот на Исфахан…
А сега малко купешки и лъскави думи ще оставя 🙂 В южния край на площада – простира се на половин километър дължина – се намира джамията Imam Mosque. Завършена през 1629 г., тя също е обект на световното наследство на ЮНЕСКО и е може би най-великолепния пример за ислямската архитектура на Иран.
Сложни мозайки от сини плочки, изящна калиграфия, извисяващи се, но деликатни минарета, искрящи флорални мотиви – ослепителното естетическо единство на този шедьовър е считан за една от най-красивите джамии в света.
И едно леко намигване към всички с нашата страст 😀 Тук тя развихри целият си потенциал…
Признавам, че бях слисана и не знаех какво повече да очаквам. Докато не влязохме в Lotfollah Mosque. Там сетивата ми не знаеха на кой сват се намират… Джамията е построена между 1603 и 1619 г. по решение на Шах Абас. Нужно му е била моливено място, което би било подходящо за шаха, а също така да отговаря на красотата и величието на площада.
За разлика от джамията Имам, която е предназначена за публична молитва, джамията Шейх Лотфола е била частна джамия за семейството на шаха. Вратите й са били винаги затворени и охранявани, така че обикновените хора започват да й се възхищават след векове. За да не бъдат наблюдавани, докато пресичат площада от двореца Али Капу до джамията, Шах и съпругите му използват тунел под площада…
Стига толкова духовна храна! Време за вечеря. Ама да ви разходя и до снощната вечеря първо – попътно едни гледки, едни чудесии…
А после една закусвалня, където кебапът беше съвършена разкошотия. Ужасно ми липсваше една бира! За съжаление, трябваше да се задоволя със съвсем друга напитка. За щастие я обожавам! На айрян станах в Иран 🙂
И обядът през деня – в мега еклектичен ресторант, с едно огромно и еклектично кюфте. Бяхме разкъсани между дилемата да снимаме или да ядем 😀
И както казах, време за вечеря в Хотел Абаси. Петзвездният хотел е не само най-старият хотел в Исфахан, но и в цялата страна. Построен като караван-сарай през 1750 г. от шах султан Хосейн Сафави, посветен на майка му. Влизането в хотела кара човек да се чувства стъпващ в историята… В добавка подсмръкме при вида на лукса, с ясното съзнание какво ни очаква в нашето обиталище 😀
Ние, обаче, не сме тук за лукса, а за още една частичка история. Изумителната традиционна супа Ash reshteh, сервирана в миналото безплатно за бедни хора и останала да радва хората на ниска цена в традициите на този историческия хотел…
Вкусът на Ash reshteh се определя от две уникални персийски съставки: reshteh и kashk. Супата, поднесена по време на празненствата на персийската Нова година, няма да бъде същата без юфката, наречена reshteh, която е по-солена и нишестена от италианската паста, и кashk – вид отцедено кисело мляко или суроватка, значително по-солена и по-кисела от българското кисело мляко.
Най-прекрасната нейна съставка, обаче, е топлината. Топлината на съпричастието, топлината на подкрепата, топлината на Иран.
Утре ще ви заведа в сърцето на топлината му – пустинята…
Comments are closed.