Иначе шофьорът не откинваше особено чужди езици, но беше очарователно комуникативен и се разбирахме. Мария го омагьоса и чилякът ни завлече до древен дворец на незнамсиколкохиляди години на крачка от Varzaneh. И там като започна едно драпане за гледки – иранецът се оцъкли. Какво им стана на тези кротки девойки…
Varzaneh не е на туристическата “пътека” в Иран. За мястото, което последва, признавам – не бях подготвена, а хем аз настоявах да идем там. Пустинята Varzaneh…
Аз вярвам, че някога ще ида и в Боливия и нейната Салар де Уюни, но в Иран съвършено неочаквано се озовахме в тяхната Солна пустиня. Всъщност, дъно на солено езеро… Извънземно усещане!
Не по-малко извънземни бяха и дюните на пустинята Varzaneh. И да кажа – това катеренето по стръмен пясък не е човешко! Научих го по трудния начин – спуснах се надолу със борд, и после нагоре – езикът до палците на краката! 🙂
И после залеза… Който не беше баш залез, ама хайде да не препиряме…
А когато накрая ти сготвят домашна вечеря – жената на шофьора ни сготви и ни го донесе в къщата, и със специално купен айрян – като няма бира 😁 – се опънеш на топчана в къщата за гости в това селце извън времето, наистина се усещаш извън времето.
На излизане от Varzaneh се „сблъскахме“ с прочутия бял чадор, характерен за това селце. Нямахме хал хабер на идея за находката ни, но после прочетохме… Има малко информация за това защо се е появила традицията на белите чадори, някои сведения го подсказват, за да прогони злите духове, други източници предполагат, че това се дължи на горещия пустинен климат и белите дрехи са много по-хладни от черните. Те са невероятно трудни за фотографиране, но пък ми се искаше да разкажа и покажа…
Маршрутът ни водеше право към Naein. Въпросът е кой ни водеше. Шофьорът ни Hasan беше огромно – и случайно – попадение. Защото аз само бях пунктирала маршрута, но ако не беше той, нямаше да се потопим по този дълбок начин, който две години по-късно все така ме държи… Така че Хасан без въпроси какво искаме, ни заведе директно в джамията Jameh.
Тази джамия е една от най-старите в Иран, която е запазила оригиналната си архитектура. Изграждането и декорацията на джамията са в сасанидския архитектурен стил от предислямски Иран. В средата на джамията има голям двор и около нея са заобиколени някои колонни шабестани (молитвени зали). Изграждането на оригиналната сграда датира от приблизително 9-ти век…
Навряхме се където можехме – и където не можехме 😀 Naein предлага още скрити съкровища, но пред нас имаше още цял трезор скъпоценности…
Meybod, един от най-старите градове в Иран, датиращ от няколко хиляди години. И първото златно кюлче: Замъкът Нарин (Narin Castle – оранжев замък). Изключително впечатляващ исторически паметник! Този грандиозен 5000-годишен замък е една от най-старите правителствени цитадели в Иран е свързан с ерата на Сасанидите.
Замъкът Нарин е от голямо значение от появата на исляма и се счита за силно и неразрушимо място срещу врагове и извънземни 🙂 – особено в присъствието на достъпни подземни мрежи, които архитектите от онази епоха са изградили, за да осигурят и обслужват нуждите на хората, включително вода и храна.
Всъщност, Narin Castle е един от най-големите замъци в света и основите му са на предполагаема възраст от около 4,000 години. Не мисля, че мога да добавя повече думи.
След замъка взимахме-давахме от жега, но Hasan ни натовари като куфари, и ни стовари в Meybod Caravanserai, и започна да разказва…
Караван-сараите са били изградени по протежение на Пътя на коприната и основните търговски и поклоннически пътища през цялата история. Караван-сараите в Иран датират от Ахеменидска Персия и са служили като крайпътни ханове за преминаващите кервани, пътуващи търговци, и всъщност всякаква класа пътуващи на дълги разстояния в онези стари времена. Serai или Sara на персийски означава „сграда със затворени съдилища“ или „дворец“.
Meybod Caravanserai, подобно на своите събратя, не просто предлага единствено място за нощувка, но също така функционира като платформа за диалог и културен/търговски обмен между всички класи пътници, независимо дали става дума за търговци, студенти или религиозни мисионери и др.
Срещнах оприличаването на Meybod Caravanserai като древния Интернет 😀
Дано не съм ви изтощила, но ние бяхме изтощени от жежкия въздух и пек. Затова следващият необикновен обект беше посрещнат с неприкрит възторг. Леденото иглу – Meybod Icehouse.
Историческият кирпичен хладилник e с история, която датира вероятно също от ерата на Сефевид. Основните части на този елегантен паметник включват огромни стени – дебелина най-малко 2 метра в основата, малък басейн със замразена вода, резервоар и купол. Подземното пространство, съчетано с дебелия топлоустойчив строителен материал, запазва външната топлина да не достига вътрешното пространство през цялата година.
Процесът на производство на лед е бил с насочване на вода от водопровода до басейна – през студените зимни нощи, така че да може да се образува дебел, преси и многослоен лед върху ледени граници.След това ледът се троши, всеки леден слой се покрива със слама, за да се държи отделно от съседните му слоеве и още много, много иранска история, вградена в това иглу…
И след като сме шашнати достатъчно, Hasan ни доошашква със следващата местна уникалност – Кулата за гълъби (Pigeons’ Tower).
Древните къщи за гълъби са забележителен пример за азиатската култура, кристализирана в архитектурата на Иран и Централна Анадола. Историята им датира от 16 и 17 век. Повечето от тези кули са специално изработени по време на управлението на династията Сефевид. Казват, че това е така, защото Сафавид е имал особен апетит към пъпеши. Тъй като фермерите вярвали, че най-добрият компост за тези култури е гълъбовата тор, те построили много кули за отглеждане на тези птици.
Кулата е дълга 8 метра и има около 4000 гнезда за птици. Във всяко гнездо живее повече от една птица и някои казват, че тук са живеели около 25 хиляди птици. Гнездата са в правоъгълна форма, което прави вътрешната част на кулата изумително уникална и красива.
А няма ви казвам за вкуса на сладоледа от пистачио (шам фъстък) и шафран, поднесен в каравана, в най-елементарна пластмасова чашка – и разбиващ сетивата! Арабското кафе ни разби окончателно…
И както бяхме разтопени, нашият гид ни събра с едно изречение: А преди да ви покажа Kharanagh – което беше нашето желание, искате ли да ви заведа в светилище на зороастрийците Chak Chak? Изстреляхме се в посока на колата сякаш не бяхме наистина уморени от жега, емоции и скитане. Тази умора окончателно изкрея, когато пред нас се опна пътят към Планината – и аз отново полудях.
Chak Chak се крие в огромна скала и буквално означава Кап-Кап. Легендата говори, че по време на арабското нашествие принцесата на Последната персийска империя се е приютила в планините, за да бъде спасена. Планината се разкъсва и я прегръща, за да я спаси. Нейните сълзи капят след този ден като извор в сърцето на планината. Няма ви казвам как се катерихме по един склон, за да хванем най-добрият кадър на тази скала. Фотографите сме много откачено племе! 🙂
Хиляди зороастрийски поклонници идват в Чак Чак, за да отдадат почитта си. Те посещават светилището Чак Чак, особено по време на ежегоден фестивал, провеждан между 14 и 18 юни.
За влезете в Чак Чак, се катерите по доста стръмнички стъпала, докато се достигне входа на пещерата. Пламъкът на свещта гори, има място за припалване на тамян и свещено дърво. И купичка за постоянните сълзите от сърцето на планината…
Точката на този необикновен ден – пардон, запетаята 🙂 – беше поставен в Kharanaq. Този 4500-годишен град е заобиколен от планини от едната страна и пустиня от другата страна, което му придава изключително привлекателна гледка.
Много сгради са сериозно срутени, но сред тях са реконструирани и могат да бъдат посетени останалата джамия от периода Каджар, разтърсващо минаре от 17-и век и кервансарая на града.
Гледката към невероятния каменен мост е просто зашеметяваща.Този мост, всъщност, никога не е служел за преминаване на хора или животни. Единствената му цел е била да прехвърля вода от едната страна на реката към другата. Как са живяли преди хилядолетия в този суров климат!
Време е за точката за този ден. Пристигнахме в Язд. Където после ще ви разказвам за Зороастрийците…
Comments are closed.