*Хафез (Хафиз, Гафиз) – Хаджа Шамс ад-Дин Мохамад Хафез Ширази.
Обещах ви много път. И МНОГО история, а аз си спазвам обещанията… И да започнем с пътя! 🙂
Наели сме си поредното такси – винаги ми е странно да приема такси за 500 км, но такива са мащабите в Иран… Шофьорът ни припка около нас, гледа ни леко видиотено – разбирай обожествяващо, много моля! – и само където не се разтича с оня мъжки поглед, от който някои жени потръпват възмутено, други – прискляпват глуповато, трети… няма значение. Важното е, че ние искрено се забавляваме!
В шеги и закачки – достигнахме Pasargadae и малката гробница на цар Кир… Този древен град е построен на мястото, където цар Кир е победил водача на мидийците Астиаг през 550 г. пр.н.е. Почитан е от мощни владетели като македонският цар Александър Велики, който нарежда възстановяване на гробницата му през 324 г. пр. н. е.
Не сме ошеметени от гробницата, признавам – което ще ни се върне тъпкано още при следващите „камънаци“. Naqsh-e Rustam. Аз лично онемявам, независимо, че съм била в Петра…
Naqsh-e Rustam е древен некропол, разположен на ръка разстояние от Персеполис, столицата на Ахеменидската империя. Naqsh-e Rustam (Naqsh-e Rostam) са огромните скални гробници, изсечени високо в скалата.
Известни още като Ахеменидски гробници, Naqsh-e- Rustam приютява четири скални гробници, издълбани в скалната стена. Тъй като фасадите им изглеждат като персийски кръстове-халипа, някои ги наричат и Персийскитв кръстове.
Входът на всяка гробница е разположен в центъра на кръста и води до малка камера, където тялото на царя лежи в саркофаг. Не съм го видяла 🙂 Не е ясно дали телата са били поставени директно в саркофазите или телата са били изложени на кула на мълчанието и след това костите са били поставени там.
Това, което е сигурно е, че гробниците са били затворени след погребението, но вратите разбити и гробниците разграбени след нашествието на Александър Велики през 4-та пр.н.е…
Доошеметяването продължава в столицата Персеполис, на четиридесет и три километра надолу по течението на река Пулвар, която Крал Дарий I Велики (522-486 г. пр.н.е.). Това е бил вдъхновяващият дом на „царя на царете“ в продължение на близо 200 години.
Признавам, че аз не успях да обхвана с мозъка си това, което виждам. Огромният комплекс представлява поредица от кралски дворци, построени върху масивна издигната тераса. По това време Персия e била толкова могъща, че не са й били необходими укрепления. Клинописните надписи от 500 г. пр.н.е. казват по същество: Царят е овластен от Бог. Подчинете му се изцяло за доброто на Персия. Всички нации могат да живеят в мир… ако сте послушни. (The king is empowered by God. Submit totally to him for the good of Persia. All nations can live in peace if you are compliant.)
Дворецът на Ксеркс се нарича Колонен дворец, защото някога е имал 72 колони. Уникално декорираната персийска столица припомня силата и гордостта на тази цивилизация. Представете си колосалните му покриви, покрити със скъпоценен ливански кедър, пренесени чак от Средиземно море. Именно при Ксеркс персите побеждават гърците и изгарят и ограбват Атина през 480 г. пр.н.е.
Обаче – няма да разказвам суха фактология. Историята трябва да се „пипне“. Само още един любопитен факт. Еволюционни релефи оцеляват в руините на Персеполис. Лъвовете, символ на мощта, представляват както краля, така и силата на сезоните. В една от сцените лъв убива бик – сцената символизира пролетта, която убива зимата и носи нов живот. Тогава, както и днес, иранците празнуват Новата си година на 21 март, първият ден на пролетта.
Както ни е научила историята, никоя империя не трае вечно. През 333 г. пр.н.е. Персеполис е разрушен и изгорен от Александър Македонски – македонският грък, който променя ситуацията срещу Персийската империя. Прекратявайки персийското господство, Александър разпространява гръцката култура чак до Индия. И оттогава Персеполис е в руини…
И моите 5 стотинки: за иранците Персеполис е най-ценната им гордост. За мен – не бих казала чак толкова. Освен ако не си смахнат на тема археология 😀 Виж, Ахеменидски гробници ме плениха категорично! За целия Иран вече знаете.
Къде привечер се докопахме до перлата Шираз. И макар да бях наясно за славата на Шираз, след толкова перли аз вече нямах никакви очаквания. Колко съм била наивна…
Хотелът ни, керван-сарай на няколкостотин години, беше изумителен. Страстта ми за специални – с местна атмосфера – къщи за гости, беше достигнала своя оргазъм 😀
Само където време нямаше за лежане – пардон, време имаше бол, но просто ни вреше кръвта! Изритахме се в посока центъра, умрели от глад.
Попаднахме на очарователна – и разкошно изглеждаща – кръчма, току-що отваряща и се бухнахме с апломб и очаквания. Грам не бяха излъгани – просто си изядохме пръстите! Да казвам ли, че напитката беше айрян 😀 Бира – след няколко дни…
Преди бирата, обаче, ни очакваше магията Шираз, която започна по-късно същата вечер…
Следва…
Comments are closed.