Това е третият по святост за мюсюлманите храм. Мястото започва като погребален паметник с митично минало. Както се разказва, около 900 г. един скитник улавя загадъчна светлина, излъчваща се в далечината, и отива да разследва. Той открива светещ гроб… При разкопаването му открива, че държи бронирания труп на важна мюсюлманска фигура. Мястото става популярно място за поклонение на шиитските мюсюлмани. Създадена е куполна гробна конструкция, в която да се помещава гроба.
През 14 -ти век огледална украса е поръчана по заповед на кралица Tash Khātūn, която иска джамията да усили всякаква светлина хиляда пъти. През вековете джамията е повреждана нееднократно от човешки ръце и природни бедствия, но е поддържана, ремонтирана и блести ярко и до днес.
Самият храм е потресаващо красив. Състои се от милиони парченца огледално стъкло, които пречупват светлината от всеки ъгъл, в комбинация от злато и сребро. Виждаш се на милион малки парченца, защото си раним като стъклото и си по-малък от Бог; светиш, когато се огледаш – защото следваш стъпките на Бог. Няма да ви разказвам за 12-те имама… 😀
Споделих, че мястото е изключително важно място за поклонение за шиитските мюсюлмани, но е факт, че и чужденци като нас са добре дошли.
Разбира се, че ни увиха като пашкули – съответно се спъвах се като пате в кълчища в абаята, която беше задължителна, за да влезеш в храма. Как не се удуших с всички видове покривала, не знам 😀 Обаче искрено се забавлявах! Младата иранка Zahra и нейните разкази ме оставиха зяпнала… Беше ми безкрайно интересно!
Светът е безкрайно различно място и аз съм привилегирована да съм широкоскроена точно защото съм част от тази различност, докато запазвам своята идентичност.
Следващата ни сутрин е запазена за перлата на Иран – Nasir al-Mulk Mosquе, известна на света като Розовата джамия – една от най-красивите джамии в Иран. Построена между 1876 и 1888 г., по време на династията Qajar, управлявала Иран от 1785 до 1925 г. Наречена е Розова джамия поради изобилието от розови плочки, покриващи тавана.
С ослепителни витражи, хиляди боядисани плочки по тавана и персийски килими, покриващи пода, това място за поклонение е като стъпване в калейдоскоп…
Перлата, съответно, е сервирана в коктейл със сур бюлюк китайци! 😀 Най-доброто време за посещение на джамията е ранната сутрин, когато слънцето отразява шарените стъкла върху пода – и това се знае от любителите на красиви фотографии. Ставането в много ранни доби спасява положението сериозно – ако имате път натам и държите да направите незабравими снимки, не си позволявайте да отидете късно, иначе ще се разочаровате (с ръка на сърце – там поредно си зададох въпроси откъде тази еманация за снимки на всяка цена у нас, но човешка природа, на която и аз съм подвластна…).
Денят ни – последният в Шираз – беше наситен с още ирански красотища. Ще спомена Imamzadeh-ye Ali Ebn-e Hamze – Шиитско-иранско светилище, Shah-e Cheragh Mausoleum – мавзолей на Шах Емир Али- ученик на 8-ми шиитски имам. Високи тавани, изящни огледални плочки, характерни за иранските светилища. Приказно е, повярвайте ми. Разбира се, и там бяхме в чадори…
Шираз, обаче, далеч-далеч не е само религия.
Градът е и поезия – Шираз е дома на известния Хафез. Хадже Шамс ед-Дин Мохамад Хафез-е Ширази. Никога не е късно да се докоснеш поне за малко с философско-лирическата му поезия и безсмъртните си рубаи, докато скиташ в последното му обиталище…
Вземи сърцето ми смутено, девойко нежна от Шираз –
и Самарканд, и Бухара ще дам за бенката ти аз.
Шираз е и архитектура – признавам, бяхме силно впечатлени от Bagh-e-Eram. Превежда се като райската градина. Смята се, че градината и дворецът в нея са построени в средата на 13 век. Есента, когато ние скитахме в Иран, градините не са най-впечатляващото място, но повярвайте ми – дори тогава място като това е потресаващо красиво…
Нямаше как да пропуснем и цитаделата на Karim Khan. Признавам, аз съм преяла с изключителни крепости в Обединеното Кралство и Шотландия и рядко влизам в тях. Искрено се радвам на екстериора им, обаче, особено когато дават възможност да се захласнеш в снимане на собствената си персона 😀
Шираз, разбира се, е шматкане по улиците…
…както и иранска храна! И то каква храна… Няма да споменавам отново липсата на бира и вино, че отново започвам да се ядосвам 🙂 Ако не ме лъжат спомените, тази кръчма я открихме случайно – не сме имали списък с кръчми май 😀 Беше феноменална! Моята поръчка беше феноменалния гювеч Dizi. Бяхме яко ошашкани – поне аз. За любопитните – освен леко нескопосано видео – има и меню 😀
Време е да си обираме парцалките – пардон, чадорите 😀 от Шираз, на път за Техеран и безценния ни дом. С ръка на сърце – нямах никакво желание за Техеран, но някак все щях да се чудя какво е и там, а и основната причина бяха самолетите – с много странни разписания (рано сутринта или направо казано през нощта), изискващи внимателно планиране. Нашето планиране включваше нощен автобус – поради огромно недоверие към надеждността на Иранските самолети от част от компанията ни 😀
Аз имам склонността да приемам като подарък на съдбата всичко, което ми се случва – дори и най-големите странности и идиотии, те силно ме вдъхновяват, признавам 🙂 В случая имам предвид не автобуса, а липсата на резервирания ни хотел в Техеран. Просто го нямаше там на адреса. Липсваше физически 😀 Тъй като аз се занимавах с резервациите, вината – както обичайно се случва, когато пътувам с други хора – започна да пъпли по вените ми. Истината е, че до този момент имаше нула проблеми с каквото и да е, но много тъпо и жалостиво гледах в Техеран, когато шофьорът на таксито ни стовари в нищото… „Нищото“ е центъра на Техеран все пак и на крачка от друг хотел, който грабнахме почти без да се замислим. То голямото спане щеше да е след като полетът ни беше в 2 през нощта, но за душ и опъване на краците беше задължителен. Както и задължително беше скитането в Техеран…
След омагьосващите чудеса на провинциален Иран, Техеран нямаше как да ни накара да ахнем. Все пак Golestan Palace беше много приятно място,
но най-очарователен ни беше The Grand Bazaar. Там основен дерт беше да не се изгубим, че после намирането би било сложно без телефони и Интернет 😀
Разходката в близост до хотела привечер – кварталът беше близо до Университета, пълно с млади хора и симпатични местенца за сладолед и кафе, ни накара да се бухнем и ние в тях. Странно беше усещането ми. Чувствах се извън времето…
И съвсем във времето си се почувствах в самолета – след като веднага махнах от главата и душата си ограниченията 😀
Хората обичат да цитират постулати – като азбучната истина, че пътуванията обогатяват. Само където постулатът трябва да звучи така: Пътуванията обогатяват разбиранията ни за начина на живота, който искаме да водим. И ни правят благодарни за това, което имаме.
Иран е разкошен! Да отидеш. И да се върнеш.
2 Comments
„Пътуванията обогатяват разбиранията ни за начина на живота, който искаме да водим. И ни правят благодарни за това, което имаме. “ Също така ни помагат да изградим база за сравнение и да вземем решения къде искаме да живеем.
Абсолютно! Това исках и да кажа 🙂 Благодаря за коментара!