„Тук, в Пакистан и Афганистан, преди да започнем работа с някого, ние изпиваме три чаши чай. На първата чаша той е непознат, при втората — почитан гост, при третата — член на семейството, а за своето семейство ние сме готови да сторим всичко — дори да умрем.
Хаджи Али,старейшина на Корфе, Каракорум, Пакистан.“
Искам да събера и разкажа своите преживявания от Пакистан – и реших, че това изречение от изключителния роман на Грег Мортенсън отразява моите чувства към тази земя. Доктор Грег – така го знаят в Пакистан. изгражда над 145 училища, главно за млади момичета — в труднодостъпните области на Пакистан и Афганистан. И в хотела ми в Skardu дори рецепционистът на хотела грейна от името му. Но аз няма да разказвам сега за него. По-късно. Когато му дойде времето.
Едно фантастично скитане – м. юли, 2022 г.. Две седмици по мой маршрут, с много претенции – в мой стил 🙂 – което все още приемам като сън. Един феноменален сън. Защото случих почти всичко, което исках. А “почти” е от моята лакомия – но нямаше как да си позволя хеликоптер до К2. 😀 Може би пък някога да и стане. Защото още утре бих се върнала в Пакистан.
Всичко останало, което исках за това скитане, стана истина…
Islamabad – Naran и Babusar Pass(4173 m) – Gilgit – Hunza Highway – Karimabad и Rakaposhi (7788 m) – Sost и Khunjerab Pass (4693 m) – Skardu – Haldi – Astore – Fairy Meadows и Nanga Parbat (8126 m) – Naran – Islamabad.
Никога не съм си представяла, че ще видя това, което видях. Никога! Защото извън този списък имаше толкова много преживявания, лъчове нагоре-надолу, срещи с хора, нула интернет, нула алкохол, но имаше айрян! 🙂 Имаше спане на неразумни височини. По Fairy Meadows road брах такъв страх, че вече се бях отписала от живите. 😀 Оправдава си името най-опасния път в света на 100%…
Каракорум е дива магия, а балтите са почтени, в огромната си част бедни; водят труден живот – и са изключителни хора! Привилегирована съм, че бях там, сред тях.
Но да започна с началото – Исламабад. Ако можех, щях да го пропусна – не съм привърженик на градовете, но нямаше как. И разбира се, веднага си наврях носа насам-натам – един доста влажен нос (вода тече като из ведро от всички пори – влажността отива къмто 100%).
Видимостта е много кьопава и се опесявам, че от снимките ми нищо не става, но явно не ми пречи да се наслаждавам максимално на хората, уханията, музиката. Азия – в една съвършено нова за мен атмосфера… И се закачах с местните – и те ми се радваха, и аз на тях! Така и никой не прояви желание да ме отвлича – щото са умни и са чували за лозе на баир! 😁
Шляпах боса в двора на много специалната им джамия Faisal Mosque – петата по големина в света и със специална архитектурна награда. Добре че нямам никакви притеснения от какъвто и да е характер (още помня Мианмар и будистките храмове – там почти не ходех обута…).
И пазарите с изумителните ухания… И пилета гушках – мра за кокошки аз!
И разбира се, изумителната местна кухня – само където с един стомах наникъде! Разбира се, на тази фантастастична кухня една биричка й липсва, но се припомних колко обичам айрян… За съвършен детокс финална нотка традиционния зелен чай (лимончело беше една идея по-добро хрумване, ама замълчи сърце!) 😀
Както споменах, Исламабад няма с какво да ме задържи, така че на следваща сутрин хуквам в посока на култовата Каракорумска магистрала (Karakoram Highway) и долината Hunza.
Доставила съм си удоволствието по време на това скитане екипът на Mashabrum Expeditions – организиран лично от собственика й, моят дългогодишен (виртуален – вече реален) приятел Али, да се грижат за мен като принцеса! Не че точно по същото време част от екипа им не изкачи феноменалния К2 – заедно със своите клиенти, но аз бях от скромните клиенти и аз реших да го оставя за следващия път… ☺️😁
Извън шегите – няма нищо по-важно нещо от здравето и безопасността. Когато сте извън зоната си на комфорт и извън начина ни на живот, доверявайте се на хора, които ще пазят здравето ви и ще реагират адекватно за безопасността ви. Аз не че не обичам да правя идиотии, но там и да не искаш, пътят ти е засипан с предизвикателства…
Благодаря за грижите на твоя екип, Али!
Следва…
Comments are closed.