Добър вечер от Skardu – от хотел, пълен с катерачи. Почти като Zermat и Chamonix. Почти… Тук са били експедициите до К2 вчера (юли, 2022 г.). Това, че почти нямаме ток и Интернет, са дребни подробности от пейзажа! Това, че търпението ми е подложено понякога на изпитание – тези, които ме познават, не се и съмняват! 🙂 Но не се и съмняват, че безкрайно се забавлявам със себе си и се чувствам безкрайна късметлийка…
Пътят от Hunza до Skardu беше впечатляващ. Съвсем нов е. Предишният не е бил читав, да не кажа, че е бил сериозно опасен. Питаха ме приятели за камионите. Боядисват си ги, не ги купуват такива. 😀
От вчера Каракорум се нацупи, не успях да видя ясно Masherbrum (Mashabrum 7821 м.н.в.). Гранитните колоси, заобикалящи Skardu, в началото изключително приветливи, се начумериха и демонстрираха силата на Планината. Каракорум иска да се върна пак. Нищо, че не се спрях тези два дни.
Навсякъде ме заведоха моите домакини. Shangrila Resort; Katpana Desert; Shigar Fort… И навсякъде ми сервираха простичка и много вкусна храна. И прекрасен чай. Но за друго искам да ви разкажа… Не случайно съм нарекла пътеписанието си Трите чаши чай. Защото видях в действие Третата чаша.
Много, много исках да ида до Korphe. Там, където е било построено първото училище. Не успях. Военните не ме пуснаха – просто наредиха джипът да обърне и аз щях да ревна. Защото много исках. Исках да видя на какво е способна човешката воля, когато имаш нулев личен интерес…
Но успях в Haldi. Благодарение на моите водачи.
Алам и Али видяха огромното ми разочарование – на мен чувствата са ми изписани на лицето, запалиха джипа и само казаха: Ще отидем. Направиха огромно заобикаляне, минаха през далечни селца и през едни съвършено откачени пътища и мостове – теглих си стоичковизми откъде тези откачени желания в мен, но отидохме. Рискуваха, но удовлетвориха ненормалното ми желание – навъпреки времето и опасността от свлачища. Без дума да обелят. Заведоха ме.
Третата чаша чай.
П.П. „Тук, в Пакистан и Афганистан, преди да започнем работа с някого, ние изпиваме три чаши чай. На първата чаша той е непознат, при втората — почитан гост, при третата — член на семейството, а за своето семейство ние сме готови да сторим всичко — дори да умрем. Хаджи Али,старейшина на Корфе, Каракорум, Пакистан.“
П.П.П. Доктор Грег – така го знаят тук, дори рецепционистът на хотела грейна от името му – изгражда над 145 училища, главно за млади момичета — в труднодостъпните области на Пакистан и Афганистан. Дали е така, не знам. Аз видях едното, говорих с хората. Още го помнят. Доброто много силно ми въздейства.
П.П.П.П. Каракорум е дива и изключителна магия, а балтите са почтени, в огромната си част бедни, хора, водещи труден живот. Бих се върнала там още утре.
Comments are closed.