Добър вечер от Skardu – от хотел, пълен с катерачи. Почти като Zermat и Chamonix. Почти… Тук са били експедициите до К2 вчера (юли, 2022 г.). Това, че почти нямаме ток и Интернет, са дребни подробности от пейзажа! Това, че търпението ми е подложено понякога на изпитание – тези, които ме познават, не се и съмняват! 
Но не се и съмняват, че безкрайно се забавлявам със себе си и се чувствам безкрайна късметлийка…
Пътят от Hunza до Skardu беше впечатляващ. Съвсем нов е. Предишният не е бил читав, да не кажа, че е бил сериозно опасен. Питаха ме приятели за камионите. Боядисват си ги, не ги купуват такива. 
От вчера Каракорум се нацупи, не успях да видя ясно Masherbrum (Mashabrum 7821 м.н.в.). Гранитните колоси, заобикалящи Skardu, в началото изключително приветливи, се начумериха и демонстрираха силата на Планината. Каракорум иска да се върна пак. Нищо, че не се спрях тези два дни.
Навсякъде ме заведоха моите домакини. Shangrila Resort; Katpana Desert; Shigar Fort… И навсякъде ми сервираха простичка и много вкусна храна. И прекрасен чай. Но за друго искам да ви разкажа… Не случайно съм нарекла пътеписанието си Трите чаши чай. Защото видях в действие Третата чаша.
Много, много исках да ида до Korphe. Там, където е било построено първото училище. Не успях. Военните не ме пуснаха – просто наредиха джипът да обърне и аз щях да ревна. Защото много исках. Исках да видя на какво е способна човешката воля, когато имаш нулев личен интерес…
Но успях в Haldi. Благодарение на моите водачи.
Алам и Али видяха огромното ми разочарование – на мен чувствата са ми изписани на лицето, запалиха джипа и само казаха: Ще отидем. Направиха огромно заобикаляне, минаха през далечни селца и през едни съвършено откачени пътища и мостове – теглих си стоичковизми откъде тези откачени желания в мен, но отидохме. Рискуваха, но удовлетвориха ненормалното ми желание – навъпреки времето и опасността от свлачища. Без дума да обелят. Заведоха ме.
Третата чаша чай.
П.П. „Тук, в Пакистан и Афганистан, преди да започнем работа с някого, ние изпиваме три чаши чай. На първата чаша той е непознат, при втората — почитан гост, при третата — член на семейството, а за своето семейство ние сме готови да сторим всичко — дори да умрем. Хаджи Али,старейшина на Корфе, Каракорум, Пакистан.“
П.П.П. Доктор Грег – така го знаят тук, дори рецепционистът на хотела грейна от името му – изгражда над 145 училища, главно за млади момичета — в труднодостъпните области на Пакистан и Афганистан. Дали е така, не знам. Аз видях едното, говорих с хората. Още го помнят. Доброто много силно ми въздейства.
П.П.П.П. Каракорум е дива и изключителна магия, а балтите са почтени, в огромната си част бедни, хора, водещи труден живот. Бих се върнала там още утре.
Comments are closed.