И тъй, в шотландски шеги и закачки стигнахме до този много откачен преход: Portree – Eilean Donan Castle – Plockton – Applecross – Fearnbeg – Torridon – Dulnain Bridge – Stonehaven. Тоест, от Isle of Skye през Applecross Peninsula and Applecross Pass и пресичане на цяла Шотландия по диагонал по уникално уникални пътища…
Да кажа, че нямам грам заслуга за този маршрут. Мой колега шотландец трябва да обере лаврите, аз само шофирах и чат пат изневиделица спирах за снимки – за ужас на околните, Мари отдавна ми е привикнала, даже и рита от кеф! 🙂
Маршрутът е потресаващ и богатият ми речник е доста слабоват, за да го опише. Домакинята от къщата ни за гости около Glen Coe – дето щяхме за малко да спим в колата – хлъцна респектиращо-очарована, когато чу плановете ни и заръча да прегърнем най-любимото й място в Шотландия. Разбирам я вече.
Преди да предадем прегръдките, обаче, решихме да прегърнем Eilean Donan Castle, а още по преди нея – да съзрем едно уникално съоръжение – Skye Bridge. Мостът, който променя Isle of Skye, както се изразява BBC.
Открит на 6 октомври 1995, той заменя ферибота и действително революционизира животът на острова. Изграден с частно финансиране, в началото мостът е с най-високата такса в Европа, което води до десетилетие протести, реализиращи се в неплащането им. В момента преминаването е безплатно…
След като се дупихме за най-хубавите кадри и от едната, и от другата страна, конкуриращи се с едни китайци, с Мари отпрашваме към една от най-въздействащите – за мен – крепости не само в Шотландия, но и в Кралството. Eilean Donan Castle.
Не мога да кажа как е отвътре – дружно бяхме решили да пропуснем тази екстра, най-вече заради времето, а и сме преяли с това “ястие“ (звучи нахално, но съм искрена). Отвън, обаче, крепостта от 13 век е забележителна. Мистиката и грубата красота на Шотландия, елегантно плуващи там, където се срещат три морета: Loch Duich, Loch Long и Loch Alsh. Обаяние в каданс!
Признавам, историята не ни е била цел в посещението – затова и няма да хитрея и да копирам сега нещо, което сега съм прочела. Но пък признавам – изпълнихме сетивата си до върха на козирката, защото там е МНОГО красиво. Само защото не знаехме КОЛКО красиво още ни очаква…
След порядъчно фото-килифенчене, Каката беше заредена с едни координати, които Каката на Mary наблюдаваше с подозрение (не можем да я виним…). Отивахме по места, които аз дефинирам или на Кънда в Дивия, или на Майна си Райна. Което и да изполвате, няма да сбъркате…
Да кажа ли отново, че снимките няма как да предадат атмосферата? Ще го кажа. И не защото съм кьопав фотограф, а просто атмосферата не е статична забележителност, която да увековечиш, а въздухът, който те заобикаля и се отразява по неотразим начин в съвършения чар на пътченцата… Пътченцето – пардон пътят, да не го обиждам ВСЕ още! – вие по крайбрежната ивица на Loch Carron и те пленява безцеремонно с описаната вече атмосфера.
До момента, в който не се гмурваме в същинските пътченца и губим хептен говор и картина, а не е да не сме виждали чудеса… Applecross pass. Когато започнахме да го катерим и минаваме на милимунда покрай пропастта, усетих с върха на косъмчетата на ръката си как косъмчетата на ръцете на Мари са се поизправили 😀 После стана още по-интересно…
Съжалявах безкрайно и горчиво, че нямаше как да заснема целия маршрут, но още по-безкрайно и горчиво съжалявах, че нямах записващо устройство в колата! Ръсещите се бисери бяха умопомрачаващи. Предизвикани от още по-умопомрачаващи типажи на пътя!
Защото шофирането през този проход не е за хора със слаби нерви или неопитни с геврека – но това няма как да го напишат, разбира се (дискриминация – бел.авт.), не е истина какви прелестни думички сипеха очарователните устички на дамите…
Имаше един изумителен типаж, който блокира окончателно, завалията, и ме накара да го заобикалям по един абсолютно откачен начин… Чест прави на Мари, че не опищя Шотландия! Ще преглътна едно нахално същество – рядко се срещат, но се срещат… – заради което две коли карахме на заден ход там, където и на преден не се кара като за свят. Беше изключителен купон! 🙂
А Applecross е изумително очарователна шотландска махала – с камъни ще ме убият, ако ме чуят местните!, – която идея нямаме дали функционира зимата… Много диво, много уютно и много красиво! И защото имахме няколкостотин километра още пред нас, за съжаление зарязахме идеята да обядваме в чудната кръчма или да пообиколим още малко – махалата беше малко по-нататък, ние само в кръчмата се цопнахме…
Купонът продължи и когато след кратката почивка в Applecross зададох следващата точка на Каката – по oстта на полуострова, и тя ме препрати обратно през същия маршрут и неглижира пътченцето, което ние бяхме планирали Да казвам ли, че беше безсърдечно напъдена и просто я изключих. 😀
А интересните снимчици – пардон, атмосфера, която снимчиците е невъзможно да пресъздадат, продължи да ни залива със скоростта, с която изчезна окончателно всякаква допирна точка с цивилизацията: телефонната едничка чертичка окончателно изкрея на нула, а за интернет е греховно и да се спомене дори. Имахме усещането, че сме извън времето и съвсем самотно препускаме по галактическите меридиани. Което не беше съвсем далече от истината… Колите, които видяхме, мисля се брояха на пръстите на едната ми ръка. А пейзажите… С Mary просто бяхме потресени.
Впоследствие разбрах, че това е едно от местата, което се асоциира с истинската Шотландия и шотландците го обожават. И разбрах защо е този несъзнателен култ към Шотландия – от хора с нашата кръвна група и нашата душевност…
Стига романтика, тоест салати, както казваше любимият ми Емил Боев. Време е за цивилизацията!
От Torridon подминахме като малка гара Inverness и прецапуркаме Cairngorms National Park. Искаше ни се да поспрем малко повече в селцата по пътя – като Dulnain Bridge и сие, само че то не може и Душата в Рая, и каквото там беше другото… Реално не е така, и двете ги случихме.
Просто нямахме часове за мотаене, а само минахме през тях. И каката ни подбираше приказни пътченца – отново и за кой ли път… Никога няма да забравя погледът, който ми отправи Мари, когато напуснах бързата магистрала от Inverness, за да се гмурнем в шарените мъндзърки пътченца на парка – тя вече ни виждаше как пием бира в Stoneheaven след емнайсет часа шматкане, който образ се разми за след неведомо количество време… Забрави, чеде! 😀
Обаче! Още повече няма да забравя погледът й, когато с Каката смело и безотговорно се гмурнахме offroad… Вече доволно преуморена от пътя и от красотите, Мари си се вози кротко размазана от кеф и изведнъж … гледа моя милост навлиза в една … гора. Е, вероятно не е точно гора, но нещо подобно и най-интересното е, че там дори няма път. Е, не е да няма, ама поне асфалт липсва… А моя милост смело се втурва по него. Ах, как се събуди бързо-бързо Мари! И не помня какво ми говореше, но аз просто спрях и се запревива от смях. Абе щом специално хукна за фотосесия на offroad-a. Определено я впечатлиме с Каката… Още се смея на глас, признавам!
След като едва спряхме да цвилим от смях, продължихме по вече прекрасно изглеждащите пътища, нищо, че и тук имаше завои и наклони… И дувари! Които моя илост използва, за да пишка зад тях. Лейди Mary категорично отказа това плебейско деяние на полето – тя заляга зад дуварите единствено в поза спечелване симпатиите на местните къдрокоски…
А цветността на маршрута беше… мега цветна. Пейзажността не залужава тази постна презентазия. Очите ми още пазят образа на хълмовете, обаче…
Признавам, че основната причина да избера Stonehaven в нашата шотландска одисея, е близостта на крепостта Dunnottar – дом на една от най-мощните шотландски фамилии – Earls Marischal. После за нея, а сега да отбележа начина, по който посрещат гостите си там:
И като си спомня колко беше хубаво това уиски в къщата за гости… И идва собственикът на къщата за гости, Доктор по медицина (щото и аз съм доктор, ама чакайте да ви измеря кръвното 😀 , и се облещи откъде идваме, и заповяда: Няколко питиета по предписание на лекар! Нас ако ни пуснат под одъра, кралско стълбище ще си построим за самия одър, та и с хапване се поглезихме. И с още пийване… 🙂
Ще се видим в Dunnottar castle, в една дестилационна, и в Единбург…
Comments are closed.