След чудесната full Scottish breakfast (B£B £90 двойна стая, на брега на морето),
с лейди Mary хукнахме към още едно историческо място, събрало мистиката на Шотландия – визия, атмосфета, суровост. William Wallace, Mary Queen of Scots, the Marquis of Montrose, King Charles II – имена, свързани с това прелестно място. Истината е, че гордостта на крепостта идва от малък гарнизон, който спасява бижутата на шотландската корона – the ‘Honours of Scotland’ – след осеммесечна битка срещу армията на Кромуел.
Крепостта се отваря само ако времето позволява. Денят си беше съвсем читав, но може би прогноза за времето беше причина да бъде затворена още от сутринта. Това не ни натъжи особено – не беше и плановете да обикаляме руините, а и тя – както и повечето крепости в Кралството – са въздействащи най-вече с външната си сила…
За сметка на това смятахме да пообиколим много сериозно друго култово място: най-малката дестилационна за Single Malts Whiskey в Шотландия Edradour Distillery. Преди нея, обаче, маршрутът ни отново премина през шотландската провинция – с други акценти и нюанси, но със същия каменен – буквален и преносен – шотландски чар…
И така – Edradour Distillery.
Моята спътничка може да не пие, но има вкус към местата с уникални питиета. Защото беше нейна идея, която последвах и „изкривих‘‘ пътя ни. И която кривка беше едно от най-чудните попадения. Част от тях бяха се разположили комфортно в дома ми, но уви – памет за небцето са вече само…
Дестилационната е основана през 1825 година като семейно производство на single malts, като и досега е запазила същата технология и същото ръчно и лично внимание към продукта си – и неговите почитатели. По-късно в Единбург, когато бяхме в музея на уискито, щяхме да видим как Edradour е на едно от най-почетните места изобщо…
Навряхме си нослетата навсякъде – фиксирането върху този анатомичен орган не е случайно: уханията са главозамайващи. Буквално Истината е, че местните са постигнали най-трудния баланс – да създадеш продукт за туристи, без да ги караш да се чувстват такива. И разбира се, за да зарадват душите наши, които безкрайно си падат по шотландките полички – и техните притежатели – всички мъже на това много мъжко място бяха облечени така, както бихме искали да са всички шотландци. Много им отива!
А ние с лейди Mary се държим като деца в сладкарница – горките шотландци, не могат изляза на глава с нас за снимане. Бетер китайки… арггхххххх!
Бутилираните прелести, обаче, не вършеха работа на шофьорите. Значи време беше за Единбург и вечерните му прелести…
И така – Единбург. Единбург е изключително красив град, но… Има едно голямо НО. Трябва да се разглежда преди всички останали красоти в Шотландия. Просто природата ни взе ума и за Единбург останаха не остана страст за думите…
Това беше мое второ ходене. Първото беше незабравимо – стуууудддд (м. Април) и магия. И единственото, което повторих, беше музеят на уискито и кръчмите 🙂
И да, Единбург е омагьосващ – ако не си бил в дълбоката Шотландска провинция. Може би затова не се въодушевихме прекалено. Бяхме видяли изключителни изключителности. Или защото бяхме поуморени… Или и двете. Няма да ви занимавам с must see – те се проверяват с едно кликване на Google. Ще ви дам моето усещане.
Уискито. Алфата и омегата на Шотландия. Първият път нямах никакви пари за екстри. Този път се поглезих… И много, много препоръчвам музея на уискито. Прекрасен! И скитането по кръчмите, и опитване на шотладска храна в пъбовете (основна съставка – кървавица). Не подминавайте и бирата…
Подземията. Ние не отидохме, но горещо ви карам вие да ги видите. Била съм. Ако не най-известните, има и други, вечерни, небрежни, и чудни – да ви се смръзне кръвта…
Крепостта. Миналият път беше над бюджета ми, този път си напъхахме носа вътре. Не пропускайте, ако обичате история, приказки, красота, и… тълпи 🙂
Има едни ‚престоли‘ и възвишения. Била съм. Да го кажем така – несравнимо с истинските възвишения. Дори и не предложих на спътницата си…
Мотаенето в града – безценно. Ние не успяхме навсякъде, но берекет версин. Мисля, усетихме духа на града.
Да споделя и за спането – бяхме си ангажирали B&B за £70, безкрайно ниска цена за почти централен Единбург, с осигурен паркинг. ПАРКИНГ – проблем точно както в Лондон. Не си помисляйте да наемате кола там, без да имате къде да я оставите.
Един очарователен момент: В къщата ни за гости нямаше място за закусване, но ни дадоха талон за закуска в близко заведение. Плахо пристъпваме към него с надеждата да е отворено, че бързаме – Единбург ни чака… Е, не само, че беше отворено, но беше и пълно с народ! И повечето хора не се лигавеха като нас с чайче и кафенце, а си бяха отпочнали бирите вече, нищо че е 8,30 сутринта! Не знаехме дали им трябва повод, за да пият бира от сутринта, но в това заведение имаше няколко големи екрана, на които хората гледаха … ръгби от Австралия! Не запомнихмe кой играеше, но разбрахмe за кой е публиката и … крещяхме заедно с тях – така де, трябва да има и емоции от сутринта. (Преписано от лейди Mary!) Добре, че не си изпросихме боя… Бележка моя. Аз виках за Новозеландците 🙂
Предпоследно – посетете Единбург преди Highlands, иначе ще ви бледнее.
Последно – посетете Единбург, дори само за едно питие и да ви се намръзнат кокалите. Просто защото има харизма, без аналог в света… После идете в провинцията и се загубете там.
Comments are closed.